Забележителности в Община Павликени

Античен керамичен център

Античният керамичен център е единствен по рода си археологически обект в Източна Европа. На площ около 50 дка са експонирани останките от римска вила и над 50 пещи за производство на керамика. Изследователят му Богдан Султов още през 70-те г. на миналия век го превръща в първия музей на открито в България. Той възстановява и цялата последователност на античното керамично производство. Всичко, което изважда от земята, след това археологът превръща в строителни материали, затова и сградите в центъра сега са напълно автентични. Археологическият обект има няколко сектора. Най-добре проучен и експониран е централният сектор, където е разкрита вила от римската епоха (т.н. вила рустика), създадена към края на І в. сл. Хр. и съществувала до втората половина на ІІІ век сл. Хр. В посока запад – северозапад от нея е проучен втори архитектурен комплекс, около който също са регистрирани пещи за изпичане на строителна, битова и художествена керамика. Трети самостоятелно обособен архитектурен комплекс е разкопан югозападно от централната вила и южно от протичащото наблизо Върбовско дере. В него сред останките от жилищни сгради са проучени още 7 пещи и намерени множество интересни находки – варовиков бюст на император Комод (180-192), мраморна оброчна плочка на Тракийския конник, предмети от метал и кост. Архитектурният комплекс край Павликени е създаден в края на I в. сл. Хр., още преди основаването на Никополис ад Иструм след Дакийските войни на император Траян.

Паметник – камбанария в град Бяла черква

Паметникът – каманария е символ на Бяла черква. Издига се величествено в центъра на града, до църквата „Св. Димитър“. Един от първите паметници в България в чест на Освобождението, построен през 1878г. На 6 юли /24 юни ст.ст./1877 г. Предният отряд на ген. Йосиф Гурко влиза в Бяла черква.Руските войски са тържествено посрещнати от населението и приветствани с вълнуващо слово от Ирина Бачокирова. С дарените от руските офицери средства тя поставя началото на фонд за построяване на Паметника, който се издига на височина 25 метра. През 1929г. на Камбанарията е бил монтиран часовник, доставен със средствата на даскал Йоаким Василев. И днес той отмерва времето.

Исторически музей – Бяла черква

Експозицията в сградата на Историческия музей е открита през 1976 г. Тя хронологично проследява историята на Бяла черква. Автентични археологически и етнографски материали, книги, документи и фотоси свидетелстват за богатата и бурна история на Белочерковския край. Експозицията включва отделите : Археология, Етнография, История на България 15-19 век, Нова и най-нова история. Тук са представени и всички материали и документи, свързани с участието на Бяла черква в националноосвободителните борби, четата на поп Харитон и Бачо Киро през април 1876 ,бързото стопанско и културно издигане на селището в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Специално място в експозицията е отредено за представяне жизнения път на бележития възрожденец Бачо Киро Петров и дейността му като учител, просветител, книжовник, читалищен деец, пътешественик, поет и революционер. На втория етаж на музея е подредена Художествената галерия, която разполага с 97 произведения на живописта, графиката и скулптурата.

Къща-музей „Цанко Церковски“ – Бяла черква

В реставрираната родна къща на Цанко Церковски на 16 октомври 1956 г. е открита мемориална експозиция, която проследява живота, обществената дейност и творчеството на поета, както и бита в българското село в края на 19 и началото на 20 век. Тя е вълнуващ разказ за живота на поета на селската неволя и борба, за дейността му като учител, редактор и сътрудник, писател, политик и държавник. Експозицията е приятно съчетание между богата етнографска част и ценен документален снимков материал , както и лични вещи, разкриващи страници от живота на Церковски. Интерес сред експонатите предизвикват цафарата, кавала и цигулката на писателя, както и автентичните мебели в работния му кабинет. Къщата на Цанко Церковски е обявена за национален паметник на културата през 1970 г. Къща – музей „ Цанко Церковски” е любимо място за жители и гости на Бяла черква. Тук се провеждат изложби, възстановки на обреди и обичаи, образователни програми, патронни празници , концертни програми, поетично-музикални спектакли, детски и фолклорни празници, срещи на поколенията и творчески срещи.

Къща музей „Райко Даскалов“ – Бяла черква

Къща-музей „Райко Даскалов” е красива двуетажна сграда в центъра на Бяла черква, обявена през 1970 г. за паметник на културата. Била е построена през 1922 година в двора на родната къща на Райко Даскалов. През октомври 1984 година на втория етаж е уредена експозиция за живота и дейността на д-р Райко Даскалов – политически и държавен деец, един от ръководителите на Българския земеделски народен съюз. В четири експозиционни зали са представени оригинални вещи, снимки и документи,свързани с различни периоди от житейския път на земеделския трибун – от детството и студентските години в Берлин до участието му в правителството на Александър Стамболийски като оглавяващ няколко министерства. Специално място е отредено на Войнишкото въстание и Райко Даскалов като главнокомандващ въоръжените сили и прокламатор на Радомирската република. Обзавеждането на работния му кабинет и книгите на немски и френски език са дарение от неговата дъщеря Светла Даскалова. Фотоси, документи и отзиви в европейската преса напомнят за трагичните дни след преврата на 9 юни 1923 г. и за подлото убийство на Райко Даскалов в Прага.

Етнографска експозиция – град Бяла черква

В централната част на град Бяла черква, сгушена сред живописната зеленина на един от най-старите паркове, се намира Етнографската музейна експозиция. Тя е разположена в интересна с архитектурата си сграда, построена през 1912 г., известна сред белочерковци като „старото читалище”.Обичано място, изпълнено с духовност и спомени. Днес тази сграда е приютила богатата духовна и материална култура на селището чрез експозицията, уредена с даренията на местните хора – прекрасни образци от тъкани, национални носии, шевици и накити, предмети от бита, земеделието и лозарството, занаятчийски пособия и изделия, документи и снимки. Събраното материално и снимково наследство от 19-ти и 20-ти век изгражда цялостен „ретропортрет” на града. Етнографската музейна експозиция в Бяла черква е създадена и открита през 2004 г. от Народно читалище „Бачо Киро” в резултат на защитен проект по програма „Живо наследство” на Фондация „Работилница за граждански инициативи”- София.

Паметник на Цанко Церковски в местността „Славееви гори“ до град Бяла черква

Изграден на гроба на поета в местността „Славееви гори“ , на 2 км южно от Бяла черква, край пътя Бяла черква -Вишовград. Увековечава паметта на Цанко Церковски. Изработен и открит през 1958г. Арх. Лазар Парашкеванов. Скулптор: Иван Блажев. Паметникът представлява фигура на Церковски в цял ръст, висока 2 метра, която е поставена в средния от три каменни свода. Направен е от дялан камък и тежи 3000 кг. В подножието на паметника са поставени 3 мраморни плочи, на които са изписани цитати от стихотворения на Церковски. Всяка година на 2 май тук се стичат десетки граждани и гости на града, за да участват във възпоменателния събор и почетат паметта на писателя и основоположник на Българския земеделски народен съюз Цанко Бакалов – Церковски.

Исторически музей – Павликени

„Създаден през 1978 г. Исторически музей – Павликени съхранява, популяризира, проучва и опазва културно-историческото наследство на Павликени и 20-те селища от региона. Във фондовете на музея се съхраняват над 22 хиляди фондови единици движими паметници на културата. Исторически музей – Павликени се помещава в самостоятелна двуетажна сграда по проект на арх.Теофил Теофилов и разполага с 600 кв.м. площ за постоянната си експозиция. Над входа на сградата има монументално художествено пано по проект на художника Григор Спиридонов, изпълнението на което е дело на скулптура проф. Георги Чапкънов. Първата музейна експозиция е подредена и посреща посетители в навечерието 18 май 1978 г. -Международния ден на музеите. Тя е дело на екип от специалисти на Великотърновския исторически музей и местни краеведи, които събират експонатите при експедиция из Павликенските села. Първите официални гости, начело с Людмила Живкова – тогава председател на Комитета за култура, са посрещнати на 23 септември с.г. Официалното откриване на сградата и експозицията на Исторически музей – Павликени става на 6 октомври 1978год. През 1993 год. екип от специалисти на Регионален исторически музей –В.Търново и Исторически музей – Павликени подреждат нова постоянна експозиция, която е частично подновена и осъвременена през 2002 год.“

Марков камък, с.Лесичери

Уникалният мраморен стълб се извисява самотно в полето до с.Лесичери. Висок около 10 м, наричан от местните „дикилиташ“, „стълбо“ или „Марков камък“. Наоколо се вижда и пиедесталът на втори стълб и останките на монументална сграда. Предполага се, че тя е била фамилен мавзолей на известния градски съветник Квинт Юлий.

Екопътека „Негованка“, с.Михалци

Каньонът на р.Негованка, издълбан в кредни варовикови скали, е живописна природна даденост на павликенския край. Дълъг е 950 м., като по-голямата му част е в с.Михалци. В началото му е Еменската пещера. На места каньонът силно се стеснява и там е най-атрактивен със своите отвесни скали с височина до 80 м., бързеи и редуващи се прагове. Един от скалните откоси образува водопадът „Момин скок“. Създадената еко-пътека „Негованка“ осигурява на туристите изнедадата от една почти девствена природа в централната част на страната.

Зоокът – гр. Павликени

Единственият във Великотърновска област Зоопарк е в град Павликени. Зоокътът се поддържа от Община Павликени и е с безплатен вход за всички посетители.
Началото на зоопарка е поставено през 1967г. Тогава местният ловец Димитър Янков намира една жива сърна, оплетена в заложените за ловене на зайци мрежи. Почудил се какво да я прави, после решили с другарите му – ловци да я донесат в Павликени, защото било ясно, че има нужда от лечение. Сложили я в клетка зад градския парк, където тогава имало запуснати места. Някак неусетно към нея добавили и няколко пауна и кокошка с млади пилета. Нороводената идея в града да се устрои зоопарк била подкрепена и от директорите на някои павликенски предприятия, които дали материалите, безплатна храна и други необходими неща.
Официалното откриване станало на 21 септември 1967г. С времето гледачите на птиците и животните придобивали опит, полагали все по-добри грижи и получили и първите приплоди. На петата година от създаването си зоокътът се сдобил и с двойка лъвове. Стъпка по стъпка павликенската менажерия се разраствала и със задружните усилия на местните хора списъкът на придобитите животни се увеличавал.
Често на служителите се налагало да завръщат в клетките им случайно оказали се на свобода животни. Димитър Янков веднъж трябвало да прибере от площада на Павликени четири избягали вълци. Веднъж по невнимание пък гледачите изпуснали на свобода лъвицата. Друг път един от муфлоните потърсил свободата си.
Днес в Зоокът Павликени посетителите могат да видят над 200 животни от 39 животински вида. Сред по-интересните са мечки, вълци, лисици, маймуна – гвенон, лами, лопатар, муфлони, виетнамски прасета, богата колекция от фазани и птици.
Най-новият обитател на Зоокът Павликени е 11-месечното кенгуру Томи.

Църква „Св. Димитър“ – гр. Бяла черква

В центъра на Бяла черква, в непосредствена близост до Паметника-камбанария, се намира православната църква „Св.Димитър“ – забележителна сграда с историческа и художествена стойност, построена през 1866 година. Иконостасът и амвонът са дело на Калоферските майстори – резбари Иван Стрелухов и Тодор Несторов – участници в четата на поп Харитон и Бачо Киро, загинали в Дряновския манастир през 1876 г. Те са сътворили разкошен иконостас с внушително разпятие, архиерейски трон и величествен балдахин над светия престол. Творческото им въображение е породило идеята и за тържествен амвон, прилепен до изящна колона. От Освобождението до наши дни в църквата „Св.Димитър“ се пазят тленните останки на Бачо Киро Петров. Църквата е значимо място, където се отслужват празнични литургии, извършват се сватбени церемонии и кръщелни ритуали, както и заупокойни молитви. Храмът е предпочитан обект при опознаването на културно-историческите забележителности в града.

Комитският дъб

„Дъбът с кръста” или „Комитския дъб”, както го наричат , се намира северно от Бяла черква, вдясно от шосето за Павликени. След сражението в местността „Пустията” край с.Върбовка, късно вечерта на 20 май 1867 г., четниците на Филип Тотю поемат към Бяла черква и спират под един голям дъб, разположен сред нива, засята с ръж. Преди 100 години, през 1909 година, по инициатива на Поборнико-опълченското дружество в Б.черква, на тогавашния дъб е поставен дървен кръст в памет на четата на Филип Тотю. През 1994 г. по инициатива на учителя- краевед Иван Ганчев на вековния дъб е поставен железен кръст с височина 3 метра. Силна гръмотевична буря през юли 2002 г. пречупва вековното дърво. До него израсна младо дъбово дръвче, пред което днес се издига паметният знак.

Кръст с мраморна плоча в памет на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

През 1868г., на път за Балкана, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа минава край Бяла черква. На 6 юли 1997 година на северната страна в началото на Бяла черква е издигнат паметен знак –израз на почитта на белочерковци към подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той е поставен по идея на уважавания краевед и дългогодишен учител Иван Ганчев в собствената му нива и представлява железен кръст с височена 3 метра, издигнат на 9-метров метален пилон. В основата му е мраморната плоча с надпис: „За спомен на четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които минаха оттук на 9 юли /вторник/ 1868 г. и се отправиха към Дълги дол и Канлъ дере, Вишовградско.“

Паметник на Бачо Киро

Паметникът на Бачо Киро в град Бяла черква е изграден през 1976 г. Негови автори са Александър Апостолов и арх.Н.Антонов. В непосредствена близост до паметника е издигната мраморна мемориална стена, на която са изписани имената на 101 белочерковци- участници в Априлското въстание през 1876.