Каранвърбовски манастир „Света Марина“

Каранвърбовският манастир „Св. Марина“ е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество, когато бил напълно разрушен. Сведения за манастира намираме в един разказ на Михаил Грънчаров от 1843г., където се твърди, че Светата обител е съществувала още от времето на българските царе. Според легендата, възраждането на Каранвърбовския манастир се дължи на едно сляпо турско момченце, което се измило с водата, извираща от мястото на разрушения манастир, и прогледнало. Това се случило на 17 юли, деня в който се почитат паметта на света Марина. В знак на благодарност, бащата на детето и собственик на нивата, подарява на християните земята, в която се намирал чудотворния извор. В периода 1828-1859г. постепенно там били изградени монашески килии и малка църква. Тази църква, посветена на св. великомъченица Марина била подновявана и съществува и днес. Архимандрит Вениамин в своята книга “Кратка история на манастира Св. Марина” пише, че като постъпил в светата обител над входната врата на църквата била написана годината 1890- та. Вече години наред не секва притокът от вярващи, които с гореща вяра търсят и получават изцеления от различни болести и недъзи по молитвеното застъпничество на св. Марина. Вратите на манастира са широко отворени целодневно за поклонници. Манастир „Св. Марина“ е действащ, мъжки манастир. В манастира не се предлага храна и нощувки. Част е от 100-те национални туристически обекта.