Винено-кулинарна дестинация "Добруджа и Северно Черноморие"

Опитай:

•  Добруджански хляб– „Никой не е по-голям от хляба!“. Хлябът във вярванията на българина е свещен, Божи дар, носещ щастие и здраве. В традиционните представи се възприема, като символ свързван с вечния жизнен цикъл, с безкрайността, с домашното огнище. Прието е на българската трапеза без хляб да не се сяда, а всеки гостенин традиционно се посреща с хляб и сол. В житницата на България- Добруджа опитайте истински добруджански хляб.
• Черноморски сафрид– Той е сред над 15 вида риба от семейство сафридови, род хищни соленоводни пасажни риби. Многобройните дребни рибки от край време намират мястото си в гювечи, но също и мариновани в буркани. Според експерти хванатия през пролетта сафрид е много подходящ за пържене, защото тогава е по-сух. Запазва полезните си витамини и при печене във фурна, но трябва да бъде полят със слънчогледово масло преди топлинната обработка.
• Рибена чорба със саламурийка
• Триеница (трахана) – Tрадиционно ястие, подобно на италианската “паста”. Често се замесва с квас, а не с мая. След неколкократно омесване, тестото втасва и след това се претрива с още брашно на полусухи трохи. Изсушава се на слънце и се съхранява в платнени торби на сухо и проветриво място втасване се изсушава и стрива. Така консервираният и гранулиран продукт може да се използва целогодишно. В миналото тарханата е била една от основните храни на българското население и до днес е запазена като характерна в балкански кулинарни традиции.
• Риба плакия
• Пълнен шаран в тесто – счита се за традиционно ястие за Никулден (6 декември). Обикновено се приготвя пълнен с лук, домати, орехи и стафиди.
• Миди от черноморските ферми – Водата в Черно море е чиста – клас А. Нашите миди са по-добри от останалите заради ниската соленост на водата – 10%. Именно на нея се дължат добрите вкусови качества на мидите и за това хората ги предпочитат. Мидите в България се делят на три вида – брегова, дънна и култивирана. Всеки вид мида се различава от мястото, на което е пораснала, което пък определя качеството на месото й.
• Кайсии от Силистра и Тутракан – В Силистренска област има над 21 000 декара кайсиеви градини. В Опитната станция по кайсията и земеделие в Силистра се отглежда колекционно насаждение от 500 сорта-образци. В Тутракан пък всяка година се провежда празникът „Тутракан – столица на кайсията“.

 Дегустирай:

• Димят – Районът е благоприятен за отглеждане на грозде и производство на вино. Местните винарни залагат главно на бели винени сортове. Най-характерен е Димят – стар български сорт, който е разпространен по Черноморското крайбрежие. Това е късен сорт грозде, което узрява през втората половина на септември. Има силен растеж и висок добив. От него се получават бели вина и висококачествен материал за конячен дестилат.

Посети туристически забележителности:

• Крепост Меджиди табия – Турският форт „Абдул Меджиди”, или така наречената крепост Меджиди табия, се намира южно от Силистра и е най- запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система, изиграла важна роля в Кримската (1853-1856 г.) и Руско-турските войни (1853-1856 г. и 1877-1878 г.). Построена е заради необходимостта от допълнително укрепване на крайдунавските градове, когато реката се утвърждава като естествена граница на Османската империя. Крепостта е била завършена по времето на областния управител Саид паша в навечерието на Кримската война. Крепостта играе важна роля по време на Кримската война, която започва през 1853 г. с битката за Силистра. Меджиди табия е единствената напълно съхранена в интериор и екстериор крепост от османската епоха в България.
• Резерват Сребърна – Биосферният резерват край с. Сребърна е разположен на 2 км южно от река Дунав и на 16 км западно от Силистра, на площ от 600 ха.  През 1942 година езерото е обявено за развъдник на водоплаващи птици, а през 1948 година е получило статут на птичи резерват.  Заради редките и изчезващи видове птици през 1983 година езерото Сребърна е включено в списъка на обектите от световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Към резервата има изграден природонаучен музей, в който могат да бъдат видени препарирани обитатели на езерото.
• Старият Добрич – Архитектурно-етнографският музей „Стария Добрич” е музей на открито, където се съхраняват, представят и развиват традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Намира се в центъра на съвременния град Добрич, на мястото на някогашната Одун чаршия. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават многовековната традиция на своите занаяти. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти в повече от 30 работилници се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, бъчварството, абаджийството (производство на груб вълнен плат), златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVІІІ век, която е достъпна за туристите.
• Нос Калиакра – Нос Калиакра и намиращият се на негова територия археологически резерват се намират на 12 км югоизточно от град Каварна. Представлява удължен и стесняващ се скалист полуостров, вдаден на около 2 км навътре в морето. Това е едно от най-атрактивните за туристите място по Черноморието заради богатата история, запазената природа и красивите панорамни гледки. Склоновете на нос Калиакра се спускат на 60-70 м височина направо във водата. Вълните са издълбали в подножието им пещери и арки, които могат да се достигнат само откъм морето. В миналото тези пещери-тунели били свързани с крепостта и през тях се товарели и разтоварвали кораби. Калиакра е природен и археологически резерват. Много легенди са свързани с нос Калиакра. Най-известната от тях разказва за 40 български девойки, предвождани от красавицата Калиакра, които скочили от скалите в морето, за да се спасят от османските турци. За да не се откаже някоя от тях, те сплели косите си една в друга. В една от пещерите на нос Калиакра е уреден музей, където могат да се видят много археологически находки, открити при разкопки в резервата. Сред най-атрактивните експонати е макет на древната крепост, който демонстрира как е изглеждала в миналото.
• Дворецът в Балчик – „Двореца” е бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.). Той е разположен на около 2 км югозападно от град Балчик, в красива местност между балчишките скали и морето. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) румънската армия окупира част от Добруджа и в границите на Румъния попада град Балчик. Румънски интелектуалци оценяват красивата природа на региона и през 20-те години на ХХ в. много видни румънски аристократи и хора на изкуството купуват тук имоти. Кралица Мария била доведена от свои приятели в Балчик и останала очарована от природата и духа на града. Решила да построи тук своя лятна резиденция, като имала строго изискване към проектантите – строежът на вилата да не наруши природата, а да допълва красотата й. Изградени са параклиси, дворове, паркове, чешми и сгради в различни стилове – типичен български, византийски, римско-арабски, мавритански, трансилвански и др. Паркът по протежение на крайбрежието е разработен от швейцарския градинар Жул Жани. Ивицата има 60-70 метра ширина и е дълга повече от 400 метра. Християнски и мюсюлмански символи се преплитат в кладенци и градини, а цветята и декоративните кюпове за градините са били закупувани от различни точки на света. Комплексът е съставен от няколко вили и постройки с характерно излъчване. Вила „Синята стрела” е построена през 1931 г. и се издига на ръба на скалата, над морския бряг. В непосредствена близост до терасите е оформен красив водопад с височина на пада 25 метра. Друг, по-малък водопад, се спуска от „Градината на Аллах” през дебел зид по триструйна чешма в дълбок каменен басейн.

• Делфинариумът – Варна – е център за популяризиране на черноморската флора и фауна. Представя първата и единствена морска биологична експозиция в страната. В Делфинариума, разположен в Приморския парк, туристите могат да се насладят на уникално Делфин шоу, представено по интересен начин от делфините и техните треньори. То се води на четири езика едновременно: български, руски, немски и английски, и включва множество атракции: акробатика, балансировка, музика, пеене, танци и игри с публиката. Продължителността му е 40 минути.
• Морската градина – Варна – Морската градина на Варна предлага множество възможности за забавления – в нея има амфитеатър, астрономически комплекс, обсерватория, планетариум и кула, много развлекателни площадки и малък гребен канал за деца, басейн за водни колела и зоопарк. Летният театър е център за много прояви, като най-съществени от тях са Варненските музикални дни, световноизвестният Международен балетен конкурс и дните “Варненско лято” – триенале на изкуствата. Централните морски бани и плажът се намират под Морската градина. Те са построени още в началото на ХХ век и включват поликлиника, водо- и калолечителен комплекс, два кея, няколко ресторанта и дискотеки. На плажа могат да се практикуват различни видове водни спортове – плажен волейбол, сърф, гмуркане, каране на джет, разходка с лодка, с банан и др.
• Аладжа манастир – Аладжа манастир се намира в красива местност на 14 км северно от град Варна, близо до курортния комплекс Златни пясъци и в централната част на природния парк „Златни пясъци”. Няма достоверни исторически данни за възникването на манастира, но е известно, че през X-XII в. вече е съществувал. Аладжа манастир е един от малкото скални манастири в България, при които са ясно разграничими отделните помещения с различна функция. Помещенията на манастира са издълбани на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото ниво са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто нивопредставлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирският параклис. На 600 – 700 м западно от манастира се намира група пещери, известна под името Катакомбите. Откритите находки – керамика, монети, графити и др., свидетелстват, че Катакомбите са обитавани през раннохристиянската епоха (V-VI в.). След падането на България под османско владичество в края на ХIV в. Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XV-XVI в. е окончателно изоставен.

• Крепост Овеч – Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия, на 53 км западно от град Варна и на 410 км източно от гр. София. В историческите канали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в. Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).

• Чудните скали – Скалният феномен Чудните скали се намира на 4 км от село Аспарухово, община Дългопол, област Варна и обхваща площ от 12,5 ха брега на язовир „Цонево”. В непосредствена близост до скалите минава главният път, свързващ Провадия и Айтос, оттук минава и жп линията Варна – Пловдив. Чудните скали представляват масив от около десетина красиви скални игли с височина 40-50 м, наподобяващи кули на замък. Образувани са от въздействието на водата и вятъра върху варовика. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Цонево”, където са най-стръмни и отвесни. Феноменът се състои от три масива, по цялата им дължина са прокопани три тунела, през които минава автомобилен път, направен от натрошени камъни. Тъй като се виждат от главния път, скалите често привличат пътуващите, които отбиват, за да се насладят на гледката. Непосредствено срещу Чудните скали се намира и едноимената хижа, която предлага настаняване. В района има доста интересни пещери, скални масиви и дупки, някои обитавани от едри грабливи птици.
• Побитите камъни – Природният феномен „Побитите камъни”, известен още като „Каменната гора” и „Дикилиташ”, е разположен на площ от 7 кв. км, на около 18-20 км от гр. Варна и на няколко километра от гр. Белослав. Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони, високи до 10 м, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове, разпилени по целия комплекс. От хилядолетия природата извайва каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества. „Каменните стражи”, „Камилата”, „Трона”, „Каменната гора” са имената само на част от тези природни пластики. Най-известният и атрактивен за туристите е ансамбълът „Дикилиташка група”. Намира се на около 18 км западно от гр. Варна и е лесно достъпен по шосе Е70. Комплексът се състои от над 300 различни по големина колони, разположени в ивица с размери 850 м х1 20 м и около 50 структури в по-малко петно на юг. Някои от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуват интересни скулптурни групи. „Страшимировската група” също е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър. Групите „Слънчево” и „Баново” са разположени в околностите на едноименните села и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 м, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще различите и други форми.

Можете да разгледате винено-кулинарна дестинация „Добруджа и Северно Черноморие“ в мобилното приложение iLoveBulgaria. Свалете го оттук.