Църквата „Св. св. Петър и Павел“ край село Беренде – живото Средновековие

Преди да започнем пътешествието до една от най-интересните, но и непознати средновековни църкви в България, трябва да уточним, че селата с това име са няколко в България. Селото, в което се намира легендарната църква „Св. св. Петър и Павел“, е на територията на община Драгоман.

Селото и храмът се разположени на високия ляв бряг на река Нишава, на около 9 км от град Драгоман. Църквата e извън селището – на около 1 км западно от него. Дотам може да се стигне с високопроходим автомобил или пеша. В хубаво време разходката е приятна и отнема не повече от 15 минути.

Средновековният храм е известен като „Св. св. Петър и Павел“ или „Св. Петър“. През годините църквата е наричана и с двете имена, но ако се позовем на книгата „Православните църкви на българското Средновековие IX – XIV век“ на историчката доц. Бистра Николова,автентичното име на средновековната обител е „Св. св. Петър и Павел“.

Църквата в село Беренде

Църквата вероятно е възникнала като гробищен храм, тай като непосредствено до нея е разположено старо гробище, също паметник на културата. Отвън храмът не е особено впечатляващ – представлява най-обикновена правоъгълна постройка с варосани стени. Единствените по-разнообразни детайли, които оформят външната архитектура, са патронната ниша над църковната врата и две други тесни ниши.

Според вътрешното си устройство църквата се числи към малките еднокорабни, едноапсидни църкви, характерни за епохата на Средновековието. Храмът е с дължина 5,50 м и широчина около 4,50 м; градежът е от ломен камък, споен с хоросан, а покривът е покрит с каменни плочи.

Независимо от простотата на градежа и неугледния си външен вид, църквата създава усещане за древност и святост. Един от местните хора, Венцислав Аспарухов, който от години се опитва да спаси рушащия се храм, споделя, че когато постави ръце на стените ѝ, се изпълва със спокойствие и благодат. Всички знаем, че в България има такива енергийни места, където логиката отстъпва на чувствата. Именно такова място е и църквата край драгоманското село.

Онова, което прави този храм уникален културен и духовен паметник на Средновековието, са вътрешните стенописи. Това, което впечатлява най-силно, е, че те са изцяло запазени такива, каквито са били по времето на изписване на църквата – вероятно преди около 800 години. Малко са местата в България, където човек може да се докосне до толкова автентична старина, затова и не е чудно, че в полутъмната вътрешност на храма духът на миналото е осезаем и истински жив. За посетителите е важно да знаят, че църквата не е действаща и за да се предотвратят опитите за посегателство над нея, стои постоянно заключена. Желаещите да я разгледат отвътре могат да получат ключа от Аспарух и Василка Кръстеви, които живеят в селото. Местните хора на драго сърце ще ви упътят как да стигнете до дома им с надеждата, че всеки следващ посетител може да разнесе славата на местната забележителност и така да се случи чудото – да се набавят необходимите средства за реставрация и храмът да бъде спасен.

Малката средновековна църква над село Беренде е застрашена от изчезване и въпреки отчаяните усилия на местните жители да я опазят, продължава да се руши. Парадоксален факт е, че църквата никога не е била реставрирана, макар че още през 1927 г. е обявена за народна старина, през 1966 г. стенописите ѝ са обявени за паметник от национално значение, а през 1978 г. е декларирана като художествен паметник.

Точната датировка на „Св. св. Петър и Павел“ все още не е уточнена. Някои учени отнасят нейното построяване към времето на цар Иван Асен II, началото на XIII в., а други – към времето на Иван Александър, средата на XIV в. В църквата липсва ктиторски надпис, а отдавна заличеният надпис на западната фасада Йоан Асен в Христа благоверен цар и самодържец всем блгаром, не дава възможност за безспорно датиране. Може би именно този надпис е в основата на пагубната за съдбата на църквата легенда, че тук е заровена короната и съкровището на цар Иван Асен. През годините много иманяри са били изкушени да копаят около и дори вътре в църквата (под олтарния камък), но най-вандалската проява, причинила частичното разрушаване на стенописите, е разрушаването на покрива. За да бъде откраднат медният обков на стрехите, са причинени сериозни повреди във вътрешността на църквата – стенописите започват да се просмукват с вода и вече са трайно повредени.

Въпреки тъжната история на последните години на църквата в Беренде, когато влезете в нея, пред вас ще оживее един неочакван свят на църковни живописни композиции, които са сред най-впечатляващите по нашите земи. Казват, че изписването на малката църква може да си съперничи с това на прочутия Земенски манастир – другата запазена църква от този период – и дори с ненадминатата Боянска църква. Тук се пази един от малкото останали цялостно съхранени стенописни ансамбли от XIV в – времето, наричано „Втори златен век на българската култура“. Тези стенописи са често споменавани в трудове на български и чуждестранни автори, посветени на Средновековието.

Поради малките размери на църквата при изписването ѝ е приложен т.нар. съкратен регистър. В апсидата са изписани светите църковни отци, а над тях – Богородица Ширшая небес. В славянската иконографска традиция тези изображения се наричат „Ширшая небес“ или „Знамение“. От двете страни на апсидата са изображенията на Архангел Гавраил (отляво) и Благовещение (отдясно), под него е изписан Свети Кирил Александрийски, като така, предполага се, художникът или ктиторът е изразил почитта към св. Кирил Философ. На южната стена в долния пояс са изобразени светци, а над тях – медальони. На западната стена по канон са зографисани свети Архангел Михаил, св. св. Константин и Елена и сцената „Успение Богородично“, а над нея – сцената „Възнесение“. На северната стена са светците воини: свети Теодор Стратилат, свети Димитър и свети Георги; до тях са Богородица и Христос и по цялата дължина над долния пояс има медальони с образи на светци. Целият горен регистър изящно е изрисуван с евангелски сцени: „Кръщение“, „Влизане в Йерусалим“, „Страстите Христови“, „Целувката на Юда“ и др.

На юг от входа може да се види може би най-интересното изображение в храма – на св. Архангел Михаил, който държи в ръцете си мастилница, свитък и перо. Тук Архангел Михаил е представен в иконографски рядко срещан вариант като писар. Текстът на свитъка се разчита така: Ако си дошъл като гост, влез с радост, ако ли си бес подстрекател, веднага бягай от входните врати.

Църквата в с. Беренде е огромно богатство за страната ни. Този уникален шедьовър на средновековното монументално изкуство заслужава да бъде съхранен за поколенията. Всеки един от нас може да помогне за това.

Ключът за църквата се съхранява в дома на Василка и Аспарух Кръстеви – село Беренде, тел.: 0899 57 04 71.

Други забележителности: Драгоманско блато, храм „Св. Никола“ в Калотина, Петропавловски манастир над Драгоман, църквата „Св. Георги“ в село Чепърлинци.


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria

Туристически обекти

Вижте още