Катедрална църква „Св. Богородица” – гр.Пазарджик

Катедралната църква “Успение на Св. Богородица” в Пазарджик е един от най-забележителните паметници на културата от епохата на българското Възраждане. По своите размери тя е най-големият храм в България от тази епоха. Сегашната постройка е трета по ред на това място. Предишните две са били дървени и значително по-малки. През 1835-1837 г. цялото българско население в града участвува в построяването й чрез дарения, поради което тя се явява спонтанен израз на свободолюбивия и творчески гений на българина, на неговата борба за духовна независимост. За да не се дразни религиозния фанатизъм на турците, основите на църквата са вградени на 1,5 м в земята. Затова отвън тя изглежда ниска,а вътре е просторна, висока и представлява трикорабна базилика. Сводовете са изградени от тухли, заоблени и това е един нов етап в развитието на строителството в България. Много по-късно, през 1908 г. започва строителството на камбанарията, която е в модернизиран романски стил.
Стенописите са работени през 1914/1915 г. от Атанас Христов и Господин Желязков, ученик на руския художник Репин.
Иконите са дело на майстори от различни времена. Най-старата от тях на св. Дионисий от 1815 г. В църквата се съхраняват и три икони от Станислав Доспевски – „Св.Св. Кирил и Методий“, „Свети Крал“ и „Свети Димитър“.
Това, което прави църквата световно известна, е нейният дърворезбен иконостас. За неговата изработка се провежда своеобразен конкурс между майстори от Самоковската и Дебърско-мияшката школи. Самоковските майстори, които са изработили иконостаса в Рилския манастир, представят образец на олтарна врата с богата резба. Майсторите мияци изработват табли със сцени от сътворението на света. Именно сцените с човешки фигури правят най-голямо впечатление на пазарджишките първенци и те възлагат изработването на иконостаса на майсторите-мияци.
Иконостасът е изработен е от варено орехово дърво в продължение на 12 години. Ръководител на групата е Майстор Макри Негриев Фръчковски от с. Дебър. Той умира в Пазарджик преди завършването на иконостаса и по негово желание е погребан в източното крило на църквата.
В орнаментиката на иконостаса преобладават растителни орнаменти – назъбени листа на аканта, смокинови, лозови листа, рози и розетки, силно повлияни от поминъка на населението и плодородието на пазарджишкия край. Фауната е богато застъпена като доминиращ символ в цялата композиция е орелът.
Най-характерни за дърворезбата на иконостаса са човешки те фигури, пресъздадени в библейски сцени. Моделирани грубо, експресивно, те се различават от общо приетите резбовани шаблонни фигури и преминават в областта на скулптурата. Сцените са изработени от цяло дърво, в ауникална ажурна/дантелена/ резба, поради което той е единствен на Балканския полуостров.
Като едно от най-големите творения на изкуството през българското Възраждане иконостасът превръща катедралната църква „Успение Богородично“ в паметник на българския творчески гений.