Пещера Снежанка

Снежанка е една от най-красивите пещери в България. Наричана е още „Перлата на Родопите”. В своите само 145 метра дължина тя е събрала всички форми на пещерни образувания. Намерените в нея артефакти сочат, че около 600 г.пр.н.е. е била обитавана от древните траки. По-късно е забравена, за да бъде открита отново през 1961 година от туристи.
Пещерата е сравнително малка, но изключително богата на естествените пещерни украси – сталактити, сталагмити, синтрови езера и драперии. Името си носи от снежнобелите наслаги, образували се милиони години и застинали в причудливи форми – „Делфинчето”, „Каракачанката”, „Статуята на свободата”, „Джуджета”, „Папагалче”, както и едноименната „Снежанка” – сталагмит с формата на девойка, чакаща своя принц. Пещерата се състои от няколко красиви зали: „Залата на виметата“, „Голямата зала“, „Музикалната зала“, които са свързани със Срутището, над което минава мост. Във „Вълшебната зала“, последната, достъпна за посетители, се намира фигурата, оприличавана на приказната героиня Снежанка, дала името на пещерата.