"Районът на турлаците"

Днес с нашата рубрика #Традиции(И)обичаи се отправяме на Северозапад към района на турлаците – богата земя, обградена от върховете на Стара планина и реките Дунав и Искър.

Гостоприемни, весели, добри и работливи турлаците винаги ще Ви посрещнат с уникално вкусна баница със сирене и чаша люта ракия!

Районът на турлаците (торлаците), така е известна една етнографска група от Северозападна България, пограничните области на Сърбия и по поречието на р. Тимок. Митичната планинска земя Турлакия се простира от подбалканските склонове на Стара планина до безкрайната шир на Златията.

Турлаците са планински хора, чиито основен поминък е овцевъдството. Името на тази етническа група се предполага, че произлиза от думата „торло“ или „турло“ – така се наричали кръглите кошари, в които прибирали овцете. В някои части на Северна България по-възрастните хора и досега употребяват думите торло, турло или търло за синоним на нещо кръгло, заоблено, заплетена на топка коса или козина.

Кухнята на Северозапада е колкото вкусна, толкова и непозната за повечето хора. Турлаците се препитават предимно с млечни продукти, наред със сушени червени чушки, зелени чушки, зелени домати, картофи и тиквички, както и праз лук, копър, чесън, лапад, коприва и спанак. Автентичните местни специалитети от Турлакия днес може опитате в селата от Чипровско и Белоградчишко, както и на турлашките празници – Събора в Чупрене и Международния събор на прохода „Кадъ Боаз“, с. Салаш.

Съборът на прохода „Кадъ Боаз“ е най-големият трансграничен събор на Балканите, който датира от 1925 година. Тук на прохода се срещат жители на Северозападна България и Югоизточна Сърбия. Събитието е наситено с богата културна програма и може да вкусите различни турлашки и влашки специалитети.

Международен събор на прохода „Кадъ Боаз” – с. Салаш, общ. Белоградчик

А сега ще Ви представим и няколко лесни и бързи гозбички от Турлашката кухня. Започваме с един от най-харесваните местни специалитети, след баницата със сирене – „Бел муж“, ястие от несолено овче сирене. А ето и как да си го приготвите. Намачкват се 2-3 бучки прясно несолено овче сирене в загрят тиган и се бъркат непрекъснато, докато се разтопи. Посолява се на вкус и се добавят 3-4 супени лъжици брашно, докато се сгъсти и стане като каша. Ястието се бърка непрекъснато, докато се изпече хубаво и си пусне собствена мазнина. Местните твърдят, че освен изключително вкусно „Бел Муж“ е и целебно, защото мазнината, която се отделя при приготвяне на ястието е ефикасен мехлем при изгаряния.

Друго типично за региона ястие е „Косачко кисело“ – идеална лятна супа за горещините, нещо като първообраз на таратора. „Косачко кисело“ се приготвя от сушени люти чушки, краставици, копър, пресен чесън, оцет и вода. 5 – 6 сухи чушки се накисват вечерта в студена вода, за една нощ. На другия ден се изваждат и нарязват в същата вода. Прибавят се ситно нарязани прясна краставица, чесън и копър, и вода. Овкусява се със сол, оцет и захар.

Според местните Лютеницата със сухи чушки и чесън е перфектното мезе за ракия. 5-6 сухи чушки се накисват във вода, за да се развият след това се нарязват на ситно и се счукват заедно с 3-4 скилидки чесън. Добавя се олио и сол и се разбърка.

Друг турлашки специалитет е Кашата с праз лук. 4-5 стръка само от бялата част на лука се нарязват на ивици по дължина. В 4-5 супени лъжици нагорещено олио, мас или краве масло се запържват до златисто ивиците праз лук, заедно с 4 супени лъжици брашно, като се внимава да не потъмнее. Постепенно се добавят 400-500 мл. гореща вода и се бърка непрекъснато, докато „се отвръти“ (започне да се отделя от стените на съда). Посолява се на вкус.

Местните домакини обичат да приготвят също и чорба с лапад, ориз със сини сливи, пълнени чушки с боб или с месо. Странни, но много вкусни и полезни гозбички е сътворила турлашката домакиня от немотия – „бело пръжно шльопаво“, скоб, компировица, керкеле, сиромашко пръжно, сиромашка лютеница и още много подобни чудати рецепти.

Чудати са не само рецептите на турлаците, такива са също езикът, обичаите, вярванията и суеверията им. Затова в този край може да чуете за празници като „Мишин дън“, Мечкин дън“, Вълчи и Змейови празници.

За да Ви потопим изцяло в магията на района на турлаците ще завършим с автентичен разказ за обичаите по време на „Мишин дън” или още Празникът на „Св. Нестор“, който се празнува на 27 ноември.

Приятно четене!

„У сваку ижу има мачка, ама мишът се кута поди земюту, кута се и у ижу. Он улази кге си сака и съсипуе све: и жито и кукуруз и ечмик и платно и дрее. Мачката е питовна, ню човек гю рани, ама она малко може да помогте – она лови сал тия миши, горе на земюту, а оние цо су по дупкете и подкопую ижуту, пробиву стенете по собете, съсипую дреете, а кошовете и омбарете дупче на решето и дръмонь. По сред бел дън и посред ноч мишът слободно и весело си пее, игра се, щръличка по целоту ижу доглаву на човека, до уста на мачкуту. Мишът се е пръкал от удара на Господ по свети Нестора, а мачката от рукавицуту на господа. Затой требе да се тражи лек от той зло. Требе с добро, с празник да се умилостиви мишът, че он е голем несретник.

Предишния дън пометемо ижуту, пивницуту, кошарете, све, че на празника нищо се не пипа. Че извадимо из омбара жито, зоб и друго кво требе за стокуту. Из сандъците че извадимо кошульете и дреете за празникът, че оно тегай нигде се не бръка. Че пресеемо брашното за погачуту три пути.
На празника чупимо погачуту на коматчета и турамо по коматче у сваку дупку и у свако кюше на ижуту, пивницуту, кошаруту, та да си апну мишите на празника и да буду милостиви към нас. Лосле замажемо с тиню по сви дупке и по стенете на ижуту, омивамо си руке и седамо на трапезуту да едемо и да пиемо. На тия дън нищо се не работи, не бръка се у сандък, кош, омбар. Тека праи земеделеца, кожувара, терзията и сваки друг занаятчия, та да нема миша поразия през целуту годин!“