#Традиции(И)Обичаи: Трифон Зарезан – Празник на виното и веселието

Всяка година на 14-ти февруари почитаме Свети Трифон Зарезан и честваме Празника на лозарите, виното, соколарите, градинарите и кръчмарите.

Ежегодно празникът се радва на голямо внимание – отбелязва се шумно с много веселие и усмивки, но малко от нас са запознати с историята за произхода на празника. В нашата рубрика #Традиции(И)Обичаи ще се опитаме да Ви запознаем с историята, традиции и обичаите на празника.

Честването на Деня на лозарите има древни езически корени още от времето, когато българските земи били населявани от древни тракийски племена. Те отбелязвали пищно пролетните тържества в чест на бога на виното и лозята – Себазий Загрей. Сабазий Загрей е божеството на гроздето, виното и плодородието в тракийската митология. Негови превъплъщения са Дионис и Бакхус, съответно в гръцката и римската митологии.

В по-съвременната българска история на 14-ти февруари се чества Трифоновден в почит на Свети мъченик Трифон – покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. И докато житието на Свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, то народната притча за Трифон Зарезан е изпълнена с добродушен присмех. Притчата за Трифон Зарезан гласи, че един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:

– Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.

Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Светата Майка. Отново се присмял Трифон:

– Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.

От тук идва и народното название на празника: Зарезановден, Трифун Зарезой, Трифун Чипия, Трифун Пияницата…

Празник на лозаря - Трифон Зарезан

Независимо от своя произход празникът е свързан с редица обичаи част, от които се извършват и днес. Традицията поверява стопанката да стане рано сутрина да омеси хляб – пресен или квасник. За празника се приготвя още цяла пълнена кокошка с ориз или булгур. Хлябът, кокошката и бъклица с вино се слагат в нова торба и така мъжете отиват на лозето. След извършване на ритуала по “зарязване” на лозето всички мъже се събират, избира се “Цар на лозята”, който обикновено е най-заможния сред тях и така се отправят към селото или града под звуците на гайди, гъдулки и тъпан. Минавали през всяка къща, където домакините ги посрещали с вино в бял котел, от който пиел първо царят, а после и неговите придружители. Останалото в котела вино се плисва върху царя и се изрича благословия за плодородие на лозята: “Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Последно се отива в “царската” къща, където царя се преоблича и веселбата продължава с пищно угощение, кръшни хора и песни до първи петли.

Трифон Зарезан