Курилски манастир "Св. Иван Рилски"

Курилски манастир
снимка: www.svetimesta.com

В подножието на Стара планина, на 15 км северозападно от София – там,където започва Искърският пролом, се намира старинният Курилски манастир “Св. Иван Рилски‘‘. Основан е още през времето на Първото българско царство, в близост до старата българска крепост Белиград. През епохата на турското владичество, Курилският манастир е бил разрушаван. Както свидетелства надписът в преддверието на църквата, през 1593 г. няколко монаси от съседните села Доброславци, Кумарица и Требич отново построяват църквата. Стенописите ѝ са рисувани три години по-късно със средствата на ктиторите Стоян хлебар Софиянин и Стоян симитчия Софиянин. Обновяването па манастира и изписването на църквата в края на 16 век се свързва с името на отец Пимен Зографски (Софийски). От този период са запазени отделни образи и стенописни сцени в олтарната апсида и в наоса по западната раз­делителна стена на църквата.

Курилски манастир стенописЗапазените стенописи в централното помещение на църквата се приемат за образци на утвърдено вече изобразител­но изкуство по нашите земи. Тук са нарисувани образите на Константин и Елена, св. Пантелеймон и св. Никола, а над тях са композициите „Новозаветна Троица“ и „Успение Богородично“. Голям интерес предизвиква сцената “Избиване на младенците по заповед на цар Ирод“, която по своя композиционен строеж е рядкост в българската религиозна живопис. Малката старинна църква на Куриловския манастир е еднокорабна постройка (5,50 X 15 м) с две преддверия, строени и украсявани през различни времена. По стените на вътрешното преддверие са запазени стенописи, които се отличават по рису­нък и колорит както от най-старите, така и от по-новите стенописи в църквата. Осо­бено ценни със своя реалистичен рису­нък са образите на Богородица, Хрис­тос и Йоан Кръстител на източната стена на преддверието, както и някои сцени от живота на св. Иван Рилски.

От запазения възпоменателен надпис над входната врата на вътрешното преддверие се установява, че тези стенописи са рисувани през 1830 г. Външното преддверие на църквата е украсено през 1849 г., но изображения­та са твърде примитивни. През епохата на Българското възраждане, Курилският манастир е духовно и просветно средище. От това време обаче книжовни паметници не са запазени. В Националният църковен историко-археологически музей в София се съхраняват като старини от манастира едно Четириевангелие, отпечатано през 16 век във Влашко от отец Макарий, и един голям каменен свещник с български надпис от 1497 г. Манастирът се намира на 1 километър североизточно Курило (квартал на Нови Искър – на 10 км от София).

В статията са използвани снимки от www.svetimesta.com


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria