Родопска балнео и СПА дестинация "Здраве и дълголетие в планината на Орфей"

Родопска балнео и СПА дестинация (Здраве и дълголетие в планината на Орфей) включва 10 населени места. Някои от тях – Баните, Нареченски минерални бани, Беденски минерални бани, Девин и Михалково, са разположени в сърцето на Родопите, Белово е между 3 планини, а Варвара, Драгиново, Велингради Ракитово се намират в ниските части на Западните Родопи.

СПА дестинация Дълголетие в планината на Орфей

Местоположение и обща информация

Белово

Белово е разположен между трите планини Рила, Родопа и Средна гора на 320 m. н.м.в.Река Яденица, минаваща през центъра на града, разделя Рила от Родопите. Река Марица разделя града по дължина. От Белово на изток към град Септември започва бавно да се разширява Горнотракийската низина. Природата около града е много красива – той е заобиколен отвсякъде с гори и зеленина. Могат да се наблюдават различни видове широколистни и иглолистни дървесни видове.

Минерални води

Естественото находище “Белово“ представлява повече от 10 извора, наредени линейно по разломно нарушение по протежение на 150 m. Това са преливни възходящи извори, постъпващи от в разломени и окарстени мрамори. Каптирани са само 3 извора; като най-големият, северозападният извор е ограден с многоъгълен бетонов басейн. През 1986 г. до северозападните извори е прокаран сондаж с дълбочина 400 m. До 10 m дълбочина се преминава склонов насип, след което навлиза в мраморите, от които на повърхността на самоизлив изтичат малко по-топли води.
Естествени лечебни фактори:
Климат – преходно-континентален със сравнително мека зима, прохладно лято и по-топла есен от пролетта.
Температури: м.януари-среднодневни минимум 0⁰С и максимум + 7⁰С;
м.юли-среднодневни минимум +17⁰С и максимум + 28⁰С.
Средни валежи през м.януари 36 mm и през м. юли – 44 mm.
Най-изразени валежи през м. май 76 mm.
Минерална вода – хипотермална (24⁰С), рН 7,1 с обща минерализация 0,56 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, калциеви и магнезиеви; и газ – радон.
В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на:
– функционални смущения на нервната система,
– метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
– сърдечно съдова система.
Водата е показана и за профилактика и питейно балнеолечение при хронични бъбречни, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и метаболитни заболявания в компенсирано функционално състояние.

Туристически атракции

Катедрална църква „Св. Богородица” – гр.Пазарджик

Църква “Св. Богородица”, гр. Пазарджик
На около 27 км от Белово в гр. Пазарджик се намира катедрална църква “Св. Богородица”. Построена е през 1836-37 г. Най-голямата възрожденска църква в България. Архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение. Изключителна културно-историческа ценност представлява дърворезбеният иконостас – дело на майстори-резбари от Дебърско-мияшката школа, в която са участвали и местни майстори. Иконостасът е едно от най-високите постижения на българското изобразително изкуство през Възраждането.
Етнографска експозиция на Регионален исторически музей, гр. Пазарджик
Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей в гр. Пазарджик е разположена в най-голямата къща от епохата на Възраждането в Пазарджик, построена през 1850 г. от брациговски майстори в бароков стил. Къщата е била собственост на богатия пазарджишки търговец Николаки Христович. Сградата е обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата в брой 25 на Държавен вестник от 1998 г. В къщата има 18 симетрично разположени помещения. Особено интересни са таблените врати и живописната украса. Етнографската експозиция е открита през 1974 г. и пресъздава богатата духовна и материална култура на пазарджишкото население до средата на ХХ век.

ВарвараМестоположение и обща информация

Курортът се намира в полите на западните Родопи на 360 m. н.м.в., на 19 км от Пазарджик и на 6 км от Септември. През нея минава пътя за Велинград, както и единствената действаща теснолинейка Септември – Добринище.

Минерални води

Термоминералното находище „Варвара“ в хидрогеоложко отношение представлява най-северната част от голяма хидротермална система, в която е са включени многобройните находища по долината р. Чепинска, включително и тези във Велинград. Първоначално находището е представлявало група от 16 естествени извори, разположени по протежение на около 400 m. Те излизат от биотитови гнайси, покрити с речни наслаги, дебели 7-13 m. Само два от изворите са били каптирани: Ветрендолската (“Железната”) баня с температура 61С и Варварската (“Сярната”) баня 72С. През 1956-1957 г. до изворите, са направени 5 сондажа с дълбочина от 109 m до 452 m. Два от сондажите разкриват едни от най-горещите подземни води в България Сондаж N 3 има температура 90,2 – 91,2С. През 1970 г. е прокаран най-дълбокият сондаж в района – 502 m с температура на изтичащите води 91С.
Естествени лечебни фактори:
Климатът е преходно-континентален. Отличава се с мека зима, ранна пролет, горещо и сухо лято и често с дълга и слънчева есен.
Температури: м.януари-среднодневни минимум -1⁰С и максимум + 5⁰С;
м.юли-среднодневни минимум +17⁰С и максимум + 28⁰С.
Средни валежи през м.януари 38 mm и през м. юли – 66 mm.
Най-изразени валежи през м. май 107 mm.
Минерална вода – гореща (90⁰С), рН 8,3 с обща минерализация 0,77 g/l, съдържаща сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви и флуорни йони; метасилициева киселина в колоидално състояние и газ-сероводород.
В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на:
– опорно-двигателния апарат:
• ревматологични :дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.
• ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
• заболявания на гръбначния стълб: спондилити, спондилартрити, дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
– периферната нервна система – неврити, радикулити,плекс
– метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
– женска и мъжка полова система;
– дерматологична патология и др.

Туристически атракции

Храм “Св. Варвара” – Варвара
Строежът на храм “Св.Варвара” е започнат през 1811г и е завършен през 1814г. Църквата е трикорабна базилика, с дължина 18м, ширина – 9.20м и височина – 4.20м, от които 1.50м са вкопани в земята.Инициатор и ктитор при построяване на църквата е бил чорбаджи Атанас Лозанов (Джеката), чийто образ е изографисан в дясно от входната врата, заедно с образа на зографа Петраки Костакович. Майсторът на строежа е неизвестен

ВелинградМестоположение и обща информация

Град Велинград е разположен в Чепинската котловина в западните Родопи на 755m. н.м.в. и отстои на 81 км от Пловдив и на 196 км от Смолян. Градът има добра достъпност – в северната част на Родопите, близо до столицата и до Пловдив – град с богато и уникално културно-историческо наследство, близост до зимния център Банско и богатото тракийско поле. Има добри транспортни връзки с еврокоридори №4 и №8. През територията на общината преминава единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България „Септември – Добринище, през Варвара, Велинград, Якоруда и Разлог”- 80 км.

Минерални води

Термоминерално находище Велинград е най-голямото в България. Водите му се използват от дълбока древност до сега. Първоначално е имало редица естествени извори В последствие след 1958 г. в находището се прокарват и редица сондажи разкриващи термални води. Водоизточниците са групирани в различни зони на града и околностите му.
Ч е п и н о. Южната и най-голяма група термални извори във Велинград е разположена по протежение на около 70 m и се наброяват 12 извора, между които и най-високодебитният термоминерален извор в страната. Те извират от гнайсгранити, покрити от речни чакъли и пясъци. Само трите по-големи извора в тази зонаса били каптирани. Значително количество топла вода е изтичала в реката. В последствие в района на Чепино са прокарани 4 сондажа на разстояние 15 до 35 m един от друг.
Л ъ д ж е н е. В централния квартал на града се намират 40 термални извора, разположени по долината на р. Луковица и оформящи продълговата термална зона с почти изток-запад посока и дължина около 2 km. В повечето случаи водите извират през плиоценските блокажи, покриващи гранитите и гнайсите. Изворите са съсредоточени в няколко групи :
Вельова баня – 13 извора и допълнително прокарани 2 сондажа;
Средна група – 8 извора, един ръчен и един моторен сондаж;
Източни групи, включващи групата на Женската баня (3 извора); на Кремъчната баня (8 извора и сондаж прокаран 1963 г. с дълбочина 342 m); Кална баня (1 извор и площно изливане на термални води); Пералището и Топилата.
К а м е н и ц а. Първоначално находището се е разкривало от група каптирани естествени извори излизащи от плио-плейстоценски валуни, конгломерати, пясъчници. В последствие и тук са прокарани 3 сондажа. Водоизточниците от находището са разположени в три площи: Сярна баня, Мизинка и Власа.
Д р а г и н о в о. Първоначално горещите води са се разливали в речните чакъли и пясъци, и образуват термална зона, широка 0,4 km. През 50-те години на 20 век са прокарани 6 плитки сондажа, като от някои от тях е получен самоизлив на горещи води. През 1987-1988 г. се възобновяват хидрогеоложките проучвания в термалната зона с голям брой геотермични сондажи и след тях се прокарва сондаж с дълбочина 865 m – най-дълбокият в долината. От него е получена температура 92С.
Естествени лечебни фактори:
Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние и подпланинско въздействие. Зимата е умерено студена, лятото е прохладно и краткотрайно, а есента е продължителна, слънчева, суха и по-топла от пролетта.
Температури: м.януари-среднодневни минимум -2⁰С и максимум + 5⁰С;
м.юли-среднодневни минимум +16⁰С и максимум + 25⁰С.
Средни валежи през м.януари 59 mm и през м. юли – 55 mm.
Най-изразени валежи през м. май 171 mm.
Минерална вода – на територията на града се намират три находища на минерална вода.
Находище Чепино: водата е хипертермална 48⁰С, рН 9,4 с обща минерализация 0,22 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони, метасилициева киселина в колоидално състояние и газ – радон.
Находище Лъджене: водата е гореща 61⁰С, рН 9,4 с обща минерализация 0,37 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони, метасилициева киселина в колоидално състояние.
Находище Каменица: водата е гореща 84⁰С, рН 7,9 с обща минерализация 0,83 g/l, съдържаща флуорни, хидрокарбонатни, сулфатни и натриеви йони, метасилициева киселина в колоидално състояние и газ – радон.
Находище Драгиново: температура 96⁰С, рН 8,3, обща минерализация 0,74 g/l, съдържаща флуорни, сулфатни, хидрокарбонатни, и натриеви и калиеви йони; газ – сероводород и радон. Богата на метасилициева киселина.
Високото съдържание на флуор в някои от находищата лимитира използването им за питейно балнеолечение.
В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на:
– опорно-двигателния апарат:
• ревматологични :дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.
• ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
• заболявания на гръбначния стълб: дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
– периферната нервна система – неврити, радикулити,плексити;
– метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
– женска и мъжка полова система;
– дерматологична патология и др.
– белодробната и сърдечно съдова системи
Минералната вода от находище Лъджене е показана и за профилактика и питейно балнеолечение при хронични бъбречни, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и метаболитни заболявания в компенсирано функционално състояние.

Туристически атракции

Радонови бани
Най-старата действаща минерална баня у нас е мъжката Радонова баня. Според надписът, който е бил над вратата тя е била „подновена” през 1163г. (от Егира-лунния календар или 1749г. по християнския календар) от някой си Мехмед бин Хасан. Според легенда той похарчил 700 гроша, сума доста голяма за онова време. Това докарало до възторг големците на окръга, а един богаташ решил да даде 100 гроша на Мехмед, за да бъде споменаван с добро. Мехмед обаче искал наградата само за себе си и само неговото име да се чете и споменава, затова употребил и тези 100 гроша за банята, като построил малка баня в която се влизало от голямата. Те били под един покрив но разделени от дебела стена.
Двете бани се намират в кв. Чепино, в отделни сгради – мъжка и женска, на около 1 км южно от града и на около 500 м от Клептуза в самото корито на Чепинска река.
Вельова баня.
Намира се в кв. Лъджене. Легендата разказва, че някога бан Вельо управител на селата, имал рани на кожата, но никакво лечение не му помогнало. Една баба го научила да си прави бани в локва от един топъл извор. Вельо се излекувал и на мястото на този извор издигнал баня като извикал игумена Славе на манастира Св. Георги, Гергевана да освети банята. Тя и до днес носи неговото име
Карбонатна баня /Женска баня/
Построена е през 1918 г. в западния край на село Лъджене. Сградата е четириъгълна с шестъглен свод. В началото е била дървена и когато започнала да се руши благодетели мохамедани са я направили каменна. Изворът е на 30 м разстояние от р. Луковица и на 60 метра от сградата, до която водата е докарана с водопровод.

Кремъчна баня /Мъжка баня/
Пострена е в средата на ХVІІІ век и спазва традициите на турското строителство по нашите земи като характерен тип сграда. За нея преданието разказва, че е построена от някой си човек от село Костандово, който се опитал да откара топлата вода в неговото село и като не могъл, построил тук тази баня. Над входа й била поставена плоча с надпис на арабски език. От нея се разбира името на благодетеля – хаджи Якуб и годината на построяването на банята – 1164 по Егира (1751 год. сл. Хр.). Понастоящем тази плоча може да се види в Историческия музей, където се съхранява.
Кална баня
Първите сведения за банята са още от 1912г. -в книгата „Чепино 1912-1942г.” на агр. Йосиф Ковачев е описано, че между селата Каменица и Лъджене се намира естествен извор на минерална вода, върху който са построени дървени бараки ползващи се за обществена баня.
През 1934г. по инициатива на кмета на с.Лъджене, г-н Йосиф Шнитер, започва изграждането на модерна, минерална баня с две отделения с басейн – за мъже и за жени. Дъната на басейните са били непосредствено върху самия естествен извор, на пясък и лечебна кал. От където се предполага и се е утвърдило и името на банята „Кална баня”. Банята е открита през 1937г.

Сярна баня
Край банята е открит стар римски каптаж и римско строителство от тухли, сводове Уникалната баня е построена по проект на италианския архитект Луиджи Пиетри и прилича на баните в Карлови Вари. Инициатор на проекта е бил цар Фердинанд. Строежът е започнал през 1912 год. с решение на Общинския съвет и за целта имотите са отчуждени, а някои са дарени на Общината. Банята е пусната в експлоатация 1920-1921 год като Общинска собственост върху Общинска земя.

Централен минерален плаж
Първият в Европа и България минерален плаж с басейн-олимпийски размери.Той е втория голям минерален плаж в България след „Дианабад” в София. Завършен е през лятото на 1937 г. Благодарение на усилията, които полага кметът Йосиф Шнитер за идигането на курорта. Според неговия разказ на заседание на Селския съвет, който трябвало да вземе решение за какво да бъде употребен отпуснат кредит от банка, съветниците искали да бъдат павирани няколко улици. Шнитер е държал да се направи плажа. По време на заседанието влязъл местен търговец и Шнитер го попитал: Ако ти отпуснат кредит за какво би го употребил – за павиране на улици или за плаж. Търговецът отговаря бързо: “Ще направя плажа, защото плажа ще направи паважа” и така със сумата от въпросния кредит е бил направен плажа, а след това с парите от плажа и улиците били павирани.
Централният минерален плаж е с три басейна – големият – 50 метров -е пълен със студена вода, загрявана от слънцето, средният е 33 метров с минерална вода, и малкия – с топла вода.
Обществени плажове с минерални басейни – плажовете „Терма” и „Каферинова” в кв. Каменица и комплекс „Амос” – с. Драгиново
„Топилата” – кв. Чепино
Намират се в близост до Радонова баня по продължение на р. Чепинска. Представляват открити, естествени басейнчета с минерална вода с добро действие
Покрит плувен басейн „Антон Митров”
Захранва се с топла минерална вода – 730С, от Сондаж № 4 „Власа” – находище Каменица. Басейнът е с размери 25 /12.5 метра, средна дълбочина 1.40 м. и 6 бр. плувни коридори.
Защитена местност с езеро Клептуза
Най-големият карстов извор в България с постоянна годишна температура от 8 градуса и дебит между 580-1180 л/с. Водата се оттича през водопад в две красиви езера. Първото е изградено с даренията на чепинчани през 1932 година, а второто 5 години по-късно. Над езерата на площ от 412 хектара се намира защитената местност с гори от черен бор на възраст около 150 години. В тази зона е разкрито и светилище от 6 в пр. хр на духовните водачи на Древна Тракия жреците от племето Беси. С проучването му се е заел екип с ръководител проф. Диана Гергова.

Православен храм „Св. Троица”
Най-старият действащ православен храм в Чепинската котловина. Издигнат е върху основите на стара каменна църква в Каменица през 1816 г. Към него е съществувало килийно училище и скривалище за оръжие на Тайния революционен комитет. Храмът е важен духовен и просветителски център и в него се е пазил требника с летописния разказ на поп Методи Драгинов за насилственото помохамеданчване през 17 век в Чепинско. Рядка икона на Св. Богородица в синьо краси единия от входовете на църквата

Исторически музей
Той е един от 100-те национални туристически обекта, който е включен в каталога „Музеите на света”, издаден в Мюнхен, Германия. Началото е положено през 1909 г. с археологическа сбирка към читалището в с. Каменица. Сега има 4 постоянни експозиции. В музея може да разгледате най-богатата колекция на великденски писани яйца в България с експонати от цяла Европа. Традицията на рисуването с писалка и восък се поддържа от постоянни ателиета, в които всеки може да се докосне до това изкуство. А ежегодно на Велика Събота да се включи в „Голямото писане на великденски яйца от Чепинския край, което се провежда в центъра на града.

Родопската теснолинейка
Единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България свързва долините на Марица и Места. Първата отсечка от гара Саранбей/дн. Септември/ до с. Лъджене е открита на 1 август 1926 г. Линията преминава през най-високата гара на Балканския полуостров – Аврамово на 1267м , 35 тунела, 359 моста и водостока, 26 гари и спирки, много красиви места, исторически и природни забележителности. Описва специфични „осморки” и „шестици”. На 3 септември закритата вече гара Цепина бе превърната в Дом-музей на теснолинейката.

Светилище на бесите връх Острец
До връх Острец се стига по горски път на около 6 км от центъра на Велинград. Повече от 3 000 години мястото е свещенно за местното население. Традиционно там се правят курбани за здраве на 6 май – празника на Св. Георги.
Проучванията през 2015 година показаха, че светилището е функционирало без прекъсване в продължение на 2000 години, от средата на ІІ хил. пр. н.е. до началото на V в. от н.е., когато бесите – пазители на прорицалището на Дионис, приели християнството и продължили богослуженията на новата вяра и построили раннохристиянска базилика на съседното възвишение “Гергевана”.

Фелибелийска поляна – защитена местност от 1981 година, заради находището на планинския божур с площ от 1.2 хектара. Тук се намира и уникално дърво – Седемте братя– от един корен излизат 7 стъбла.
Местност Куртово
Намира се на около 4км от Юндола по пътя за НСБ Белмекен. Разполага със ски писта, влек и малка конна база. Оттам тръгват няколко маркирани маршрута за пешеходен туризъм.
В околностите на Велинград и Юндола има над 30 маркирани еко-пътеки, които са включени в туристически маршрути. Предлагат се целогодишно с водачи, особено активно в периода от април до ноември. Продължителността на преходите е от 1 до 4 часа

Местоположение и обща информация

Село Драгиново се намира в планински район в Западните Родопи. Драгиново е село в община Велинград, област Пазарджик. То е четвъртото по население село в България.

Драгиново

Минерални води

Първоначално горещите води са се разливали в речните чакъли и пясъци, и образуват термална зона, широка 0,4 km. През 50-те години на 20 век са прокарани 6 плитки сондажа, като от някои от тях е получен самоизлив на горещи води. През 1987-1988 г. се възобновяват хидрогеоложките проучвания в термалната зона с голям брой геотермични сондажи и след тях се прокарва сондаж с дълбочина 865 m – най-дълбокият в долината. От него е получена температура 92С.
Находище Драгиново – температура 96⁰С, рН 8,3, обща минерализация 0,74 g/l, съдържаща флуорни, сулфатни, хидрокарбонатни, и натриеви и калиеви йони; газ – сероводород и радон. Богата на метасилициева киселина.

Туристически атракции

На 6 км от Драгиново се намира Велинград, известен с минералните си бани:
Радонови бани
Най-старата действаща минерална баня у нас е мъжката Радонова баня. Според надписът, който е бил над вратата тя е била „подновена” през 1163г. (от Егира-лунния календар или 1749г. по християнския календар) от някой си Мехмед бин Хасан. Според легенда той похарчил 700 гроша, сума доста голяма за онова време. Това докарало до възторг големците на окръга, а един богаташ решил да даде 100 гроша на Мехмед, за да бъде споменаван с добро. Мехмед обаче искал наградата само за себе си и само неговото име да се чете и споменава, затова употребил и тези 100 гроша за банята, като построил малка баня в която се влизало от голямата. Те били под един покрив но разделени от дебела стена.
Двете бани се намират в кв. Чепино, в отделни сгради – мъжка и женска, на около 1 км южно от града и на около 500 м от Клептуза в самото корито на Чепинска река.
Вельова баня.
Намира се в кв. Лъджене на гр. Велинград. Легендата разказва, че някога бан Вельо управител на селата, имал рани на кожата, но никакво лечение не му помогнало. Една баба го научила да си прави бани в локва от един топъл извор. Вельо се излекувал и на мястото на този извор издигнал баня като извикал игумена Славе на манастира Св. Георги, Гергевана да освети банята. Тя и до днес носи неговото име
Карбонатна баня /Женска баня/
Построена е през 1918 г. в западния край на село Лъджене. Сградата е четириъгълна с шестъглен свод. В началото е била дървена и когато започнала да се руши благодетели мохамедани са я направили каменна. Изворът е на 30 м разстояние от р. Луковица и на 60 метра от сградата, до която водата е докарана с водопровод.

Кремъчна баня /Мъжка баня/
Пострена е в средата на ХVІІІ век и спазва традициите на турското строителство по нашите земи като характерен тип сграда. За нея преданието разказва, че е построена от някой си човек от село Костандово, който се опитал да откара топлата вода в неговото село и като не могъл, построил тук тази баня. Над входа й била поставена плоча с надпис на арабски език. От нея се разбира името на благодетеля – хаджи Якуб и годината на построяването на банята – 1164 по Егира (1751 год. сл. Хр.). Понастоящем тази плоча може да се види в Историческия музей, където се съхранява.
Кална баня
Първите сведения за банята са още от 1912г. -в книгата „Чепино 1912-1942г.” на агр. Йосиф Ковачев е описано, че между селата Каменица и Лъджене се намира естествен извор на минерална вода, върху който са построени дървени бараки ползващи се за обществена баня.
През 1934г. по инициатива на кмета на с.Лъджене, г-н Йосиф Шнитер, започва изграждането на модерна, минерална баня с две отделения с басейн – за мъже и за жени. Дъната на басейните са били непосредствено върху самия естествен извор, на пясък и лечебна кал. От където се предполага и се е утвърдило и името на банята „Кална баня”. Банята е открита през 1937г.

Сярна баня
Край банята е открит стар римски каптаж и римско строителство от тухли, сводове Уникалната баня е построена по проект на италианския архитект Луиджи Пиетри и прилича на баните в Карлови Вари. Инициатор на проекта е бил цар Фердинанд. Строежът е започнал през 1912 год. с решение на Общинския съвет и за целта имотите са отчуждени, а някои са дарени на Общината. Банята е пусната в експлоатация 1920-1921 год като Общинска собственост върху Общинска земя.

Централен минерален плаж
Първият в Европа и България минерален плаж с басейн-олимпийски размери.Той е втория голям минерален плаж в България след „Дианабад” в София. Завършен е през лятото на 1937 г. Благодарение на усилията, които полага кметът Йосиф Шнитер за идигането на курорта. Според неговия разказ на заседание на Селския съвет, който трябвало да вземе решение за какво да бъде употребен отпуснат кредит от банка, съветниците искали да бъдат павирани няколко улици. Шнитер е държал да се направи плажа. По време на заседанието влязъл местен търговец и Шнитер го попитал: Ако ти отпуснат кредит за какво би го употребил – за павиране на улици или за плаж. Търговецът отговаря бързо: “Ще направя плажа, защото плажа ще направи паважа” и така със сумата от въпросния кредит е бил направен плажа, а след това с парите от плажа и улиците били павирани.
Централният минерален плаж е с три басейна – големият – 50 метров -е пълен със студена вода, загрявана от слънцето, средният е 33 метров с минерална вода, и малкия – с топла вода.
Обществени плажове с минерални басейни – комплекс „Амос” – с. Драгиново, плажовете „Терма” и „Каферинова” в кв. Каменица
„Топилата” – кв. Чепино
Намират се в близост до Радонова баня по продължение на р. Чепинска. Представляват открити, естествени басейнчета с минерална вода с добро действие
Покрит плувен басейн „Антон Митров”
Захранва се с топла минерална вода – 730С, от Сондаж № 4 „Власа” – находище Каменица. Басейнът е с размери 25 /12.5 метра, средна дълбочина 1.40 м. и 6 бр. плувни коридори.
Защитена местност с езеро Клептуза
Най-големият карстов извор в България с постоянна годишна температура от 8 градуса и дебит между 580-1180 л/с. Водата се оттича през водопад в две красиви езера. Първото е изградено с даренията на чепинчани през 1932 година, а второто 5 години по-късно. Над езерата на площ от 412 хектара се намира защитената местност с гори от черен бор на възраст около 150 години. В тази зона е разкрито и светилище от 6 в пр. хр на духовните водачи на Древна Тракия жреците от племето Беси. С проучването му се е заел екип с ръководител проф. Диана Гергова.

Православен храм „Св. Троица”
Най-старият действащ православен храм в Чепинската котловина. Издигнат е върху основите на стара каменна църква в Каменица през 1816 г. Към него е съществувало килийно училище и скривалище за оръжие на Тайния революционен комитет. Храмът е важен духовен и просветителски център и в него се е пазил требника с летописния разказ на поп Методи Драгинов за насилственото помохамеданчване през 17 век в Чепинско. Рядка икона на Св. Богородица в синьо краси единия от входовете на църквата

Исторически музей
Той е един от 100-те национални туристически обекта, който е включен в каталога „Музеите на света”, издаден в Мюнхен, Германия. Началото е положено през 1909 г. с археологическа сбирка към читалището в с. Каменица. Сега има 4 постоянни експозиции. В музея може да разгледате най-богатата колекция на великденски писани яйца в България с експонати от цяла Европа. Традицията на рисуването с писалка и восък се поддържа от постоянни ателиета, в които всеки може да се докосне до това изкуство. А ежегодно на Велика Събота да се включи в „Голямото писане на великденски яйца от Чепинския край, което се провежда в центъра на града.

Родопската теснолинейка
Единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България свързва долините на Марица и Места. Първата отсечка от гара Саранбей/дн. Септември/ до с. Лъджене е открита на 1 август 1926 г. Линията преминава през най-високата гара на Балканския полуостров – Аврамово на 1267м , 35 тунела, 359 моста и водостока, 26 гари и спирки, много красиви места, исторически и природни забележителности. Описва специфични „осморки” и „шестици”. На 3 септември закритата вече гара Цепина бе превърната в Дом-музей на теснолинейката.

Светилище на бесите връх Острец
До връх Острец се стига по горски път на около 6 км от центъра на Велинград. Повече от 3 000 години мястото е свещенно за местното население. Традиционно там се правят курбани за здраве на 6 май – празника на Св. Георги.
Проучванията през 2015 година показаха, че светилището е функционирало без прекъсване в продължение на 2000 години, от средата на ІІ хил. пр. н.е. до началото на V в. от н.е., когато бесите – пазители на прорицалището на Дионис, приели християнството и продължили богослуженията на новата вяра и построили раннохристиянска базилика на съседното възвишение “Гергевана”.

Фелибелийска поляна – защитена местност от 1981 година, заради находището на планинския божур с площ от 1.2 хектара. Тук се намира и уникално дърво – Седемте братя– от един корен излизат 7 стъбла.
Местност Куртово
Намира се на около 4км от Юндола по пътя за НСБ Белмекен. Разполага със ски писта, влек и малка конна база. Оттам тръгват няколко маркирани маршрута за пешеходен туризъм.
В околностите на Велинград и Юндола има над 30 маркирани еко-пътеки, които са включени в туристически маршрути. Предлагат се целогодишно с водачи, особено активно в периода от април до ноември. Продължителността на преходите е от 1 до 4 часа

Местоположение и обща информация

Ракитово се намира в югоизточната част на Чепинската контловина, в западните Родопи на 817 m.н.м.в. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 км. В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир Батак, където се намира и курортен комплекс — Цигов чарк. До Пловдив се минава по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово), Пещера (на 30 km), Пазарджик (50 km), Стамболийски (70 km) или през Пазарджик, за по- удобно. На 70 km през Превала, Доспат и Хаджидимово от границата с Гърция (ГКПП “Илинден”) и на 120 km от прекрасните плажове на град Кавала.

Ракитово

Минерални води

Находище „Ракитово“ е едно от малкото находища в страната, където не е имало естествени термални извори, а е открито на основа на косвени индикации и предварителни прогнози. Проведени са комплексни хидрогеоложки и геоложки проучвания и са прокарани единични плитки сондажи. Още първият прокаран сондаж, достигащ до гнайси, разкрива макар и студена вода, но с химичен състав, характеризиращ водата като минерална. На основата на получените резултати в района се прокарват 6 сондажа с дълбочина от 178 m до 837 m. Три от сондажите разкриха значителни количества термални води с температура от 18С до 52С.
Естествени лечебни фактори:
Климатът е преходно-континентален с мека зима с обилни снеговалежи, прохладно лято, и продължително слънчева есен, по – топла от пролетта.
Температури: м.януари-среднодневни минимум -2⁰С и максимум + 5⁰С;
м.юли-среднодневни минимум +16⁰С и максимум + 25⁰С.
Средни валежи през м.януари 49 mm и през м. юли – 103 mm.
Най-изразени валежи през м. май 173 mm.
Минерална вода – гореща (51⁰С), рН 9,4 с обща минерализация 0,36 g/l, съдържаща сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви и флуорни йони; метасилициева киселина в колоидално състояние и газ-радон.
В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на:
– опорно-двигателния апарат:
• ревматологични :дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.
• ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
• заболявания на гръбначния стълб: спондилити, спондилартрити, дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
– периферната нервна система – неврити, радикулити,плексити
– метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
– женска и мъжка полова система;
– дерматологична патология и др.

Туристически атракции

Пещера “Лепеница”
На 17 км от Ракитово се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Някои от залите имат интересни имена като „Концертната зала”, „Арманите” и „Срутището”. От пещерата са проучени и картирани 1525 м. Запазени са уникалните природни образувания необикновено красиви пещерни форми — сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, пещерни езерца, бисери и рози. Тя е на три етажа. В долния етаж тече подземна река.„Лепеница” е разположена в Западните Родопи. Пещерата се намира в подножието на връх Сюткя и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи.Отстои на около 17 км югоизточно от гр. Ракитово. Пещерата е обявена за природна забележителност на 10 Октомври 1962 г.
Параклис „Св. Никола Летний“
Той се намира върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е бил един от най-големите четири в страната. От този тип е останала само църквата „Света София” в град София.
Часовниковата кула
Часовниковата кула е един от символите на Ракитово. Построена е през 1872 г. на височината Бърдо, разположена в непосредствена близост до източната част на града. Висока е 18,6 m, а стените ѝ са дебели 0,8 m. Има формата на октагон (осмоъгълник) и представлява каменно-дървена кула.Тя е построена от Митхад Паша в чест на красива ракитовка.
Крепостта Цепина и Хижа Цепина
Крепостта Цепина е разположена над село Дорково, което е част от община Ракитово. Най-известният владетел на крепостта е деспот Алексий Слав или още наричан „Господарят на Родопите”. Племенник е на Цар Калоян и след узурпирането на престола от Борил през XII век той разширява владенията си върху източните и западните Родопи. Крепостта е създадена през IX век разположена върху 25 дка с много модерни за времето си отбранителни и водосъдържателни съоръжения. В крепостта е имало три църкви като от едната са извадени два мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел. В момента те са в постянната експозиция на Ермитаж в Санкт Петербург.

Нареченски минерлани бани

Местоположение и обща информация

Нареченски бани е национален курорт, разположен разположен в средните Родопи, по протежението на долината на р.Чая, на 588 m. н.м.в. Намира се на централния път Пловдив – Смолян на 45 км. от гр. Пловдив и 25 км от общинския център гр. Асеновград.
Курортът съществува официално от 01.07.1891г., когато е открита първата баня. Причината за създаването му са няколкото минерални извора с изключително лековита вода. През изминалите години той постоянно се е изменял и благоустроявал.

Минерални води

Преди започване на сондажните работи в Нареченското находище са съществували две групи естествени извори. Първата група извори, разположени около банята са били 4 на брой, като най-големият от тях е бил каптиран за банята. Втората група, разположена на около 1 km, е била от два извора, единият от които каптиран. Изворите са разположени по разломни нарушения, процепващи гнайси и шисти. В последствие в района се провеждат многократни сондажни проучвания – в периодите 1958-1963 г. и 1970-1978 г. Общо са прокарани 26 сондажа, разположени на около 2 km по протежение на термалната зона с посока запад-изток. Дълбочината им е от 26 до 200 m, като преобладаващата е 50-100 m. Сондажите са с различна водообилност, температура и хидрохимични показатели. След прокарването на сондажите 3 от 4-те извора от първата група пресъхват, както и единият от изворите от втората група. Дебитът на извора захранващ банята намалява 5 пъти.
Естествени лечебни фактори:
Климатът е преходно-континентален с усещане на средиземноморско влияние. Зима – умерено студена към мека, прохладна пролет, топло лято, и продължителна слънчева есен.
Температури: м.януари-среднодневни минимум -2⁰С и максимум + 5⁰С;
м.юли-среднодневни минимум +16⁰С и максимум + 25⁰С.
Средни валежи през м.януари 49 mm и през м. юли – 103 mm.
Най-изразени валежи през м. май 173 mm.
Минерална вода – на територията на курорта се намират три извора с близък физикохимичен състав, но различаващи се по дебит, температура и радиоактивност:
„Очното изворче”- 370 В/l, „Бански извор”-1400 В/l, „Соленото изворче”- 4 400 В/l
Минералните води са с рН 7,2, обща минерализация 1,64 g/l, съдържат сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви и флуорни йони; метасилициева киселина в колоидално състояние и газ-радон.
В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на:
– опорно-двигателния апарат:
• ревматологични :дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити и др.;
• ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
• заболявания на гръбначния стълб: дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
– периферната нервна система – неврити, радикулити, плексити;
– функционални нарушения на нервната система;
– метаболитни заболявания – захарен диабет, затлъстяване;
– женска и мъжка полова система;
– дерматологична патология и др.

Туристически атракции

На 4 км от курорта Нареченски минерални бани в южна посока, по шосето за Смолян, се намира Римският мост. Той привлича туристите със своята оригинална конструкция. Близо до него, отвъд шосето, край по-малко каменно мостче, може да се види живописният водопад на Косовската рекичка.
Бачковският манастир „Успение Богородично” е вторият по големина и значимост български манастир. Разположен е много удачно на неголяма тераса, вдясно от поречието на Чепеларската река, до с.Бачково, на 10км от Асеновград и 30км от Пловдив. Това го прави изключително лесно достъпен. Манастирът е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил дарение за изграждането му. Дълго време манастирът е бил грузински. От създаването му е запазена двуетажната костница, която се намира на около 400 м от него.

Местоположение и обща информация

Курортът е разположен в централната част на Родопите на 1140 m. н.м.в.

Минерални води

Находището „Беден“ е разположено по дълбочинна разломна зона в протерозойските гнайси. Изворите са известни от стари времена. През 1911 г. е каптиран един от тогава съществуващите осем извора. В близост до него е построена и примитивна баня върху основите на стара (“римска”) баня. През 40-те години на миналия век са прокарани пет плитки сондажа. Тогава е изграден и каптажа снабдяващ банята с термална вода. В периода 1957-1961 г. около изворите са прокарани 3 сондажа. Най-дълбокият от тях (275 m дълбочина) отнема по-голямата част от водите на изворите. През 1968-1969 г. в находището се прокарва нов, четвърти сондаж с дълбочина 436,7 m.

Беденски минерални бани

Естествени лечебни фактори:

Климатът е преходно-континентален с влияние на средно високата планина и на Средиземноморието, съответно умерено студена зима, прохладна пролет, топло лято, и продължителна слънчева есен.

Температури: м.януари-среднодневни минимум -2⁰С и максимум + 5⁰С; м.юли-среднодневни минимум +16⁰С и максимум + 25⁰С.

Средни валежи през м.януари 49 mm и през м. юли – 103 mm. Най-изразени валежи през м. май 173 mm.

Минерална вода – гореща (76⁰С), рН 6,6 с обща минерализация 1,76 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони; метасилициева киселина в колоидално състояние и газ-въглероден диоксид.

В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на:

– опорно-двигателния апарат:

– дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.
– ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
заболявания на гръбначния стълб: дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
– периферната нервна система – неврити, радикулити,плексити
метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
женска и мъжка полова система;
дерматологична патология и др.
Водата е показана и за профилактика и питейно балнеолечение при хронични стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и метаболитни заболявания в компенсирано функционално състояние.

Туристически атракции

Пещера Дяволското гърлоСамо на няколко километра от Беденски минерални бани са разположени Ягодинската пещера и Дяволското гърло.

Дяволското гърло се намира в Западните Родопи, на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Това е една от малкото пещери, която не блести с изящни образувания. Входът на пещерата, наподобяващ дяволска глава, в гърлото на която се излива огромен ревящ водопад, от дълбока древност подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди.

Най-популярното предание е, че именно през Дяволското гърло се спуснал Орфей в подземното царство на Хадес, за да търси любимата си Евридика.

Пещерата е пропастна и неразклонена. Водите на Триградската река се изливат в „гърлото” от височина 42 метра, като формират най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата с водопада е наречена Бучащата зала.

Интересен факт е, че нищо, пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата. Правени са множество експерименти с дървесни трупи и различни други предмети, които потъват безследно в подземната река и още повече разпалват любопитството и въображението. Опит с оцветители показва, че минава повече от час и половина, преди водата да измине краткото разстояние от единия до другия отвор, което поражда нови загадки за мащабите на системата от подземни реки.

Ягодинската пещера се намира в Буйновското ждрело, близо до родопското село Ягодина. Тя е една от най-известните и посещавани пещери в България. Със своите 8501 м дължина на галериите тя се нарежда на четвърто място сред най-дългите пещери у нас и на първо място в Родопите. Температурата е между 6 и 8 ° С целогодишно, а влажността над 90 % (като в повечето пещери).

Местоположение и обща информация

Град Девин се намира в южната част на България, на 45 км от град Смолян и на 220 км от София. Разположен е в централната част на Родопския масив на 718 m. н.м.в.

Девин

Минерални води

Находище на термоминерални води „Девин“ е открито със сондажи, проектирани въз основа на съществуващ студен минерален извор (Барутено изворче) в града. Сондажите (6 на брой) са прокарани в периода 1972-1982 г. и разкриват неочаквано големи количества термоминерални води, формирани в палеогенски конгломерати и брекчоконгломерати. Най-големи са водопритоците на дълбочина от 550 m до 700 m. Най-дълбокият сондаж е с дълбочина 1201 m.

Естествени лечебни фактори:

Климатът е преходно-континентален с нископланински характер. Зимата е умерено студена, лятото е топло, а есента е продължителна, по-слънчева суха, по-топла от пролетта.

Температури: м.януари-среднодневни минимум -1⁰С и максимум + 6⁰С;

м.юли-среднодневни минимум +17⁰С и максимум + 25⁰С

Средни валежи през м.януари 59 mm и през м. юли – 94 mm.

Най-изразени валежи през м. май 179 mm.

Минерална вода – на територията на курорта се използват вода от находището в гр.Девин и от с.Беден.

Минерална вода от находище – гр. Девин – хипертермална 42⁰С), рН 9,4 с обща минерализация 0,23 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони; газ-радон.

Минерална вода от находище- с.Беден -гореща (76⁰С), рН 6,6 с обща минерализация 1,76 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони; метасилициева киселина в колоидално състояние и газ-въглероден диоксид.

В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на:

опорно-двигателния апарат:

дегенеративни ставни заболявания – артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.
ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
заболявания на гръбначния стълб: дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
периферната нервна система – неврити, радикулити,плексити
метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
женска и мъжка полова система;
дерматологична патология и др.
Минералната вода от находище гр.Девин е показана и за профилактика и питейно балнеолечение при хронични бъбречни, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и метаболитни заболявания в компенсирано функционално състояние.

Туристически атракции

Пещера Дяволското гърлоДяволското гърло се намира в Западните Родопи, на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Това е една от малкото пещери, която не блести с изящни образувания. Входът на пещерата, наподобяващ дяволска глава, в гърлото на която се излива огромен ревящ водопад, от дълбока древност подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди.

Най-популярното предание е, че именно през Дяволското гърло се спуснал Орфей в подземното царство на Хадес, за да търси любимата си Евридика.

Пещерата е пропастна и неразклонена. Водите на Триградската река се изливат в „гърлото” от височина 42 метра, като формират най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата с водопада е наречена Бучащата зала.

Интересен факт е, че нищо, пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата. Правени са множество експерименти с дървесни трупи и различни други предмети, които потъват безследно в подземната река и още повече разпалват любопитството и въображението. Опит с оцветители показва, че минава повече от час и половина, преди водата да измине краткото разстояние от единия до другия отвор, което поражда нови загадки за мащабите на системата от подземни реки.

Ягодинската пещера се намира в Буйновското ждрело, близо до родопското село Ягодина. Тя е една от най-известните и посещавани пещери в България. Със своите 8501 м дължина на галериите тя се нарежда на четвърто място сред най-дългите пещери у нас и на първо място в Родопите. Температурата е между 6 и 8 ° С целогодишно, а влажността над 90 % (като в повечето пещери).

Местоположение и обща информация

Курортът е разположен в западните Родопи, на 750 m. н.м.в. Михалково е старо българско селище, съществувало още преди падането на България под османска власт. Най-ранните сведения за селото се съдържат във подробния дефтер “Тахрир дефтер 77” от 1516г, съхраняван в Истанбулския османски архив.

Михалково

Минерални води

Минералните извори при с. Михалково са известни отдавна и се използват за пиене от местното население. Първите сведения за минералните извори са постъпили в бившето Минно отделение на Дирекцията за природни богатства през 1931 г., когато частни лица са поискали концесия да експлоатация на водата. Трите минерални извора изтичат от гнайси, прослоени от мрамори. През 1942 г. е каптиран най-големият (източния) извор, а в периода 1943-1948 г. са каптирани и останалите два извора. Първите сондажни хидрогеоложки проучвания за прекаптиране на въглекиселите извори и увеличаване на водните количества и температурата им са проведени през 1959 г. В източната част на термалната зона е прокаран проучвателно-експлоатационен сондаж с дълбочина 76 m. Той разкрива силно променени и натрошени гнайси и пресича две мраморни прослойки, от които бликва мощен пулсиращ фонтан от силно газирана минерална вода, постепенно намаляващ във времето. По късно на него е монтиран спирателен кран, който позволява регулирано използване на водата. През 1965 г. е прокаран втори сондаж, на разстояние 30 m от първия сондаж с дълбочина 245,20 m, от който също излиза вода на самоизлив, намаляващ във времето. Трети сондаж с дълбочина 561 m е прокаран .на 1 km източно от с. Михалково в периода 1969-1970 г. Сондажът разкрива гнайси, шисти, мрамори и пегматити. Получена е също газирана минерална вода от мраморните пластове и разломните нарушения. Това води до прекъсване на самоизлива от първия сондаж. По-късно се прокарва още един сондаж.
Естествени лечебни фактори:
Климатът е преходно-континентален с нископланински характер. Зимата е умерено студена, лятото е много топло, а есента е продължителна, слънчева, суха и по-топла от пролетта.
Температури: м.януари-среднодневни минимум -2⁰С и максимум + 5⁰С;
м.юли-среднодневни минимум +16⁰С и максимум + 25⁰С.
Средни валежи през м.януари 41 mm и през м. юли – 44 mm.
Най-изразени валежи през м. май 90 mm.
Минерална вода – естествено газирана, хипотермална 24⁰С, рН 6,0 с обща минерализация 2 372 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, натриеви, калциеви и флуорни йони и метасилициева киселина в колоидално състояние.
В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания в компенсирано функционално състояние на:
– сърдечно-съдовата система;
– храносмилателната система;
– функционални нарушения на нервната система;
– ендокринно-метаболитни заболявания.

Туристически атракции

Непосредствено под последните къщи на Михалково започва язовир Въча, а южно от него се намира новопостроения хидровъзел Цанков камък.
Панорамната площадка „Орлово око“ е любима туристическа атракция в регион Западни Родопи. Съоръжението е изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена на връх Свети Илия, на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България. Конструкцията е мощна и здрава, проектирана, да издържа до 3 тона товар. На 600м под площадката се вие живописното Буйновско ждрело. Наблизо се намира и Ягодинската пещера.

Село Баните - СмолянМестоположение и обща информация

Село Баните е разположено в западните Родопи, по поречието на р.Малка Арда на 750 m.н.м.в.Намира се по средата на главния път между градовете Смолян и Кърджали. В непосредствена близост до коритото на реката бликат термални минерални извори с общ дебит 500 л/мин. Край тях са разкрити останки от антична баня, свидетелстваща на някогашния разцвет на това селище.

Минерални води

Минералните извори при с. Баните (Лъджа), наречени от местното население и “Даудовски бани” са известни още от древността. Доказателство за това са останките от стари (“Римски”) каптажи. Трите извора изтичат от напукани гранитизирани гнайси и са привързани към разломна зона. Най-големият извор, чиито води са използвани в банята е бил каптиран с бетонна шахта през 1936 г. През 1957 г. се провеждат първите сондажни хидрогеоложки проучвания за прекаптиране на изворите и увеличаване на водните количества. Прокаран е моторен сондаж с дълбочина 127 m, като полученият начален самоизлив след време намалява. По късно, през 1962 г. е прокаран втори моторен сондаж с дълбочина 392 m, но вода на самоизлив не е получена. През 1965 г. продължават сондажните хидрогеоложки проучвания в находището. Следващият сондаж е наклонен на запад с ъгъл 85 и дълбочина 426,7 m. По време на черпене на вода от този сондаж всички минерални водоизточници пресъхват.
Естествени лечебни фактори:
Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние и подпланинско въздействие. Зимата е умерено студена, лятото е много топло, а есента е продължителна, слънчева, суха и по-топла от пролетта.
Температури: м.януари-среднодневни минимум -2⁰С и максимум + 5⁰С;
м.юли-среднодневни минимум +16⁰С и максимум + 25⁰С.
Средни валежи през м.януари 59 mm и през м. юли – 55 mm.
Най-изразени валежи през м. май 171 mm.
Минерална вода – хипертермална 42⁰С, рН 9,4 с обща минерализация 0,94 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони и метасилициева киселина в колоидално състояние.
В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на:
– опорно-двигателния апарат:
• ревматологични :дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.
• ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
• заболявания на гръбначния стълб: дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
– периферната нервна система – неврити, радикулити,плексити;
– метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
– женска и мъжка полова система;
– дерматологична патология и др.
Минералната вода е показана и за профилактика и питейно балнеолечение при хронични бъбречни, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и метаболитни заболявания в компенсирано функционално състояние.

Туристически атракции

В централната част на село Баните през летния сезон за всички туристи, гости и жители е на разположение открит минерален басейн, с просторно място за плаж, стопанисвани от Община Баните.
На около 50 км от с. Баните се намира Регионален исторически музей „Стою Шишков” в гр. Смолян. Това е най-големият музей в Родопите, който изследва и показва най-цялостно, задълбочено и последователно в своята разнообразна, научна и експозиционна дейност българската същност на населението в планината и неговия реален принос в националната културна съкровищница. През 1983 г. музеят се установява в специално проектирана за целта сграда, намираща се в новопостроения център на обединения Смолян, част от Културния комплекс. Трите емблематични за града културни институции – музей, библиотека и галерия, са разположени над пешеходната зона на амфитеатъра и водната каскада, на характерно място с доминиращо присъствие на величествената родопска природа.

Планетариумът
На 6 септември 1975 г. в Смолян отваря врати най-големият планетариум с народна астрономическа обсерватория в България. Планетариумът е една от най-често посещаваните забележителности в планинския град. В звездната зала на Планетариума се представят разнообразни лекции с демонстрации (сеанси) – приказки за най-малките деца, учебни програми, популярни обзорни и тематични сеанси. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на руски, френски, немски, английски, гръцки и турски език. Цикъл от специални програми – музикални и поетични, и публични лекции на актуални теми допълват многообразието от звездни спектакли. В просторното фоайе има постоянни и тематични изложби, организират се концерти и спектакли на живо.


Национална астрономическа обсерватория на връх Рожен
Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен е открита официално на 13.03.1981 г, но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1980 г. Тя е най-голямата е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа.
НАО-Рожен е оборудвана с 4 телескопа и построен със собствени сили 15 см слънчев коронограф, НАО “Рожен” осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.


Дестинация "СПА от Неолита"

Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria