#Традиции(и)Обичаи: Илинден

На 20 юли българската православна църква почита паметта на Св. Пророк Илия, смятан за предвестник на истинната вяра в Единия Бог. Християните го наричат “предсказател и пророк на великите Божи дела” и “ангел в плът”.

В народните вярвания Свети Илия се приема за повелител на небесните стихии – господар на дъждовете, светкавиците и гръмотевиците. Смята се, че тази сила му е дадена от Бог при подялбата на света. Когато Свети Илия е с огнената колесница из небето тогава се получават гръмотевици и светкавици.

По стара традиция на Илинден се прави курбан – коли се най-старият петел. Домакините приготвят обредна питка наричата “боговица” или “колач”, като трапезата се прекадява от най-възрастният член на семейството. Прави се жертвоприношение на мъжко чифтокопитно животно – овен, бик или вол, за да се умилостиви светията, тъй като ако е сърдит ще изсипе от ръкавите си наводнения и градушка. Курбанът се освещава и трапезата се нарежда на могила, край параклис извън населеното място.

След Илинден времето се преобръща, започват да се появяват есенните ветрове, появяват се мъртвите вълнения в морето. Според старите рибари на този ден морето се преобръща и морето взима жертва като курбан. Вярва се още, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.

Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша, но единствено виното ще е хубаво. Според народните поверия на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека, Свети Илия е смятан за покровител на кожарите, пивоварите и грънчарите.

Илинден се отбелязва като имен ден от носещите имената Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия (защото името Илиана/Илияна е произлязло от Юлия (Ιουλια).