Винено-кулинарна дестинация "Родопи"

Опитай:

● Родопско чеверме – агнешкото чеверме е неделима част от всяка празнична трапеза в Родопите. Вкусното агнешко месо е патент за планинския регион, а агнетата, които се гледат в Родопите пасат само свежа планинска трева и не се дохранват със зърнени култури. Това прави месото много по-вкусно и крехко и рядко може да срещнете агнешко с неприятен мирис. Традиционно чевермето се пече на жар от 4 до 7 часа с непрекъснато въртене. Чевермето е демонстрация на майсторлък и старание в приготовлението за отбелязване на съответното събитие.
● Пататник – е типично родопско ястие. По различните краища на Родопите ще ви го предложат в различна разновидност и навсякъде ще твърдят, че това е автентичното ястие. Има го и печен и пържен, с кори и без кори, със сирене и без сирене, с лук и без лук… но все е хубав! Името му говори само за него, идва от патато – картофи. Най добре е първо да опитате пататника приготвен тук в Родопите и то ако може в домашни условия на дървена печка. Този вкус е неповторим.
● Родопски клин – Родопската баница или така нареченият клин може да бъде с разнообразни съставки, което я отличава от обичайната баница със сирене. Клинът може да бъде с ориз, мляко, сирене, масло, коприва, спанак, тиква… В различните населени места в Родопите, както и пататника, можете да го срещнете в различни разновидности. Най-разпространен е обаче този с ориз, яйца и сирене и ръчно точени кори, който си е и типичния родопски клин.
● Родопски сач – сачът представлява глинена плоча, на която се пържат продуктите без мазнина. В частност, този по родопски се различава от другите по-това, че месото в него е в изобилие. Традиционно в него се включват три вида месо- телешко, свинско и пилешко.
● Родопска пастърва
● Тикълник
● Смидаль – специалитет в района на Златоград
● Зелник – баница със зеле
● Тракийски сарми
● Салата от смилянски боб
● Къпана баница
● Домашно кисело мляко

Дегустирай:

Каберне фран – В района на Ивайловград, както и около селата Тънково и Поповец, има малки винарни, които предлагат не само добро вино, но и винени дегустации. Наред с прочутото Мерло от Стамболово, се предлагат и по-редки сортове, като Тамянка и Кехлибар. Внимание заслужава виното от сорта Каберне фран, което има силен послевкус.

Посети туристически забележителности:
• Долмени и тракийски светилища – Долмените са най-старият тип градени тракийски гробници. Принадлежат към групата на така наречените „мегалитни“ паметници. Изградени са от внушителни по размер каменни плочи чието тегло понякога надхвърля един тон. Тракийският долмен в град Хасково датира от XII – VII век пр. Хр. На територията на Сакар планина са описани повече от 600 долмена. Най-голяма е концентрацията им в землищата на селата Хлябово, Сакарци, Българска поляна и Главан. Долмените на територията на Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли/къщи“ или „змейови капаци“.
• Александровската гробница е открита през 2000 г. при разкопки на могилата Рошавата чука, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково. Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология. Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно. Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92х1,5 м. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. До южната й периферия е изградено каменно ложе, което е било разрушено още в античността. Стенописи ѝ са уникални по рода си. Те са из цялата гробница, в камерите, в коридора, в преддверието и представят различни сюжети. През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отвори врати Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи.
• Монумент Св. Богородица – Хасково – най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка, за която се счита, че е покровителка на гр. Хасково. Монументът е открит през 2003 г. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България. Автори на статуята са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Скулптурата, висока 14 м и тежаща 80 т, стои върху 17-метров постамент, който отвътре представлява параклис- Рождество Богородично. От хълма Ямача, на който се извисява статуята, се разкрива запленяваща панорама на целия град. Идеята за построяването на Монумент Пресвета Богородица е на община Хасково и се осъществява изцяло с дарения от хасковската общественост. Символът не е избран случайно – Божията Майка винаги се е считала за покровителка на града. В хилядолетната му история Рождество Богородично се е почитал като един от най- големите празници, а с решение на Общинския съвет 8 септември става и Ден на Хасково.
• Исторически музей – Кърджали – създаден е през 1965 г. с цел да проучва, съхранява и популяризира културно-историческото наследство в Източните Родопи. Днес, той е утвърдена институция с ръководни, координиращи и изпълнителски функции. Осъществява научно-изследователска, събирателска, фондова, експозиционна и популяризаторска работа Oсновният му фонд включва над 40 000 културни ценности, свързани с историята и природата на Източните Родопи. Музеят се помещава в уникална сграда, обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение през 2005 г. Тя е разположена сред красив парк, където растат над 30 екзотични растителни вида. Сградата е построена в периода 1922–1930 г. След извършена адаптация, площта й е организирана на 3 етажа, в 30 експозиционни зали, в които се поместват експозициите на отдел Археология, Етнография и Природа.
• Перперикон – намира се в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Скалният град се извисява на скален връх с височина 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост, а край него тече река Перперешка. Удобната речна долина е създала условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто център е Перперикон. Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най- популярните туристически дестинации в България. Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.). С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се дяла твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите. Последните археологически проучвания ясно сочат, че той се е намирал точно на Перперикон.
• Каменните гъби са скални образувания, които се намират източно от с. Бели пласт, на пътя, свързващ Кърджали с Хасково. Защитената територия има площ от 3 хектара. Обявени са за природна забележителност от 1974 г. Скалните образувания имат форма на естествени гъби – пънчетата им са розови, а шапките – зеленикави. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулкански туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло, и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила прекрасна композиция от неповторими форми и багри.
• Крепост Моняк е разположена в Родопите, на 586 м надморска височина. Тя се намира на 11 км източно от гр. Кърджали, до с. Широко поле. Построена е през XII – XIII век. Тя е една от най-високо разположените и най-големи средновековни крепости в Родопите със защитена площ над 50 дка. Достъпът до нея е труден, защото теренът е стръмен, на места почти отвесен. Крепостта е имала важна стратегическа роля, тъй като е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“, намиращ се в днешния град Кърджали.
• Татул – Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград. Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце. При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.
• Дяволския мост – Ардино е средновековен мост на река Арда. Разположен е в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните). Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста (майстор) Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът се намира на 420 метра надморска височина и е ограден от двете страни от стръмни склонове. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,5 м. Мостът е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. През 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата. До моста може да се достигне по черен път с автомобил. В близост до него е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник.
• Орлови скали – Ардино е скално-култов комплекс, намиращ се на около 2 км от Ардино и на около 30 км югозападно от град Кърджали. В местността „Орлови скали“ са разположени група изявени вулканични скали. Местоположението им е върху силно наклонен планински терен с надморска височина около 760 м. Склонът, на който са разположени е със западно изложение. Височината на скалите достига до 25 м от околният терен. На недостъпни места в скалите са изсечени трапецовидни ниши, от които сега са запазени 97. Под скалите се наблюдават следи от улеи, жертвеници и други скално-изсечени съоръжения. В близост до нишите са открити фрагменти от глинени съдове от V-IV в.пр.Хр. По вътрешните страни на много от керамичните фрагменти се наблюдават следи от обгоряване. Факт, който допуска предположението, че в тези съдове се е наливало масло, което е използвано вероятно за ритуални цели. В близост, се забелязват руините на древна тракийска крепост, известна като „Калето“, въпреки че е трудно да бъде забелязана.
• Кромлех – с. Долни Главанак открит е през 1998 г. от археолога д-р Георги Нехризов и е единственото по рода си в българските земи. За подобни култови места в Западна Европа е възприет терминът “кромлех”, най-известен представител на които е Стоунхендж в Англия. Тракийският кромлех при село Долни Главана представлява култово съоръжение от вертикално побити каменни блокове, поставени направо върху скалата. Заграденото свещено пространство, където са се провеждали ритуалите, е с форма на окръжност. На юг от кромлеха се намират две по-малки съоръжения с останки от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне. Въпреки че не могат да се посочат преки паралели на новооткрития мегалитен паметник, не буди съмнение неговата принадлежност към тракийската култура. Той представлява чудесен пример за творческо прилагане на местна почва на принципите на мегалитното строителство при изграждане на култови съоръжения, типично за траките от I хилядолетие преди Христа.
• Кован кая – Маджарово – В местността Кован кая се намира един от най – големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница. Археолозите от Регионален исторически музей – Хасково смятат, че култово – погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища, крепости, некрополи и светилища‚ намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда). На около 500 м северозападно от Долно Черковище, в южната отвесна стена на доминиращата над околността скала‚ са изсечени още 6 култови ниши. На върха на масива е изсечена гробница, а в непосредствена близост са открити и следи от голямо тракийско селище.