#Традиции(и)Обичаи: Тодоровден

Продължаваме нашата поредица #Традиции(и)Обичаи и днес ще Ви разкажем за един от първите пролетни празници.

Тодоровден е църковен празник, който се отбелязва на 17 февруари, както и в съботния ден от първата седмица на Великия пост. Той е подвижен празник и зависи от началото на Великденските пости. На този ден се възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон, който заема важна част в пролетните ритуали за смяната за зимата с пролетта. Народните вярвания гласят, че светецът яздейки кон се разхожда из полетата, за да провери дали растат посевите, забива в земята копието си и връзва животното на него. Съблича деветте кожуха и така отива при Бог да моли скоро да дойде лятото. Затова и празникът се свързва с надежда за плодородие и берекет.

Тодоровден е един от първите пролетни празници, познат е още на “Конски Великден” или Тудорица, тъй като се отдава почит на конете. Денят се отбелязва с конски надбягвания наречени още кушии, които заемат централно място. Както всеки български празник и този има своите обичаи, които са разпределени между членовете на семейството. Рано сутринта мъжете сплитат опашките на най-хубавите конете, украсят ги с мъниста, цветя и пискюли. Жените замесват обредни хлябове във форма на конска подкова или кон, които раздават на съседи, роднини и животните, за тяхно здраве. В някои краища докато даряват хлябовете те цвилят като коне, за да са плодовите кобилите. Бабите постригват малките деца за първи път след зимата, а младите девойки измиват косите си с вода, в която са сложили слама от яслите на конете. Така ще имат дълги коси като конска грива, след това изливат водата след мъжете яхнали конете и поемат към уреченото място.

След всичко това идва и най-кулминационният момент в празничния ден – конската кушия. Всички се отправят на обширна поляна, където на маркирано трасе започва надбягването. Победителят в състезанието е най-бързият конник, който печели риза или кърпа, а коня – юзда или торба със зоб. След това всички конници заедно обикалят домовете и честитят празника. Първенецът прави почерпка в дома си, а както знаем няма празник без кръшно българско хоро. Накрая всички се събират на мегдана и завършват деня играейки.

На празничната трапеза присъстват обредна пита, “тудоровска леща”, гъбена супа, картофи и варена царевица.

Имен ден празнуват всички носещи имената Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея.