Забележителности в Севлиево

1. Средновековен град и крепост Хоталич.

Средновековен град и крепост Хоталич е сред най-добре проучените и поддържани средновековни градове в България. Разкопките в района започват през 1979 година и продължават и до сега. През 1994 година обектът е обявен за паметник на културата с национално значение. През периода 2012-2014 обектът се доразвива с помощта на европейско финансиране, за да добие днешния си облик. Това забележително място истински ще ви заплени със своята мащабност – обектът заема доста обширна площ и има какво да се види, много добрата реставрация, запазваща духа на времето, и страхотната гледка към дебрите на Балкана. Добро впечатление ще ви направи и уредеността на обекта.
Изграждането на Ранновизантийската крепост започва около V век, а след Х век около нея се оформя голям средновековен български град. Той е обграден със здрави крепостни стени, има 4 квартала, над 90 жилищни сгради, работилници и 3 църкви. На върха на хълма е разположена цитаделата – с впечатляващо здрави крепостни стени с 5 порти, отбранителна кула, мощни фортификационни съоръжения и „болярска” църква.

2. Часовникова кула Севлиево

Часовниковата кула е най старата запазена обществена постройка в Севлиево. Тя е построена през 1779 г. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. В най-горната и част се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излита звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни инструменти, военни предмети, различни розети. Обявена е за архитектурен паметник на културата.

3. Мост над река Росица

Животът в китната севлиевска котловина винаги е бил свързан с течащата през нея река Росица. Още в края на ХVІ век през града преминавали главните пътища в областта, а реката преминавали през брод или дървен мост. През 1856-58 г. построяването на каменен мост било възложено на Никола Фичев, прочут майстор строител. Мостът бил дълъг 110 метра, поддържали го седем свода, като централният бил най-висок и оформял „гърбица”. По-късно гърбицата била изправена, а мостът бил удължен.
Днес старият каменен мост се вижда само от алеите покрай реката, прекрасно място за разходка на севлиевци и гостите на града.

4. Паметник на Свободата – Севлиево

Паметникът на Свободата в Севлиево е сред първите монументални паметници на загиналите в Априлското въстание и Освободителната война в млада България. Идеята е на оцелелите опълченци и поборници, обединили се през 1882 г. в опълченско дружество „Лев”. Като първа задача в устава им е записано „…да се въздигне паметник в града, който да напомня за загиналите опълченци, въстаници и поборници…”
Италианският майстор каменоделец Дебонно Аполони изработил постамента и красивата колона. Тя била поставена приблизително на мястото, където след кървавия разгром се издигнали бесилки за осем от ръководителите на въстанието. Петко Р. Славейков подбрал текстове за четирите бронзови плочи на постамента. Статуята – млада жена, символизираща свободна България, била изработена в известната тогава в Европа фабрика за художествено леене „Рихард Вагнер”. Прекрасната творба е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки /1862 – 1940/, автор на множество известни статуи по света. Тържественото откриване се състояло на 8 септември 1894 г.

5. Храм „Свети Пророк Илия“.

Старият храм е съществувал на това място в центъра на днешния град вероятно още в края на далечния 17 или началото на 18 век. През 1834 година църквата е обновена „из основи”. Иконостасът е шедьовър на дърворезбеното изкуство и е обявен за национален паметник на културата.. Талантливите майстори са вплели в едно флорални мотиви, птици и пана с библейски сцени. Иконите са изписани от едни от най-известните български зографи, сред които и Захария Цанюв. Цялостното стенописване в началото на 20 век великолепно допълва изяществото и. И днес старият Божи храм отново искри с цялата си непреходна красота.

6. Хаджистояновото училище

Внушителната сграда в центъра на града и днес носи името на своя дарител. Тя е построена през 1844 година за училищна сграда, която може да побере нарасналия брой желаещи да се учат севлиевски деца. Средствата за нея осигурява изцяло Хаджи Стоян Николов, градски първенец и богат търговец, който през 1825 г. е дарил средства и за построяване на килийно училище. Достойният българин определя част от собственото си дворно място, отделя от личните си средства около 60 хиляди гроша и през 1842 година строежът започва. През 1844 година голямата и представителна сграда в общи линии е завършена.
Едно от първите български светски училища по българските земи, Хаджистояновото училище има и своя достоен пръв учител. За първата учебна година Хаджи Стоян поканил младият Петко Рачев Славейков. Обучението се провеждало по съвременната взаимоучителна метода, малките ученици изучавали българска и свещена история, аритметика, пеене, гимнастика и други предмети, полагали годишен публичен изпит. В продължение на десетилетия тук получили своето образование поколенията млади севлиевци, организирали и провели Априлското въстание в Севлиевския край, а след това изградили свободна България. След Освобождението в града започва изграждането на нови, по-съвременни училищни сгради и Хаджистояновото училище получава ново предназначение. От средата на ХХ век то е основна сграда на Исторически музей Севлиево. Днес тук са разположени постоянните музейни експозиции „Археология” и „Севлиевският край през Възраждането”. Сред експонатите в експозиция „Археология” има ценни образци, някои от които често са включвани в национални изложби, които представят нашата история и култура извън пределите на България. В зала „Възраждане” будят възхита отбрани експонати на възрожденското ни изкуство, както и свети реликви от времето на борбата за национално освобождение. В специална зала музейните уредници експонират временни изложби по различни поводи и теми, с които провокират интереса на своите посетители от близо и далеч.

7. Църква „Св.Троица“

Строежът на „новата” севлиевска църква е дело на прочутия български строител Уста Генчо Кънев „Големия” /1828 – 1890/. Внушителната сграда е издигната през 1870 г. от дялан местен камък с 3 олтарни абсиди. Красотата на бароковите форми продължава и във вътрешността на храма. Стенописите са красиво изрисувани, радват очите и извисяват духа. В църковния двор са гробниците на руските войни, загинали за освобождението на България. При олтара са погребани обесените на площада в Севлиево ръководители на Априлското въстание в Севлиевския край, скъпа жертва пред олтара на свободата.

8. АВК„Дандолови къщи“.

Голямата порта на Дандоловите къщи води в спокойната патриархална атмосфера на градския възрожденски двор, с експонирани предмети от бита. По красива външна стълба се влиза в трите къщи, съединени под общ покрив и свързани с врати помежду си. Построени са през 1870 г. Принадлежали на баща и двамата му сина от известната севлиевска фамилия Дандолови. Всяка от тези къщи има собствен дюкян, порта към пътя и врата към общия двор. Обособени са възрожденски интериори с традиционни носии от Севлиевско, градски мебели и облекла на заможни севлиевски фамилии, внесени от чужбина или изработени по западен образец.

9. Табахана

Сред сградите с най-голяма стойност като недвижима културна ценност в Севлиево е Табаханата. Тя е една от десетките, разположени в северната част на града. Там река Росица прави един живописен завой и обособява квартал, който е бил почти изцяло застроен с кожарски работилници. Сградата е известна на севлиевци като „Табаханата на Петю Ванков” по името на нейния последен собственик. Интересен е фактът, че е запазен т.нар. строителен надпис на сградата. Върху специално отредена за целта дъска, с врязани цифри и букви е написано „20 авгус 1873”. Този уникален експонат е част от експозицията „Табашкият занаят в Севлиево” в приземния етаж.

10. Сградата на Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“

Построена е като жилищна сграда от Илия Денчев, една от ярките фигури на възрожденско Севлиево. През 1878 г. той наема австрийския архитект Йосиф Шнитер, който построява най-голямата и модерна за времето си европейска сграда, една от най-красивите в Севлиево и днес. От 2008 г. в нея се помещава Градската художествена галерия. Безценни творби на световноизвестния скулптор Асен Пейков и десетки творби от „космическата” живопис на неговия брат, художника Илия Пейков са част от постоянните и експозиции. Посетителите на галерията имат възможност да се насладят на подредените в красивите зали многобройни изложби на класическото и модерно изкуство.

11. Батошевски мъжки манастир „Успение на Пресвета Богородица“ .

Мъжкият манастир„Успение на Пресвета Богородица” е изграден в далечния XIII в., за което свидетелства каменен надпис от времето на Асеневци, фрагменти от който се съхраняват във фонда на Исторически музей Севлиево. Опустошен е при идването на османците. Векове по-късно, по време на чумна епидемия, заможни севлиевци намерили убежище покрай останките на светата обител и дали обет, че ако оцелеят ще дарят пари за нейното възстановяване. Удържали на думата си и през 1836 г. манастирът възкръснал от пепелта с нов храм, чиято архитектура и до днес впечатлява с внушителни размери, а усещането е още по – силно заради високите барабани, върху които са поставени трите купола. Дърворезбеният иконостас е шедьовър, а иконите от царския ред на иконостаса изписват през 1837 г. тревненския зограф Цаню Захариев и неговият син Захария Цанюв, който е един от най-известните български иконописци. Впечатляваща е и стенописната украса.

12. Батошевски женски манастир „Рождество Богородично“

Девическият манастир е създаден през 1872 г. от местния първенец чорбаджи Миню Попкоев. Игуменка станала неговата дъщеря, монахинята Магдалина. Първата църква била дървена. Осветена е през пролетта на 1873 г. от севлиевския свещ. Марин Софрониев.
Каменната църква е построена през 1909 г. В нея са поставени икони на известните възрожденски иконописци Станислав Доспевски и Цаню Захариев. През бунтовната пролет на 1876 г. монахините приготвяли храна за въстаническите позиции. След разгрома манастирът бил ограбен от башибозуците, а монахините били измъчвани и прогонени.

13. Дом-музей Дан Колов

Дан Колов – това е име, което и днес е известно на всеки. Известност и слава, победи и престижни награди, щедрост и доброта, както и малко тъга, се вплитат в тази човешка история, началото на която е в Севлиевския край.
Споменът за Дан Колов е жив. Пази се в архивите, във фондовете на музеите и най-вече в сърцата на хората. Със спомени за него е изпълнена и къщата, която той изгражда в родното си село Сенник, превърната в Дом музей „Дан Колов”.

14. Сградата на читалище „Развитие – 1870“

Основано през 1870 г. по личната заръка на Васил Левски от първия дипломиран лекар в града д-р Стойчо Христов. Събирало е под крилото си севлиевските съзаклятници – апостоли на Априлското въстание. През годините Народно читалище „Развитие-1870“ се е превърнало в един от духовните символи на Севлиево. Едно от основните направления в читалищната дейност е работата с деца. В школите по пиано, китара, акордеон, синтезатор, тамбура, солфеж, изобразително изкуство и балет повече те се приобщават към класическото и съвременно изкуство. В школите по народни танци и народно пеене към ансамбъл „Развитие“ обикват традициите на българския фолклор, а куклено-театралният състав обединява творческите търсения на три поколения – деца, подрастващи и възрастни.