#Традиции(и)Обичаи - Антоновден и Атанасовден

На 17 януари православната църква отбелязва Антоновден. На този ден се почита паметта на Св. Антоний Велики, чийто живот преминал в пост и молитва. Той прекарал 20 години на пълно усамотение в пустинята, като непрекъснато го посещавали болни и страдащи хора, с които разговарял дълго. Изкарвал прехраната си като плетял кошници от палмови клони, които разменял за хляб. Бил смятан за покровител на кошничарите.

В нашия фолклор се смята, че Св. Антоний и Св. Атанас са братя, които направили ковашките клещи. Смятани са за покровители на точилари, ковачи, железари и др. Затова и двата празника са съответно един след друг (17 и 18 януари).

Според народните вярвания Антоновден е един от лошите празници и отбелязването му е е задължително, тъй като така ще се предпазим от болести. На този ден жените не трябва да плетат или шият, тъй като ако се убодат раната няма да зарасне бързо. Не бива да варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разсърдят чумата, синята пъпка и шарката. Приготвят единствено содени питки, намазани с мед, които раздават на близките си за здраве. Задължително трябва да се надупчат с вилица, за да не се “надупчат” децата с шарка. Една от питките трябва да се остави на тавана, тя е наречена за “белята, лелята” – така в някои райони наричат чумата. В различните краища на страната Антоновден е познат също като Лелинден или Чумин ден. Двамата светци са наричани “бащи на чумата”, тъй като се смята, че именно на техния празник се е появила.

На празничната трапеза освен содената пита се слагат още тутманик и пълнена кокошка.

Имен ден празнуват всички, чието име означава “безценен” – Антон (от гръцки език – ценен или „който увеличава цената”), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и други.

На 18 януари почитаме Свети Атанасий Велики и православната църква отбелязва Атанасовден. Според вярванията на този ден се бележи средата на зимата. На някои места се нарича “Среди зима”, тъй като се смята, че след него студовете си отиват. Свети Атанасий е смятан за покровител на снеговете и на този ден отива в планината, облича риза и се провиква “Иди си зимо, идвай лято!”.

Според това какво е времето на Атанасовден се извършвали гадания дали ще е плодородна годината – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.

Жените спазват абсолютно същите забрани, както на Антоновден. В някои региони на празника се коли черна кокошка, която се приготвя с ориз и се раздава на близки и съседи, за да са далеч болестите от дома. Смята се, че перата притежават лечебна сила и затова се запазват. На други места хората палят огньове и така посрещат Атанасовден. Характерен обичаи за празника е ритуалът “побратимяване”, които се изпълнява на Ивановден. Могат да се направят и лични курбани, за да се излекува болест или ако е преживяна неприятна случка.

Атанасовден се нарича още “Втора Коледа”, така че тези които не са заколили прасе на Рождество Христово могат да го направят сега. На празничната трапеза се слага пита с мед, пълнена кокошка и свинско с бамя.

Имен ден празнуват всички, чието име означава “безсмъртен” – Атанас (от старогръцкото „Атанасиос”) , Наска, , Тина, Тинка, Таню, Таска и техните производни.

Желаем всички именници здраве, успехи и щастие!