#Традиции(И)Обичаи - Българското хоро

В първата част на нашата нова рубрика #Традиции(И)Обичаи Ви разказахме за българската шевица. Днес ще разгърнем магията на друг знаков ритуал, който е изключително характерен за родния фолклор – българското хоро.
Питали ли сте се откъде идва началото му? Група хора хванати за ръце, танцуващи в кръг под съпровода на музикални ритми, най-често изпълнявани на гайда. Истината е, че в хорото е скрит езотеричен (тайнствен) пласт с голяма мистика. Разбира се, има много теории за неговия произход. Някои изследователи смятали, че е завещание от траките и символизирало връзката Човек-Космос.

“Според Николай Радев – Алдебаран хорото дублира космичното, т.е. то е енергетичен модел на нашата Слънчева система. Самото движение наподобявало това на планетите около Слънцето – както хорото се движи по посока обратна на часовниковата стрелка, така се движат й планетите около Слънцето…” Нашето хоро е “истински ретраслатор на космичната енергия и същевременно мощен генератор на психична, физическа, биологична и духовна мощ на играещите го.” (Николай Радев – Алдебаран, “Древният код 681”, “Хипопо”, 2001г.)

български фолклор

Мегданът бил мястото, където всяка неделя се събирали малки и големи, млади и стари и се впускали в свещен и мистичен ритуал на единството между човек и природа. Хорото освен мистичен ритуал е и социален акт, който бил неизменна част от някои празнични обреди и ритуали. На всеки празник малки и големи, жени и мъже, пременени с най-новите си и гиздави премени, се втурвали на мегдана и се завихряло кръшно българско хоро. Първо момите го повеждали, а след тях се включвали и ергените. Младите играели само под съпровода на песни. Към тях се присъединявали омъжените жени и накрая мъжете.

Както в миналото така и днес българското хоро е неделима част от нашите традиции – празници, сватби, кръщенета и т.н. Енергията и вибрацията на танцуващите завладява, сърцата забиват лудо в ритъма на магическите ритми на народните инструменти – неравноделни, бързи или бавни, и усмивки огряват на лицата на танцуващи и гледащи.

България е разделена на 7 фолклорни области: Добруджанска, Пиринска (Македонска), Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска. Всяка област носи частица от мелодията, която доукрасява по-магичен начин и превръща в нещо много лично.

Добруджанска фолклорна област
Характерните музикални инструменти за Добруджанската област са хармоника, “джура” гайда, кавал, гъдулка или още копанка, голям дудук и акордеон. Добруджанските хора често започват с по-бавно темпо, което постепенно се забързва. Хората са предимно смесени, танцуват се с прикляквания, леко наведено назад тяло, с активно участие на ръце и рамене, движенията имитират детайли от ежедневния му труд.

Пиринска (Македонска) фолклорна област
Отличителна черта на пиринската песен е двугласът. Едни от най-известните в цяла България пирински песни са “Македонско девойче” и “Лиляно моме, Лиляно”. Музикалните инструменти съпровождащи двугласа са тамбура, “джура” гайда, “сворче” (овчарска свира), както и зурната съчетана с тъпан.
Танците се делят на мъжки и женски. Мъжките хора се танцуват с по-забързано темпо, а женските в по-умерено. Движенията са наситени със силен емоционален заряд. Характерни движения в танците от Пиринската (Македонската) фолклорна област са подскоци, притичквания, пружинирания, паузи, завъртания, коленичене. Типично за фолклорната област е Македонското хоро в размер 8/8.

Родопска фолклорна област
Музикалните инструменти, огласящи Родопите са каба гайда, тамбура и кавал. Родопската песен е звучна и волна, а хората – плавни, с подчертани твърди стъпки, приклякания и коленичене. Тук отново са характерни мъжките и женските хора. И докато мъжките хора се играят с по-широки стъпки и съпроводени от силни възгласи, то женските хора се играят с по-ситни стъпки в затворен кръг.

Северняшка фолклорна област
Цафарата (Овчарската свирка) е музикален инструмент характерен само и единствено за Северняшката област, тук освен нея звучат и кавал, дудук, гайда, окарина и гъдулка.
Под звучните им мелодии се завихрят свободни и леки хора, широко и волно се разлюляват ръце, поклащат се тела и глави. Танцуващите сякаш не стъпват, а се носят на земята.
В Северняшкият край танците са ритуал на безгрижие, радост и веселие, който се отъждествява с откъсване от ежедневните грижи и работа.

Странджанска фолклорна област
Характерни за Странджанската фолклорна област са музикалните инструменти кавал, гайда и тъпан, а песните са богато орнаментирани, бавни и хороводни. Странджанските хора се играят леко, с умерено темпо, като участие взима цялото тяло. Според начина на танцуване се делят на „кротки”, „луди”, „тропани”, „рипани” и „подсурнати”.

Тракийската фолклорна област
Богатството на музиката по тези земи се допълва от пъстрите звуци на джура гайдата, кавалът и тъпанът. Характерно е едногласното пеене с богата орнаментика. Тракийските танци са бодри, весели и носят жизнерадост и оживление. Характерно за танците от областта са пъргавите движения на краката. Тук отново хората се делят на мъжко и женско. Мъжкото хоро е забързано, динамично и изразява силата и мъжествеността на тракийските мъже. Женското хоро от друга страна е по-бавно, с по-плавни и свободни движения на ръцете, като то на свой ред изразява женствеността, красотата и изяществото на тракийската мома.

Шопската фолклорна област
Типични за Шоплука са гъдулката, гайдата, цафарата и двоянката – музикални инструменти с високи и запомнящи се тонове.
Народната поговорка “Дръж се земьо – шоп те гази!” илюстрира най-точно шопските танци. Те са динамични, дръзки, буйни, темпераментни и сложни, изпъстрени с многообразни елементи и движения, сред които се открояват: натискане, приклякане, пружиниране, трептене, широки и високи или малки и ситни стъпки. Тази феерична картина от ритми и танци задължително е съпроводена от високи възгласи и приповдигнато настроение!

Магията на българското хоро се пази и до днес. Не бива да я забравяме, а да я предаваме и на следващите поколения!

Споделете с нас кое е Вашето любимо българско хоро под статията?