На 6 май отбелязваме един от най-големите и чакани пролетни празници – Гергьовден. Отбелязва се в чест на Св. Георги Победоносец (Георги означава земеделец – гео (земя) и ерго (работя), който е почитан от християните и мюсюлманите. Живял е в Кападокия, като младеж постъпва във войската и там показва завидни военни умения, като получава чин на военен трибун. През 288 г. е пратен в тъмница и след дълги мъчения е обезглавен.

В иконите е изобразяван на бял кон с копие в ръката пронизващо змей. Народните предания го представят, като юнак спасяващ девойка от ламята. Според друго вярване Свети Георги и Свети Димитър са братя близнаци, на които е поделена годината. Лятната половина е от Гергьовден до Димитровден, а зимната от Димитровден до Гергьовден. Смята се, че на 6 май се предвещава настъпващото лято и дава началото на селскостопанските дейности. Той е покровител на овчарите, стадата и нивите.

Гергьовден е свързан с разнообразни традиции и обичаи, като ние ще Ви разкажем едни от най-познатите.

Ритуалите започват още от ранни зори, преди да е изгряло слънцето жени, девойки и малки деца отиват да наберат цветя и билки, от които ще направят венци за домовете. Смята се, че в навечерието на празника водата и растенията даряват със плодовитост и здраве.
На Гергьовден започва и пашата на животните. Стопаните извеждат стадата рано сутринта на зелените ливади, като ги подкарват със зелена пръчка. Първото мляко се издоява през сребърна гривна или гергьовско кравайче св обредно котле, украсено с цветята и билките набрани заранта от жените в къщатата. Дарява се на роднините.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
На празничния ден се събира цялото семейство, а на трапезата присъства задължително печено агне и обреден хляб. Съпътствани са от агнешка дроб-сърма, баница, вино, млечни продукти и пресни салати. Обредният хляб се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Пеят се песни за змейове и самодиви, а момите се люлеят на люлки, завързани на зелено дърво. Колкото по-високо се люлеят, толкова по-големи ще са посевите. Всички гости се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в мравуняк „да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката „да тече млякото като вода”. По стара традиция кожата на агнето трябва да се дари на църковното настоятелство.

Гергьовден е свързан и с някои забрани, а именно от Великден до Гергьовден нищо да не се дава назаем, за да не избяга берекетът от къщата.

На 6 май се отбелязва и Денят на храбростта и българската армия. Официално е учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. На 1 януари е учреден и военният орден за храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

На Гергьовден имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо и производните имена.