Килифаревски манастир "Рождество Богородично"

В културната история на българския народ, Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ заема особено важно място. Основан е от Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван-Александър между 1348—1350 г., скоро той се превръща в средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В манастира се създава прочутата Килифаревска книжовна школа, в която учат и работят видни писатели от България и съседните страни. Около 1360 г. общия брой на учениците достига 460 души.
Тук получава образованието си бележитият български книжовник и просветител Евтимий Търновски. На него Теодосий възлага духовния и административен надзор на манастира. С Килифаревската книжовна школа са свързани имената на Дионисий, който превежда Златоустовия сборник „Маргарит“, Младен, който преписва през 1359 г. апостол за търновската църква „Св. Спас“ („Възнесение“), Роман Панарет, Тимотей.

Килифаревският манастир е разположен сред хълмиста местност на десния бряг на р. Белица на 17 км от Велико Търново. На височината Градището срещу с. Килифарево някога се е издигала средновековна българска крепост, следите от която личат и днес. При завладяването на България заедно с крепостта, турците разрушават и манастира, които след това за дълго време запустява. Едва през 1718 г. при възобновяването му е построена малка манастирска църква с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски. В годините на турското робство тя няколко пъти е била обновявана.

Част от старите ѝ стенописи, потъмнели от времето, са запазени в параклисите и до днес. В параклиса „Св. Теодосий Търновски“ се съхранява интересна икона на Иван Рилски, рисувана през 1824 г. от тревненския иконописец Кръстю Захариев. По време на кърджалийските нападения — в края на 18-ти и началото на 19-ти век — Килифаревският манастир отново е разграбен и опустошен. През 1840 г. той е възобновен и майстор Колю Фичето построява сегашната голяма еднокорабна, еднокуполна манастирска църква „Св. Димитър“, като запазва източната олтарна стена на старата църква и параклисите. В църквата се съхраняват някои икони от тревненските иконописци Досю Коюв (1790—1871) и Йонко П. Витанов (1790—1853). Големите манастирски жилищни сгради, строени през 1849 г., с красивите си дървени чардаци придават старинен и романтичен вид на манастира.