Къща-музей „Райна Княгиня“

Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорскиятип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината напострояване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо. В този дом, на 18.01.1856 г., се ражда бъдещатазнаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня. На 3 май 1950 г. къща – музей“Райна Княгиня” разтваря врати за първите си посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрацияна къщата. В бившата занаятчийска работилница “Керена”, на първия етаж, е представена документално – вещественаекспозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание. Етнографскатаекспозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка. Средценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей се намира мраморнаскулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки. През 1992 г. наследниците на РайнаКнягиня даряват къщата на Община Панагюрище. Повече от половин столетие, около два милиона и половина българисвели глави, минават през малката дървена портичка, за да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнесат със себе си частица от родолюбието на една велика епоха. В края на месец март 1876 г. Революционнияткомитет в Панагюрище и Георги Бенковски възлагат на Райна Попгеоргиева да извеза Главното знаме на панагюрскитевъстаници. На 22 април знамето тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее наголямата врата на Хаджилуковата къща – Правителствен дом. По време на Руско-турската война 1877/78 г. знаметовероятно изгаря в конака в Хасково. По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901 г., РайнаКнягиня възпроизвежда Главното въстаническо знаме. Средствата за плата и сърмата са осигурени от комитета “20 април“. Райна бродира знамето в София. Няколко дни след тържествата в Панагюрище, знамето е носено на кон доКостина, по случай 25 години от гибелта на войводата Бенковски. В архива на къщата – музей се пази и снимка на РайнаКнягиня със знамето от 1901 г. с неин автограф. Снимката е направена в София, след като знамето е завършено. Досвоята смърт, Павел Койчев, панагюрски поборник, съхранява скъпата реликва “като очите си“, прегъната на четири ката, на всяка гънка с вестник, за да не се похаби, в една специална кутия, а на празника я изнасял на балкона, за да я гледанарода. След него знамето се съхранява от председателя на Поборнико-опълченското дружество в Панагюрище ИванКузмов – Комитата. Неговият правнук, Петко Кузмов, разказва спомените на баща си: На 3 март и 3 май, когато саставали тържествата по случай Освобождението и годишнините на Априлското въстание, знамето е изнасяно с музика отдома на Комитата в Драгулин махала и заедно с другите поборници са отивали на площада“. След смъртта на ИванКузмов знамето се съхранява в читалището. По-късно, когато се създава къща-музей “Райна Княгиня – 1950 г., то е експонирано там.