Забележителности в Силистра

Археологически музей – гр. Силистра

Археологическият музей в Силистра се помещава в сграда, построена в периода 1923-1924 г., като клон на Румънската национална банка в града. От 1990 г. в него са изложени археологическите експозиции на Историческия музей – Силистра. Разположен е на площ от 400 кв.м и съхранява над 60 000 паметници от праисторията до ХVІІІ в.

Сред най-ценните експонати са римски каменен слънчев часовник (най-впечатляващият, откриван досега по българските земи), златен пръстен от III век, колона с името на хан Омуртаг, печати на български и византийски владетели, златни накити от времето на крепостта Дръстър и др.

Град Силистра е един от първите градове в България, в който се слага началото на музейното дело. Музеят е учреден на 18 ноември 1898 г. като училищна сбирка към Държавното педагогическо училище в града. През 1951 г. се поставя началото на музея като държавен институт. Той е обявен за професионален културен институт и преминава на пряко подчинение към Околийския народен съвет. През 1959 г. е обявен за окръжен музей, а от юли 2006 г. е регионален. Основният фонд на музея съдържа повече от 50 000 броя културни ценности. Развива своята дейност по отношение на опазването, експонирането и популяризирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно наследство, проучването на историята града и на Добруджа.

Заслугата за създаване на първия музей в Силистра и Добруджа принадлежи на учителите от Държавното педагогическо училище в града. С протокол № 9 от 18 ноември 1898 г. учителският съвет на училището приема решение за изграждане на музей. Неговият устав е утвърден на 11 януари 1899 г. от тогавашния министър на народното просвещение Иван Вазов. Музеят е настанен в една от училищните стаи. В него са експонирани монети и други археологически находки, намерени в Силистра, предавани доброволно от ученици, учители и отделни граждани. Съхранявани са били и добруджански народни носии, стари книги, ръкописи и други. Пръв отговорник на музея е учителят по история Тодор Икономов, родом от гр. Оряхово, завършил Висшето училище в София (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски”) .

Първата и втората румънска окупации на Южна Добруджа (1913-1916 г. и 1919-1940 г.) слагат край на всякакви културно-просветни прояви на българското население, в това число и на музейното дело в Силистра. Голяма част от археологическите находки в града, експонирани до този момент на открито, са отнесени от оттеглящата се румънска войска.

Биосферен парк „Сребърна“

Славата на Биосферен парк „Сребърна“ е свързана, от една страна, с факта, че се намира точно на пътя на прелетните птици от Европа към Африка – Via Pontica, а от друга страна, с уникалните и разнообразни видове водоплаващи птици в него. Паркът обхваща езерото Сребърна и околностите му – около 660 хектара охраняема площ и буферна зона от около 540 хектара.

Първият българин, проявил особен интерес към това място, е Алекси Петров, който посетил парка през 1911 година. След няколко години той отново се връща там, за да проучи местността и птиците. През това време, през 1942 година мястото е обявено за развъдник на водоплаващи птици, а през 1948 година получава и статут на птичи резерват. В миналото не само българите се впечатлявали от това красиво място. То е посещавано и от австрийците Феликс Каниц и Едуард Ходек, който дори написва статия за резервата със заглавие „Домът на прелетниците“. В статията той обяснява на сънародниците си колко невероятно е това кътче в една красива и малко позната страна България. Друг изследовател, посетил Сребърна, е Отомар Райзер. Той е автор на книгата „Материали на Българския орнис“, като вторият том на книгата е посветен на българската фауна. Заради редките и изчезващи видове птици през 1983 година езерото Сребърна е включено в Списъка на обектите от световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. През 1965 година резерватът е включен в Списъка с най-значими влажни зони в Европа, а десет години по-късно, през 1975 година, е обявен за влажна зона по Рамсарската конвенция, която е международно споразумение, засягащо опазването на биоразнообразието. Освен това резерватът е включен и в световната мрежа на биосферните резервати по програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО, а също и в списъка на орнитологично важните места в Европа.

Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени вида животни и растения съгласно Европейския Червен списък на глобално застрашените животни и растения и 149 вида съгласно Червената книга на България.

В него се срещат 41 вида бозайници, 11 вида влечуги и 10 вида земноводни, 24 вида риби, а това, с което паркът „Сребърна“ е най-известен, са 221 вида птици, гнездящи тук. Сред тях са къдроглав пеликан, малък корморан, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, белоока потапница, малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер. Тук е единственото традиционно в България гнездово находище на голяма бяла чапла.

Резерватът е изключително богат и на растения, има тръстика и други 139 вида растения, като 13 от тях са редки и защитени от изчезване. Само там можете да се види тънколистен папур, сива и червена върба и много други.

Към резервата днес има изграден природонаучен музей, в който могат да бъдат видени препарирани обитатели на езерото. Друга интересна атракция представлява възможността туристите да наблюдават птиците посредством видеокамера, поставена в езерото. Около резервата е направена и екопътека, където посетителите могат да се насладят на приятната гледка от специално построените наблюдателни площадки или да си починат в беседките за отдих.

ЮНЕСКО одобри обявяването на резерватите „Сребърна“, „Централен Балкан“, „Червената стена“ и „Узунбуджак“ за биосферни паркове. Решението е на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“, чиято 29-а сесия се е състояла в Париж от 12 до 15 юни 2017 г.

Съветът потвърди, че четирите биосферни резервата отговарят на изискванията и принципите на Севилската стратегия. Номинирането им беше подкрепено от местните общности и отговорните държавни институции. Биосферните паркове са успешни модели за хармонично съжителство между човека и природата. Биосферен парк „Сребърна” е един от обектите на ЮНЕСКО със световна значимост.

Крепост Меджиди табия

Меджиди табия е каменна крепост. Тя е единствената изцяло запазена турска крепост като интериор и екстериор на българска територия, част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853-1856) и Руско-турската война от 1877-1878 г.

Крепостта е строена през периода 1841-1853 г. с безплатния труд на 300 принудително събрани българи. Идеята за построяването и е дело на немския военен инженер Хелмут фон Молтке (1800-1891 г.), посетил града през 1837 г. Главните майстори са от Дряново, а каменоделците са от региона на град Силистра. Строежът на крепостта е привлякъл вниманието на султан Абдул Меджид, който през 1847 г. пристига, за да огледа строителните работи ,и тогава дава името й. Нейната основна роля е била да осигури допълнителна защита на крайдунавските градове, тъй като реката по това време е била северна граница на Османската империя. Крепостта е била завършена по времето на областния управител Саид паша в навечерието на Кримската война, която играе важна роля по време на Кримската война за защитата на Силистра от вражеските нападения.

Руският цар Александър се смята за покровител на дванадесетте милиона християни под османско владичество и иска да влезе в историята като освободителя на Ерусалим. Това не се харесва обаче на старата кръстоносна нация Франция, която още не се е възстановила от руската травма от 1812 г.

За да пресече експанзията на Русия и да опази собствените си интереси в Ориента, най-вече Англия залага на турците. По-добре да се окаже малко помощ на „болника от Босфора“, вместо да се допусне царят да завладее Балканите и да стигне до Средиземно море.

Така западните сили се съюзяват с османлиите срещу „азиатския деспотизъм“. Първо през лятото на 1853 г. руснаците завладяват дунавските княжества Влахия и Молдова. Турците, разчитащи на помощ от западните сили, провокират може би руското нападение срещу турското пристанище Синоп. В последвалата морска битка турският флот е разгромен. Тогава Англия и Франция обявяват война на Русия.

Полуостров Крим се превръща в главен театър на бойните действия, тъй като там се намира най-важното руско пристанище в Черно море – Севастопол.

В сраженията около крепостта участва руският писател Лев Николаевич Толстой (1828-1910 г.). Съоръжението е активно използвано и в освободителната за българите Руско-турска война от 1877-1878 г., която е десета в поредицата от руско-турски войни и важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г.

Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876). Участници са Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.

Войната се възприема и е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от османско владичество и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.[2]

Крепостната стена има формата на шестоъгълник и достига на височина до 8 м. Непосредствено до нея има ров, служил едновременно за препятствие и маскировка. По време на строителството на крепостта майстори строят и първите монолитни възрожденски храмове в Силистренско – в Алфатар (1846 г.) и Калипетрово (1847 г.).

Крепост Меджиди табия – гр. Силистра

Дунавски парк Силистра

Дунавският парк в град Силистра е първият обществен парк в България. Той е прекрасно място за отдих с чудесна гледка към река Дунав и множество места за игра на малките деца. В него могат да се видят някои дървесни видове, които са уникални по рода си и са защитени.

Дунавският парк е основан през 1895 г. Първоначално служи за зеленчукова градина. За първи път паркът се споменава във вестник „Турция“ през 1870 г. В периода след Освобождението, силистренци придобиват опит в паркостроенето. Този техен ентусиазъм е описан подробно от Никола Маринополски в неговия „Силистренски алманахъ”, издаден през 1899 г., който днес се съхранява се в Държавен архив – Силистра. Там е посочено, че Силистренската дунавска градина е оградена и има вход като арка, построени са беседка за музиката и старият шадраван, който съществува и е действащ и до днес. Започва „обличането” на града, като са засадени 2000 дюлюма гора, а създадената от горския инспектор Костадин Байкушев разсадна градина, наречена „пипиниера“, се определя от Маринополски като „… добро място за гражданьете в летните горещини”. В алманаха са описани още създадените градини в района на пристанището и мястото за разходка на югозападния хълм до града, както и две частни градини – „Райска” и „Борис I”. Градината „Райска” и сега съществува в двора на силистренската болница. Специално пристанищната градина е облагородила мястото, което е лицето на града при контакта му с транспортния и пътнически трафик по реката по трасето от Виена до Тулча. През 1908 г. в градината е назначен агроном, който да отговаря само за нея. Тогава тук се засаждат първите рози, доставени от унгарския град Темишвар (днес Тимишоара в Румъния). Около 1910 г. е засаден и най-старият дъб в градината, който над 40 години се крепи само на половината си корени, кацнал на ръба на разкопките на древния Дръстър.

Очарованието на парка се крие в останките на старинните крепости, които са разположени в непосредствена близост. В Дунавския парк могат да се видят някои уникални дървесни видове, които са защитени и са уникални по рода си. Отбелязани са с табелки, за да се различават от останалите дървета.

Паркът има обособени площадки за спорт – фитнес площадка и комбинирано игрище, над 20 къта за почивка, три детски площадки и места за тихи игри. Община Силистра осигурява безплатен интернет на територията на парка.

На главната алея, която започва от входа на парка и продължава до река Дунав, се намират множество пейки. Тук се срещат разнообразни дървесни видове. Атрактивен е т.нар. Тунел, който представлява струпване на кестени, образуващи форма, подобна на тунел.

Един от най-известните обекти в Дунавския парк е вековният дъб. Той е засаден през 1910 г., когато е оформян силистренският парк. Според експертите, на територията на РИОСВ – Русе, най-многобройната група столетни дървета е от 78 летни дъба, което е доказателство, че в миналото тези земи са били покрити с дъбови гори. Смята се, че дъбът столетник има лечебни свойства. Гражданите на Силистра вярват, че ако постоиш на пейката до него и опреш ръце, регулира кръвното налягане. Дъбът заема важно място в ежедневието на силистренци. Около него винаги има хора, за да събират енергия, сили и животворен заряд През 2012 г. дъбът придобива статут на защитен обект по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Старият дъб е вписан и в регистрите на вековните дървета. Обиколката на ствола при 1.2 м от земята е 4.6 м, височината е 14 м, а диаметърът на короната е 24 м. Дървото е в добро състояние, има здрави клони и изцяло покрита коренова система.

Етнографски музей

Етнографският музей в Силистра е открит през 1967 г. Той се помещава в постройка, датираща от средата на XIX век – бивша сграда на турската полиция.

Изложбената част е разположена на площ от 300 кв.м в 10 стаи. Тя се състои от артефакти от бита и културата на хората от Добруджанския край и Силистра от средата на ХIХ век до началото на ХХ век. Основният фонд на музея съдържа около 50 000 броя културно-исторически ценности. Успешно развива опазването и експонирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно-историческо наследство, за задълбочаване проучването на историята града и на Добруджа.

Експозицията на Етнографски музей – Силистра, е подредена в сградата на бивш турски конак, известен е като конака на Ибрахим паша, тъй като е строен по време на неговото управление. Строежът започва към 40-те години на 19 век и завършва около Кримската война 1853-1856 г.

След Освобождението сградата продължава да изпълнява административни функции и в нея се помещава Силистренското околийско управление и е център на местната административна власт до 1913 г., когато поради политически причини Южна Добруджа преминава под властта на Румъния.

Присъединяването на Южна Добруджа към България по силата на Крайовския договор през 1940 г. създава условия за подем в културния живот и възраждане на музея като институция. Още с установяването на българската власт се лансира идеята за основаване на музей в Силистра. Тази идея се осъществява на 19 октомври 1941 г., когато будни местни общественици, предимно учители, адвокати и изявени читалищни дейци, създават в Силистра Историко-етнографски музей. Приет е и устав на музея. На обществени начала учителят Жечко Русев работи в него. През 1961 г. сградата е преотстъпена за нуждите на Народен музей – Силистра. Реставрацията и консервацията на сградата за Етнографски музей започва през 1965 г. Експозицията е открита на 27.11.1967 г. и се явява третата за времето си специализирана етнографска експозиция след Националния етнографски музей – София, и Народния етнографски музей – Пловдив.

Художествена галерия Силистра

Художествената галерия в Силистра се помещава в бившето Педагогическо училище в областния град, строено през 1892 г. В нея са изложени над 1500 произведения на изкуството (живопис, графика, скулптура и други) на големи български художници – Владимир Димитров – Майстора, Дечко Узунов, Златю Бояджиев и други.

Галерията е построена през 1892 година за педагогическо училище по проект на известния виенски архитект Едвин Петрицки, в стил късен сецесион. Понастоящем тя е паметник на културата с местно значение. На покрива има часовникова кула с часовников механизъм, който e от средата на 18 век, производство на чешката фирма „Хайнц – Прага”, и има четири циферблата, като всеки един посочва четирите посоки на света.

На 3 март 1972 г. галерията е открита от тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Уредник по това време е младият живописец Йордан Кисьов, който по-късно става и първият й директор. На 24 май 1986 г. под ръководството на Георги Йорданов от Комитета за култура и художника професор Светлин Русев в Силистра се открива общата художествена изложба „Човек и природа“. Тогава цялата сграда се обявява за Художествена галерия. Тя не само увеличава изложбената си площ, но и обогатява фонда си в областта на живописта, графиката и скулптурата. На втория етаж е разположена постоянната експозиция, която в момента наброява 200 творби, а на първия се подреждат временни изложби на известни художници от Силистра, страната и чужбина. В галерията освен емблематичната зала 13 е изградена концертна зала със сцена и пиано с 50 места. Възстановен е и Клубът на художника, където се подреждат временни изложби.

В продължение на 46 години галерията заема важно място в културния живот на Силистра и се превръща в истински действащ музей на изобразителното изкуство, наред с утвърдените в Североизточна България – Варна, Добрич, Разград, Търговище, Русе. Гордост за Силистренската галерия са имената на творци като Стоян Венев, Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Илия Петров, Ненко Балкански, Васил Стоилов, Александър Поплилов и други големи имена в българската живопис. А от съвременните такива можем да срещнем имената на Светлин Русев, Георги Божилов, Димитър Остоич, Димитър Киров, Румен Скорчев, Любен Диманов, Георги Чапкънов, Петър Чуклев, Васил Захариев, Вера Недкова, Найден Петков, Стоян Сотиров, Атанас Яранов, Емил Стойчев, Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Тодор Панайотов, Зафир Йончев, Стоимен Стоилов, Павел Метеоров, Никола Ковачев, Мирчо Якубов, Йордан Маринов, Георги Куртев, Йордан Кисьов, Ангел Станев, Деан Вълков, Пламен Аврамов, Димитър Нуцулов, Георги Жеков, Димитър Кулев, Йордан Колев, Милен Богданов, Антон Димитров, Стефан Пенчев, Димитър Георгиев, Бедик Бедросян, Йордан Господинов, Иван Василев, Йорданка Чаушева, Кръстю Надърлийски, Петър Чаушев, Симеон Говедаров, Илю Станчев, Валентин Петров, Веселин Петров и други.

Изключително популярна е зала 13 на втория етаж, където сред творбите от постоянната колекция редовно се провеждат разнообразни културни прояви – рецитали, камерни концерти и представяне авторите на нови произведения. В този си вид Силистренската художествена галерия се е утвърдила като един истински дом на българското изобразително изкуство и значим център в културния живот на Силистра.

Нейният фонд от близо 1500 художествени творби – живопис, графика, скулптура – запознава посетителите, специалистите и културолозите с ценни творби на художници като Атанас Михов, Тихомир Коджаманов, Павел Вълков, които са били учители по рисуване в първото Педагогическо училище.

В постоянната експозиция се намират едни от най-значимите творби на Владимир Димитров – Майстора, Цанко Лавренов, Данаил Дечев, Борис Денев, Стоян Венев, Бенчо Обрешков, Карл Йорданов, Ненко Балкански, Борис Шаров, Васил Бараков, творили през първата половина на XX век.

Южна крепостна стена с Южната порта на Дуросторум Дръстър

Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието и няма аналог сред античните и средновековните фортификации.

Южната крепостна стена е разкрита при археологически разкопки през 1986-1987 г. и 2007-2012 г. и най-добре запазеният пасаж от крепостната система на цитаделата на Дуросторум-Дръстър, която и днес се вижда зад градския площад.

Дръстър е средновековното име на днeшния град Силистра. Градът възниква върху основите на древния античен град Дуросторум. Ранновизантийското укрепително съоръжение Дуросторум става ядро на средновековния град Дръстър. След покръстването на българите е седалище на Българската православна църква, а по време на Второто българско царство е митрополитски център. Той е имал две крепостни стени – северна и южна.

Изграждането на цитаделата на Дуросторум-Доростол-Дръстър, респективно южната крепостна стена, се датира към началото на VІ в. Изградено е при императорите Диоклециан и Константин Велики в началото на ІV в. и възстановено при император Юстиниян Велики (527-565) като фортификация без аналог през Късната античност. Това е мощна полигонална цитадела, с размери около 350 х 240 м, със стени дебели 3,60-4,20 м, с две порти, с петоъгълни и триъгълни кули през 12 м. Тази крепост, разрушена от славяни и прабългари през VІІ в., е възстановена от хан Омуртаг (814-831) и ползвана като цитадела на града без прекъсване до началото на ХІХ в.

Разкрити са 40 м от южната крепостна стена с четири кули. Две от тях – кръгла и триъгълна, са запазени само в основи. Стената е дебела 3,60 м. Основите са широки 3,80 и 3,90 м. и дълбоки 3 м. Изградени са от малки и средни по размер ломени и грубо издялани камъни, хоризонтални и свързани с разтвор от вар, речен едрозърнест пясък и натрошена строителна керамика.