#Традиции(И)Обичаи: Легенда за мартеницата

Баба Марта бързала,
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
Аз пък ще вържа на теб,
с пожелание за късмет!

Баба Марта е женски митичен персонаж от българския фолклор. В народните вярвания тя е представена като сестра на Голям Сечко (месец януари) и Малък Сечко (месец февруари) – братя с много лют характер, които често я разгневяват. Това поражда и променливия й характер, което обяснява променливото време през месеца. Когато се ядоса е студено, а когато е щастлива е топло. Месец март и Баба Марта са свързани с много празници и най-вече с очакването на пролетта. През целия месец се правят различни ритуали за гонене на змии и гадания свързани с прелетните птици. На 1 март – денят, в който Баба Марта пристига отбелязваме една от най-хубавите традиции, а именно закичването с мартеници на китката, ревера или врата. Те символизират дълголетие, здраве, изобилие и щастие. Изработват се от от усукани вълнени или памучни конци в бял и червен цвят. Това са двата основни цвята за традиционната мартеница, но днес се срещат и разнообразни варианти, в комбинация със зелено, синьо и др. Белият цвят символизира чистотата и радостта, а червеният е цвят на жизненост, здраве и любов. Носят се докато не се види щъркел или цъфнало дръвче.Кога се е появила мартеницата? Има много легенди за произхода й, но общото между тях е, че са свързани с хан Аспарух и прабългарите. Представяме Ви три от най-известните предания:

Легенда първа
Легендата е от времето, когато Аспарух бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Но хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв и обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него. След като получил чаканата вест, Аспарух късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
– Нишката, която ни свързва никога да не се прекъсва. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ…

Легенда втора
Владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хазарите хан Ашина предложил на братята ѝ да го признаят за техен владетел, като в замяна щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хазарския хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на Ашина.
След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от хазарския хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарите, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Нападателите, като го видели и побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Легенда трета

Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си, синовете бързо забравили бащината повеля и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба.
Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокола на хан Аспарух.
В писмото той пишел, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от червено-бялата нишка, връзвал ги на ръцете на войниците.
Оттогава червено-белият конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи – където и по света да се намираме.

Честита Баба Марта! Бъдете живи, здрави, бели и червени във Вас да блика щастие и любов! Възраждащата сила на пролетта отново да озарява с обич сърцата Ви и нека вълшебно да пребъде чрез думите навеки!