Нисовски скален манастир „Св. св. Константин и Елена“ – монашескo гнездо при орлите

Нисовският манастир „Св. св. Константин и Елена“ (познат като „Големия нисовски манастир“) датира от XI в. и е един от най-малко познатите и слабо проучени исторически паметници в България. Намира се на територията на Природен парк „Русенски Лом“ – на около 7 км южно от село Нисово (община Иваново, област Русе), по десния бряг на река Мали Лом. Счита се, че това е най-големият от всички скални манастири в Поломието. Манастирът се състои от църква и редица килии, най-често с правоъгълна форма и с различни размери, които са разширения на съществували ниши. В храма има останки от две вкопани каменни гробни корита. В скалата личат местата, където са били закрепени дървените подпори на някогашните допълнителни конструкции.

Нисовски скален манастир

Все още могат да се видят останки от средновековни стенописи, а олтарът сякаш очаква тайнството на поклонението. Археологът Карел Шкорпил успява да проучи комплекса в началото на XX в., когато видът му е бил по-запазен, но въпреки това данните за манастира остават оскъдни. Манастирът не е превърнат в шумна туристическа атракция, няма асфалтиран път и паркинг и достъпът до него определено не е от най-лесните – тръгва се от моста над Мали Лом при село Нисово и се върви около час и половина по десния бряг срещу течението на реката. До самия манастир се стига по стръмна стълба, изсечена в скалата. „Разходката“ изисква добра екипировка.

Нисовски скален манастирНародната памет пази легенди за монасите, населявали манастира. Един от тях бил монах Милден, който неуморно преписвал книги и кръстосвал сам из пущинаците и стръмните скали наоколо. Брат Милден се радвал на природата и особено на растящия на най-непристъпните места по скалите скален карамфил, който редовно поливал с вода от кратунката си. Един ден го монахът бил пронизан със стрела в сърцето, кръвта му напоила крехките стъбълца на скалното цвете и душата му се преселила в него. Оттогава местните хора наричат скалния карамфил „Усмивката на монаха“. Пак от Големия нисовски манастир до нас достига и преданието за отец Павел, който покровителствал и подпомагал бедните и онеправданите. Той издирвал в околностите млади зографски дарования и ги приютявал в манастира, за да изписват икони. Под неговите наставления монасите преписвали книги и ги разпращали по далечни земи за прослава на българската книжнина. За неговия труд научил дори цар Иван-Асен II, който лично посетил манастира и удостоил отец Павел с владишки сан.

На север от „Св. св. Константин и Елена“, по десния бряг на река Мали Лом, се намира Малкият нисовски манастир. Скалните му килии и стъпала са разрушени и дотам могат да стигнат само опитни катерачи. Недостъпна е и самата църква. Двата манастира са част от монашеските комплекси от ХI – ХIV в. в пещерите на Поломието. Археологическият резерват в границите на Природен парк „Русенски Лом“ обхваща 20 средновековни църкви, параклиси и килии за над 300 монаси. Не само останките от миналото привличат туристи в този регион. Паркът „Русенски Лом“ е уникална природна забележителност с над 900 вида растения, сред които и рядко срещани и изчезващи. Многобройните експедиции са преброили над 190 вида птици, 115 от които са под закрилата на Закона за защитените територии. От нишите на каньона надничат скален орел, черен щъркел и египетски лешояд. Нощем излизат бухали, дългоухи сови и горски улулици, а пещерите обитават колонии от прилепи. В гористите местности живеят 66 вида бозайници, сред които сърни, благородни елени, диви свине, вълци и лисици.


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria

Туристически обекти

Вижте още