Деветашка пещера – с. Деветаки

Деветашката пещера, която е сред 100-те национални туристически обекта на България, се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2 км от село Деветаки. Пътека, дълга малко над километър, започва малко след отбивката от пътя Ловеч – гр. Левски за село Деветаки в източна посока и води точно до входа към пещерата. Общата й дължина е 2442 м., площта й е 20 400 кв. м., а на височина достига до 60 м. Богата е на красиви сталактити и сталагмити. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. В зала „Олтара“ са открити археологически находки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“. Деветашката пещера е била обитавана, макар и с известни прекъсвания, през почти всички исторически епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000 г. пр.Хр. Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменната епоха (6 хил.- 4 хил. пр.Хр.). В днешно време тя е обитавана от най-разнообразни биологични видове. Част от тях са защитени видове и са включени в Червената книга. Масово могат да се забележат ята прилепи в пещерата. Това е така, защото Деветашката пещера е сред трите най-важни убежища за хибернация на прилепи в Европа. Там зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям подковонос и ръждив вечерник.