Червената църква край Перущица - забележителен паметник от Античността

Църквата „Св. Богородица“ край Перущица, известна повече като Червената църква, е недействаща ранносредновековна базилика и е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа. Големите размери на базиликата и оригиналният ѝ план и градеж свидетелстват за изключителна по своя замисъл и изпълнение архитектурна творба. В някогашния си вид Червената църква е била богато украсена. Подът ѝ е бил покрит с изящни мозайки, а стените – облицовани с масивни мраморни плочи, над които е имало стенописи с висока художествена стойност. Според учените откритите два пласта стенописи са рисувани между VI и XI в. Днес, за съжаление, са съхранени само отделни стени на базиликата и части от купола.

Руините на Червената църква се намират на по-малко от 2 км североизточно от Перущица, в полите на Родопите, и на 20 км от Пловдив. До ценния културно-исторически паметник се стига по пешеходна алея (дълга 720 м) вляво от главния път, пред която има малък паркинг. Маркировъчна табела насочва от асфалтирания път към църквата.

Повечето родни и чужди изследователи се обединяват около тезата, че Червената църква, наречена така от местните заради градежа от римски тухли и розов хоросан, е построена в края на V или началото на VI в. при управлението на източноримския император Анастасий I. Веднага след т.нар. Вселенски събор на помирението в Сердика през 343 г.н.е. в Тракия започват усилено да се строят култови сгради. Много от тях са вдигнати в памет на мъчениците, загинали в името на християнството. Счита се, че мястото на Червената църква не е избрано случайно – край старо езическо светилище, в близост до големия византийски град Филипопол (днес Пловдив) и до основните пътни артерии от Тракия за Бяло море и от Константинопол за Западна Европа. Храмът (мартирий) в миналото е бил известен с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Именно заради надеждата за изцеление на нелечими болести тук са се стичали много поклонници.

В този район са открити следи от уседнал начин на живот още от дълбока древност – началото на селищния живот е датирано около VI в. преди Христа. На 500 метра от църквата са открити останки от праисторическо селище. Има свидетелства и за друго селище, разположено наблизо, в местността Дяковица.

Червената църква е с дължина 32,45 м и ширина 29 м. Централната и най-висока част от Червената църква е с форма на четирилистник. Тя е вдигната върху останките на друга, разрушена, постройка с почти същия план. От нея е останало т.нар. четириконхална зала с два обходни коридора, разположени около северната и южната конха (полуцилиндрична ниша, покрита с купол в стената). Около централния квадрат е разположена по една конха на запад, север и юг, а на изток, в четвъртата конха, има олтарна апсида, пред която е оформено предабсидно пространство. Извънредно високите и удължени конхи поддържат полусферичен купол, издигнат върху стълбове с хоризонтално сечение във формата на Г (или L). Впоследствие са прибавени още помещения: двоен притвор (езонартекс и екзонартекс), параклис, долепен към него от южната страна, и баптистерий (кръщелна) откъм северната. Портик с колони от запад оформя входа на църквата. Подходът към него е бил по каменно стълбище, от което днес са запазени само отделни блокове. Има и басейн (купел или писина), облицован с розов мрамор. Всички помещения са били засводени.

Червената църква край ПерущицаПървият от познатите ни източници, който споменава църквата, е Иконом Константин – през далечната 1819 г. той я определя като „руина“. Сведения за нея дава и Константин Иречек през 1915 г., когато Българското археологическо дружество предприема първите археологически разкопки на терена. Проучването е прекъснато от Първата световна война (по това време Феодор Шмид заснема видимите над земята части на храма).
Червената църква е разкрита изцяло през 1921 г., а резултатите са публикувани по късно от Андрей Фролов. При разкопките Сергей Покровски заснема цялостно старината. Цветни копия на стенописите са направени от Олга Вивденко-Белокопитова (в момента във Византийската библиотека, Колеж Дьо Франс, Париж). Други копия се съхраняват се в архива на БАН. Два фрагмента са свалени от стените и прибрани
във фонда на Националния археологически музей в София.
През 1981 г. се извършват нови археологически разкопки от Маргарита Ваклинова, по време на които се доуточняват планът и хронологията на паметника, както и строителните му периоди. Стенописите са проучени в детайли от Андрей Грабар.
Църквата се споменава многократно и в други исторически изследвания от Богдан Филов, Никола Мавродинов, Кръстю Миятев, Вера Иванова, Сава Бобчев, Маргарита Ваклинова, Нели Чанева и др. През 1956 г. подробно проучване прави Дора Панайотова, която обобщава сведенията за Червената църква. Арх. Стефан Бояджиев също излиза със серия публикации от изследванията си на място. Последните археологически разкопки са дело на Маргарита Ваклинова.
Установени са няколко строителни периода в датировката на Червената църква. Изграждането на първоначалната сграда – мартирий (четириконхалното пространство и обиколните галерии) е извършено вероятно в средата или края на IV в. Начинът на градеж от този етап – с грижливо иззидана тухлена зидария – наподобява този на Беловската базилика.


Вторият строителен период бележи превръщането на разрушения мартирий в църква. Тогава към конструкцията са добавени нартекс и екзонартекс, построен е параклис, а впоследствие и баптистерий – в края на IV и през V в. Църквата е украсена богато с ранновизантийски стенописи в края на V в., т.е. в периода на управление на император Анастасий (491 – 518 г.).
Тъй като в края на VI и началото на VII в. започват нашествията на славяни и авари, храмът е подложен на набези и пожари, които му нанасят сериозни щети. Поредното възстановяване на базиликата се извършва през XI в. – тогава е прибавен портикът при входа от запад, изгражда се наново част от стените, изниква некропол около храма. От този период сградата има нови стенописи и оцелява в този си вид до началото на XIII в.
При анализа на Червената църква изследователите правят аналогии с други сгради със сходни планови композиции – като Стоата на Адриан в Атина, базиликата „Св. София“ в Одрин, мартирия в Русафа и някои църкви около Охридското езеро. У нас градежът ѝ може да се сравнява само с Еленската базилика край Пирдоп и храма „Св. София“ в столицата. Днес от някогашната богата украса на храма е запазено съвсем малко. Част от стенописите и мозайките на храма се съхраняват в НИМ, но има и стенописи, които са изложени на атмосферни влияния и се рушат. Според ЮНЕСКО те са уникални и наподобяват образците на базиликите в италианския град Равена и Синайските византийски манастири.


През 1985 г., поради напукване на запазената голяма арка на храма, се налага укрепване с дървено скеле. През лятото на 2011 г. застрашеният от пълно унищожение уникален паметник е включен в проект за реставрация по оперативна програма „Регионално развитие“, изготвен от Министерството на културата. Благодарение на него укрепващата конструкция е обновена, извършена е архитектурна и живописна реставрация и консервация, подобрена е инфраструктурата и социализацията на обекта. Прокарана е пешеходна алея, околното пространство е благоустроено и е изградена рампа за хора с увреждания. Инсталирано е специално художествено осветление, което осветява паметника през нощта. Официалното откриване се извършва на 19 април 2013 г. след 2-годишна реставрация. Новоизграденият информационен център и експозицията в приемната сграда предлагат подробна информация за туристите, които проявяват интерес към културната ценност и към района като цяло.


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria