“Танцът Делхи” в Народен театър "Иван Вазов"

Народният театър „Иван Вазов” и платформата с мобилно приложение iloveBulgaria Ви предоставят уникалната възможност да гледате на мобилния си телефон или таблет видео трейлъра на „Танцът Делхи”! Единственото, което трябва да направите, е да изтеглите приложението от iOS App Store или Android Play Store, да сканирате QR кода от снимката по-долу и да се насладите на спиращото дъха видео, а след това да го споделите и с приятели!

“Танцът Делхи” е текст композиран от седем едноактни пиеси, в които мястото на действие и героите винаги остават едни и същи, но комбинациите от взаимоотношения между тях непрекъснато се променят. Шест души седят в стая за посетители в градска болница. В един или друг момент всички те губят или намират свой близък, плачат, смеят се, обичат се, предават се един друг, спорят, карат се, сдобряват се и пак се смеят.“Танцът Делхи” е вълнуващо пътуване във вътрешността на мрежа от безкрайни прераждания, в която историята всеки път започва със съобщението за нечия смърт и завършва с подписването на смъртния акт. Както на шахматната дъска има определен брой квадрати и безброй възможни комбинации, така и тук героите са пуснати в игралното поле на текста, а темите му свободно експериментират с телата, гласовете и чувствата на актьорите. Всяка отделна пиеса артикулира различна гледна точка и всяко ново виждане предлага различен подход към действителността или към истината. Така се оказва, че истината в нашата реалност е винаги относителна, а крайността на човек в тази реалност – безусловна. Парадоксът е основния мотор, който ни анимира и ни дава усещането, че сме живи. Текстът ни отвежда в своя парадоксален епицентър, където смисълът се поражда именно от съчетаването и наслагването на различни и често взаимно изключващи се гледни точки.

“Танцът Делхи” е своеобразен драматургичен кубизъм, тук картините са в постоянно движение, ситуациите всеки път се пренареждат, а героите имат множество лица. Това, което сдобрява противоречията е креативната реалност на танца. В сърцето на историята е скрит един мистичен танц, който завинаги бележи всеки, който го е видял и му се е възхищавал. Практически ние никога не виждаме този танц на сцената, но въображението ни го рисува или се догажда за него правейки ни негови съавтори. Така собствената ни съзидателност някак постепенно и неусетно ни прави част от танца, който се ражда в и чрез възприятията ни. Този танц прегръща всички непримирими противоречия на живота и на театъра и с хумор и нежност отвежда зрителя отвъд всеки антагонизъм.