Забележителности в Община Сливен

Регионалният исторически музей в Сливен

Регионалният исторически музей в Сливен се помещава в красива сграда на главната улица на града, построена през 1895. Той е една от най-старите институции в Сливен. Основан е през 1913 година. В залите на музея има оригинални паметници, някои от които със световно значение. На първият етаж са изложени експонати от неолита и енеолита – съдове, култови фигурки, каменни оръдия на труда, както и бронзови оръдия и оръжия. Останалата част от експозицията на първи етаж е посветена на Траките. На вторият етаж в една от залите е представено едно от най-богатите погребения от тракийската епоха въобще намирани някога. Тук могат да се видят златни фиали, златен пръстен, втората намерена в Тракия златна маска, сребърен шлем, сребърни ритони с позлата. На този етаж са отредени зали представящи експонати от Римската епоха,както и зала „“Туида““. На третият етаж е подредена изложбата „“Артефактът – от откриването до експозицията““. Експозицията представя дейността на археолозите и реставраторите от откриването на предметите по време на археологически проучвания до тяхното консервиране, реставриране и полагане на съответните грижи за експониране.

Къща – музей „Хаджи Димитър”

В края на XVIII в. в сливенския квартал „Клуцохор“ е построена къщата на рода Асенови, където на 10 май 1840г. се ражда големият бунтар – легендарният войвода Хаджи Димитър. Тук през 1935г. е открита първата музейна сбирка, която през 1955г. прераства в експозиция. Родният дом е малка, едноката, несиметрична къща с дървен чардак, с характерните конструктивни архитектурни белези на Ранното възраждане. Възстановен е изцяло традиционният интериор в стаята, където е роден Хаджи Димитър, гостната, мутвакът /кухнята/ и типичната сливенска винарска изба. В музейния комплекс е включен и ханът на х. Никола Асенов с прилежащите стопански постройки, където е пресъздадена обстановка, типична за предосвобожденски хан и кебеджийска работилница. На втория етаж е представена обширна експозиция за войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа-изложени са интересни експонати на образци огнестрелно и хладно оръжие, фотоси и документи, свързани с героичния демарш на четата от 1868г. Къща – музей „Хаджи Димитър“ е включена в списъка на 100 – те национални туристически обекта под № 54 . На 13 май 2008 г. отвори врати новата предметно-документална експозиция в къща-музей „Хаджи Димитър“

Къща – музей „Добри Чинтулов”

В старата сливенска махала „Дели балта“ се намира домът, в който до 1886г. живее и твори бележитият възрожденски поет, просветител и църковен деец Добри Чинтулов. Къщата е построена през 50 – те години на XIX в. от двамата братя Иван и Добри Чинтулови, в близост до родния им бащин дом. Тя е от характерния архитектурен тип – открита, несиметрична, двуката сграда, с дървени кьошкове и чардаци, извисени над просторен калдаръмен двор. В средата на 70-те години на XX в. домът е основно реставриран и в него се открива музейна експозиция. Със своята фото-документална част, с оригиналните вещи на поета и пресъздадената типична за времето обстановка, се разкриват значими етапи от жизнената, обществена и творческа дейност на Д. Чинтулов. Показаните експонати-книги от личната му библиотека, учебници и пособия носят информация за просветното и читалищното дело във възрожденския Сливен. В експозиционната зала всяка година се извършва тържествен ритуал за вписване името на носителя на голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ върху специално пано. Наградата се връчва на изявени творци по време на тържествата, посветени на деня на Сливен – 26 октомври – Димитровден. „

Къща – музей на сливенския бит

Къщата е построена през първата четвърт на ХІХ век. Тя е образец на жилищната архитектура от годините на Възраждането. Всъщност музеят се състои от две къщи, наречени Патковата и Арнауткината. През 1963 г. Патковата къща е превърната в музей, в който е открита интериорна експозиция пресъздаваща уредбата, удобството и хармонията на сливенския занаятчийски дом от ХІХ век. Представени са стотици уникални предмети, показващи развитието на занаятите и основни традиционни практики. Къща-музей на сливенския бит от началото на ХХ век, или Арнауткината къща, е открита през 1969 г. и показва бита на сливенското градско семейство в първите десетилетия на ХХ век. Експонирани са вносни и български мебели. През месец октомври 2009г. в къща-музей „Сливенски бит от ХІХ век“ бе открита нова експозиция: „Традиционна култура от Сливенско“. Тя показва съхраненото многобразие и специфика на регионалната традиционна култура. Представени са празнични костюми от региона. Всички елементи на костюмите са автентични и уникални. Обширният калдаръмен двор, цветната градина и сайвантът с различен стопански инвентар допълват и градят цялостния архитектурно-етнографски комплекс .

Национален музей на текстилната индустрия

Националният музеят на текстилната индустрия е технически и индустриален музей. Той представя историческото развитие на текстилното производство по българските земи в контекста на световното развитие на текстилната техника и технология. Постоянната експозиция обхваща два раздела – Ръчно текстилно производство и Машинно текстилно производство. Показаните експонати са от VІІ хилядолетие преди Христа до втората половина на ХХ век. Уникалността на експозицията се състои в нейното представяне. Развитието на текстилната техника е пресъздадено чрез демонстрации на живо в реално време. Показани са експонати от древността, занаятчийското производство в България, периода на индустриалната революция в Европа и у нас, машини от модерната епоха и автоматизацията, български и световни и изобретения. Представен е и основателят на българската индустрия – Добри Желязков Фабрикаджията, който през 1834г. създава първата текстилна фабрика по нашите земи и с това поставя началото на процеса на индустриализацията и модернизацията на текстилното производство в България.

Първа държавна сукнена фабрика на Балканите, създадена от Добри Желязков

Държавната сукнена фабрика в Сливен е част от недвижимото културно богатство на България, обект от национално значение. Първите сгради, които не са съхранени до днес, са построени през 1836г. – в резултат от договор между Добри Желязков и турското правителство за организиране на фабрика за сукно в Сливен. Това е втората фабрика в града, след малкото частно предприятие на Добри Желязков от 1834г. Добри Желязков (1800-1865г.), известен като Фабрикаджията, се е ползвал със специален статут, определен му от Султан Махмуд II с нарочен ферман (указ). Сградата на Държавната сукнена фабрика, която е запазена до днес, е построена през 1842-43г. През втората половина на ХIХ век предприятието вече може да се сравнява с европейските текстилни фабрики – има напълно завършен производствен процес, добро техническо оборудване, използва се водна енергия за задвижване на машините. Добри Желязков ръководи производството до 1853г. След Освобождението правителството на Източна Румелия дава фабриката под наем последователно на Акцонерно дружество „Напредък” и Индустриално дружество „България”. Първите акционери по-късно създават собствени текстилни фабрики около Сливен. В началото на 1883г. в Сливенската сукнена фабрика се откриват първите професионални курсове за текстилни специалности, с което се поставя началото на професионалното образование в България. През 1904г. сградата е предадена на Министерство на правосъдието за затвор.

Късноантична и средновековна крепост „Туида“

Късноантична и средновековна крепост „Туида“ е най-значимият археологически паметник в покрайнините на град Сливен. От мястото на крепостта се открива уникална гледка към величествените “Сини камъни” и към град Сливен. Крепостта има формата на правилен четириъгълник, с площ 42 дка. и е ориентирана по посоките на света. Широкомащабното проучване на хълма започва през 1982 г. и продължава до 90-те години на ХХ в. Откритите материали при разкопките показват, че мястото е било обитавано за един много дълъг период от време: от VI хил. пр. Хр. до нач. на XIII в. н.е. Монументалното строителство върху хълма Хисарлъка, започва от V до към III в. пр. Хр. – времето, когато траките са населявали тези земи. Открита е характерна за периода керамика. По-късно, в ранновизантийският периода III – нач. IV в., започва усилено крепостно строителство, заради зачестилите варварски нашествия. Строителството на крепостните стени е издържано изключително в традициите на римското военно строителство. През 705 г. се сключва мирен договор между хан Тервел и Византия, според който областта Загоре (включваща и района на Сливен) се присъединява към България. В кр. VIII – нач. IX в., върху хълма Хисарлъка, възниква старобългарско селище. Счита се, че поради своето стратегическо положение, крепостта при Сливен е била включена в отбранителната система на Първото българско царство. След ср. на IX в., укреплението е било важен център на българската държава, който поддържа връзки с владетелският двор в Плиска. Свидетелство за това е намереният при разкопки оловен печат на княз Борис Михаил от 870 г. Крепостта при Сливен споделя съдбата на много крепости в земите на Тракия, където животът прекъсва завинаги в началото на XIII в. Укрепената част на Сливен се предполага, че е изнесена на високо в „Сините камъни”. Една от хипотезите, е че населението се е изнесло в планината, в следствие на епидемия от чума. Друга хипотеза, е че е станало жертва на латинската инвазия. През 2012г. стартира проект по оперативна програма за реставрация, консервация и социализация на Средновековна крепост Туида. Услуги: беседи, стрелба с лък и ползване на средновековен костюм. Освен основните дейности, които ежедневно се предлагат в обекта, екипът работещ на крепостта инициира, организира и провежда различни културни прояви, занимателни работилници, демонстрации и възстановки.

Художествена галерия „Димитър Добрович“

Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, води началото си от 1905 г. В завещанието си, възрожденският художник Димитър Добрович оставя на родния си град 14 свои творби. С тях младият художник Йордан Кювлиев урежда първата експозиция в библиотеката на читалище „Зора“. По-късно към тези творби се прибавят и завещаните 40 творби от Зоица Кювлиева – майка на трагично загиналия художник Йордан Кювлиев. През 1965 г. ХГ „Димитър Добрович“ е обособена като самостоятелен културен институт със своя сграда за експозиция и с официално наименование – художествена галерия „“Димитър Добрович““. Днес галерията притежава над 6000 художествени творби – живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, икони и църковна утвар. Сградата е паметник на културата. В сбирката са застъпени творби от XVII век до наши дни. Две значителни сбирки – „Западноевропейска графика“ от XIX-XX век – дарение от проф. Богомил Райнов и „Японски гравюри“ от XVIII-XIX век, представят чуждестранния отдел в ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен. Галерията има разкрити четири постоянни експозиции: • Съвременно българско изкуство • Старият Сливен • Християнско изкуство • Западноевропейска графика Постоянната експозиция „Чуждестранно изкуство” представя сбирката-дарение „Западноевропейска графика ХІХ-ХХ век” от проф. Богомил Райнов на Сливенската община, направено през 1987 г. Колекцията включва 300 творби – графики, от 200 световно известни художници от ХІХ-ХХ век: Гойа, Дьолакруа, Домие, Коро, Миле, Ренуар, Стайнлен, Вламенк, Дерен, Дюфи, Пикасо, Шагал, Мур и други, представители на художествените школи – Класицизъм, Романтизъм, Реализъм, Модернизъм, Импресионизъм, Сецесион и новите художествени течения на 20 век. Сбирката дава отлична възможност да бъде проследено във времето развитието на различни графични техники – литография, офорт , гравюра на дърво и метал и други.

Зала „Сирак Скитник“

В зала „Сирак Скитник“ са разкрити две постоянни експозиции на Художествена галерия „Димитър Добрович“ – „Християнско изкуство“ и““Съвременно българско изкуство“. Постоянната експозиция „Християнско изкуство“ е разкрита през 2005 г. Тя представя икони, гравюри, църковна утвар, дърворезба и каменна пластика от сливенския регион, датиращи от 17-19 век. В експозицията са включени икони от представители на Тревненската художествена школа: папа Витан, Симеон Цонев, Йоаникий папа Витанов, Кръстю Захариев, Ангел Цонюв, Йордан Михайлович, Недко Теодорович и други. Експозиция „Съвременно българско изкуство” представя националното изкуство от ХІХ век до наши дни, проследявайки негови основни етапи и представено от най-ярките творци на България. Основен акцент в експозицията заемат творбите на възрожденския художник Д. Добрович, с които е поставено началото на художествената сбирка в Сливен – 1905 г. Представени са автори от различни поколения: Йордан Кювлиев, Александър Божинов, Никола Михайлов, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова – Вазова, Никола Танев, Сирак Скитник, Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Николай Райнов, Кирил Петров, Бенчо Обрешков, Стоян Венев, Ненко Балкански, Борис Денев, Златю Бояджиев, Давид Перец, Васил Бараков, Иван Ненов, Дечко Узунов, Васил Захариев, Веселин Стайков, Наум Хаджимладенов, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Андрей Николов, Стефан Пейчев, Иван Фунев, Любомир Далчев, Найден Петков, Александър Петров, Генко Генков , Георги Баев, Светлин Русев, Иван Кирков, Димитър Киров, Емил Стойков и други.

Къща Миркович

Във възрожденската къща „Миркович” – национален паметник на културата от епохата на Българското възраждане от ХІХ век, е разкрита постоянна тематична експозиция „Старият Сливен”. В 100 творби – пейзажи и композиции от художника Добри Добрев, е отразена атмосферата, бита , нравите и занаятите в град Сливен в периода 30- 40- те години на ХХ век.

Старият бряст

Старият бряст е многовековно дърво в град Сливен – един от символите на града, изобразен на герба му, редом с конника – бунтовник за свобода. Той е от вида Полски бряст (Ulmus carpinifolia) – широколистно листопадно дърво с добре развита коренова система. Смята се, че е един от малкото останали от Великата Българска гора (Магна Силва Булгарика), която се простирала от Родопите до Черно море. Намира се в самия център на града, до сградата на общината и е своеобразно начало на пешеходната алея, назована Главната улица. През 2014 г., благодарение на подкрепата на гражданите и приятелите на Сливен от България и извън нейните предели, Старият бряст става Европейско дърво на годината. В наши дни дървото е обичайно място за определяне на срещи или за организиране на различни събития.

Паметник на Хаджи Димитър

На едноименния площад в центъра на града е издигнат паметник на легендарния сливенски войвода Хаджи Димитър. Архитект на монумента е Йордан Йорданов, а скулптурата на Хаджи Димитър е изработена от Стефан Пейчев. В основата на паметника са поставени и бюстовете на други видни възрожденци от Сливен. Официалното откриване се е състояло на 8 ноември 1935 г.

Паметникът на Панайот Хитов

Паметник на прославения български войвода и предводител на чети Панайот Хитов, учител на много революционери, като Стоян Папазов, Хаджи Димитър, Васил Левски и др. Паметникът е построен през 1980 г., в квартал „Ново село“, в близост до родния дом на Хитов.

Паметникът на 7 – ми конен полк “Орлето”

Паметникът е посветен на славния Сливенски седми конен полк, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Поради факта, че полкът нанася значителни поражения на съглашенските сили, по силата на Ньойсия мирен договор е разформирован. Автори на паметника, известен с народното название „Орлето” са скулпторите Никола Димитров и Панайот Ципоранов.

Старата часовникова кула

Старата часовникова кула се намира в центъра на Сливен. Строена е в началото на ХІХ век. Кулата на часовника е служила и за пожарникарска наблюдателница. През 1936 г. силна буря разрушава горната дървена част. Възстановена е в началото на XXI век по стар образец.

Сградата на Общината и градския часовник

Сградата на Общината е построена в първата половина на тридесетте години на двадесети век по проект на сливенския архитект Йордан Йорданов. Часовниковата кула с четиристранен циферблат всеки ден в 12 часа на обяд огласява града с мелодията на „Стани, стани, юнак Балкански” – една от най-известните патриотични бунтовни песни на България, написана от сливенския поет Добри Чинтулов.

Регионална библиотека „Сава Доброплодни”

Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен е модерен културен и научно-информационен център, осъществяващ дейността си на територията на Сливенска и Ямболска области. В началото на 21 век съчетава в ежедневието си както традиционните за една библиотека дейности, така и новаторски форми за представяне на българската и световната култура. Регионална библиотека „Сава Доброплодни” е институция с необходимо и сполучливо присъствие в обществения и културния живот не само на Сливен и региона, но и на България.

Гюр чешма

В миналото на Сливен Гюр чешма е била събирателно място с много интензивен живот. Тя е снабдявала с питейна вода, идваща от близките планински склонове както гражданите, така и впрегатните животни, които са имали важно стопанско значение. Около нея били построени работилници, магазини и ханове. В близост се е намирала голямата текстилна фабрика на Добри Желязков. С годините и в резултат на градоустройствените промени, чешмата губи своята функция и неподдържана, тя престава да работи. Днес, благодарение на делото на гражданина Огнян Балулов, Гюр чешма отново тече. С лично изпълнен дарителски проект той я възстановява, за да напомня за славното минало и да дава животворна вода на минаващите на ъгъла на улиците „Великокняжевска“ и „Генерал Столетов“.

Природен парк „Сините камъни”

Сините камъни са най-красивата, най-романтичната част в целия Източен Балкан. Всеки дол, всеки чукар, всяка гънка от тях дават най-разнообразни и живописни изгледи, безброй водопади нарушават тишината на долищата. Стотици вирове се крият под лещаците и орешаците. На всяка стъпка, на всеки завой пътникът остава удивен от новите картини, които природата тъй умело е композирала. Разнообразен, стръмен и характерен релеф, силно разчленен, планински, отличаващ се рязко от този на Западна и Средна Стара планина. Така най-общо може да се опише релефът, който е обусловен от сложния тектонски и геоложки строеж на територията на Природен парк „Сините камъни“. Най-ниската точка е 290 м н.в., а най-високата – лесно достъпния, обрасъл с букова гора връх Българка (1181 м ), първенецът на Източна Стара планина.

Местността „Карандила“

Най-известната, най-посещаваната, разположена всред високи скалисти върхове местност, на около 1050 м н.в. Тук се намират Туристическият комплекс, множество ведомствени почивни станции, съоръжения за спорт, карандилското изкуствено езеро. А на връх Кулата са построени телевизионният ретланслатор и пистата за делтапланеризъм. Тук е и небезизвестната Карандилска поляна, тази, на която ежегодно се провежда събор на каракачаните от България и съседните балкански страни. От нея се открива поглед към заобикалящите я скали, вр. Руина, Стидовската и Гребенец планини, към дола на р. Сотирска, към Сливенското поле, към Бършен и Манастирските възвишения, към град Сливен. Карандила е най-богатата на видове и подвидове с природозащитен статус, реликти и ендемити. Срещат се 28 вида и 1 подвид (40% от регистрираните в парка. Местността е известна и с най-многото видове орхидеи – максимален брой (26), разпространени на територията на Сините камъни.

Кушбунар

“Кушбунар” – високопланински извор, разположен на около 1050 м. н. в. в м. Кушбунар сред 400-годишни букове и иглолистни дървета. Един рядко живописен кът известен още на траките, прочут с лековитите си свойства в древността. Кримският Султан Селим Герей през 1702 г. потърсил тук край него целебна сила. По време на чумните епидемии населението търсело спасение от изворовата вода. По традиция на Преображение (19 август) болни и здрави се потапяли в чудодейната вода с надежда за дълъг живот. Изворът е известен и като хайдушко сборище и като място с неимоверна сила – подмладявал старите орли, а малките орлета превръщал в мощни силни птици.

Даула

„Даула” – една от най-отдалечените, но тиха и спокойна местност, разположена сред просторни букови гори, на около 1000 м н.в., северно от м. Каракютюк и в. Българка. Носи името си от времето на османското иго – в мъгливо време турският караул тук биел даул, за да ориентира придружителите на турската хазна. В м. “Даула” е изградена ски-писта, оборудвана със ски-влек. Местността се намира в ПП „Сините камъни” на около 5 км от връх Българка. Тя е една от урбанизираните рекреационни зони на територията на Природния парк.

Халката

Намира се в долната част на склона “Сини камъни”, на запад от лифта. Халката е кварцовото скално образувание, висока е 8 м. и човек може спокойно да премине през отвора й. Тя е един от символите на гр. Сливен. Има различни предания за Халката. Едно от тях е, че Сливен е бил дъно на море, а на Халката са се връзвали корабите. Според други ако момиче и момче минат заедно през халката ще останат вклюбени за цял живот. Също така, че минаването през халката е неминуемо свързано с магическа смяна на пола.

Сливенски минерални бани

Сливенските бани са разположени в долината на р. Тунджа, на 12 км югозападно от Сливен, на 245 м надморска височина. Климатът е смекчен преходно-континентален. Сливенските минерални бани са балнеолечебен курорт с национално значение. Административният му статут е на селищно образувание с местно значение в землището на село Злати войвода. Изградена е материално-техническа база, която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни. Минералната вода е гореща (48 градуса по Целзий), със значителен дебит – 17 л/сек, нискоминерализирана (1,986 г в литър), хидрокарбонатно-сулфатно-натриева и калциева, същевременно леко флуорна (4,2 мг флуор в литър), съдържа 27 мг колоидарна метасилициева киселина в литър, с неутрална реакция (рН 6,8), поради съдържание на въглероден двуокис – 287 мг/л. Обща водна твърдост – 20,8Н. Приложение на минералната вода: • питейно индивидуално лечение – в зависимост от вида и степента на заболяването, • външно индивидуално лечение – басейн, вани, душове, • иригационно под форма на клизми – очистителни лечебни /с лекарствени вещества разтворени в мин. вода/ или субаквална вана /промивка на цялото дебело черво/ По химичния си състав минералната вода се доближава до известните френски минерални води – „Монестиер де Клермон” и „Сен Люк”.

Църква „Св.Димитър”

Църква „Св.Димитър“ – строена през 1831 година, вероятно от майстори на Брациговската строителна школа. Представлява трикорабна псевдобазилика, характерна за Възраждането. Отражение от ранната дата на строежа е закопаването с около 0,80 – 1,00 м в земята, с което превес получава хоризонталната компонента. В западната част е развита емпоария (парапетът е съчетание от две прави и едно полукръгло средно поле и плътно измазана). Броят на колоните е по седем в ред. Височината на кораба не е голяма, което придава чувство на потиснатост. За обогатяване на интериора допринасят художествено изработените тавани, различно разчленените и декорирани капители на колоните с растителни и геометрични мотиви. Най-силно художествено въздействие оказва иконостасът, изработен изцяло в резби с висок релеф, с издълбани с едро длето предимно растителни мотиви, от типа на Дебърската резбарска школа. Към църквата има църковен хор. Сградата е културен паметник.

Църква „Св. Богородица”

Църква „Св.Богородица“ е посторена през 1894 година по италиански проект. Намира се в една от шестте махали в миналото, намиращи се в централната част на Сливен, известна като „Делибалта“. Била е ядро на махалата. През двора й са протичали две вади, едната идваща от Селишка река през водохранилището на Добри Желязков Фабрикаджията. Характерен за храма е градежът от бигор и айтоски камък. Изключително интересен е иконостасът – вероятно правен от Папавитанови Йоаникий, следовник на Тревненската школа. Днес горният иконостас е изработка на сливенския художник Атанас Кавръков. Църквата е обявена за културен паметник.

„Св.Николай Чудотворец”

Църква „Св.Николай Чудотворец“ е съградена 1834 година върху основите на стара църква. Представлява трикорабна псевдобазилика, но за разлика от храм „Св.Димитър“ е с по-високо двуетажно предверие (строено от майстор Тодор Карахристов от Сливен). Градежът е изцяло масивен, а броят на колоните е по шест в ред. Дървеният парапет е вълнообразен. Освен богатата дърворезба в средата на свода на централния кораб има запазена част от първоначалния стенопис, представляваща „“Вседържателя““ в медальон от други религиозни сцени. Амвонът, владишкият трон, една резбарска олтарна врата и една рамка на икона с художествена изработка също допълват богатството на интериора. Особен интерес представлява външното оформление на преддверието. С удачните си пропорции и фасадното си членение излъчва ренесансово спокойствие и монументалност. Живописта на храма е от началото на ХVІІІ век, но днес голяма част от иконите са подновени. Църковните служби се придружават с църковен хор. Сградата е културен паметник. Храмът е в непосредствена близост до Къщата–музей „Хаджи Димитър“.

Църква „Св.София”

Архитектурата ѝ е съвършено различна от характерната за Възраждането трикорабна псевдобазилика. Частично поправена и цялостно дооформена, съществуваща до 1830 година средновековна църква. За съществуването й се споменава още в средата на VІІ век. За ранното й строителство говори и факта, че в началото на ХІХ век върху кубето й имало израснало вишнево дърво. След реставрирането й през по-миналия век западната част е била удължена. Сега представлява еднокорабна едноабсидна засводена църква с масивен градеж. Най-оригиналната част е куполът – представлява съчетание от две блюда с различни кривини, разграничени от профилиран корниз (рядко срещана конструкция през Възраждането). Основният обем е увенчан със слабо профилиран измазан холкелен корниз. А фасадното решение на църквата, както й обемното й изграждане се характеризират с простота, която засилва монументалното й въздействие. Обявена е за културен паметник. Към църквата е имало килийно училище, което сега не съществува.