Винено-кулинарна дестинация "Розовата долина"

Опитай:

● Сирене, кашкавал и мляко – от местни ферми под Балкана
● Катък (ишмер) – приготвя се прясно (козе, овче, краве)
● Курбан
● Балканска пастърва
● Яйца по панагюрски – Яйцата са „забулени“- във вряща вода, с оцет и непрекъснато бъркане се счукват яйцата, за да се сварят. Те се сервират с кисело мляко, в което има счукания чесън, добавя се мазнина и се поръсва червен пипер и ситно нарязан пресен копър.
● Сладко от рози – приготвя се от листата на маслодайната роза – сладкото от рози, освен много вкусно, е и много полезно. То има слабително, спазмолитично, противовъзпалително, жлъчегонно и противомикробно действие.
● Джуркан боб – бобът се сварява с лук, моркови и чушки. След като фасулът се свари, водата се отцежда и докато е още топъл заедно със сварените зеленчуци се намачква с джурило или вилица.

Дегустирай:

● Карловски мискет – Дестинацията обхваща части от Средна гора и Подбалкана, където има много винарски изби. Тук се отглеждат както бели, така и червени сортове грозде. Безспорен лидер е “Карловският мискет”, който е традиционен български сорт.

Посети туристически забележителности:
● Панагюрското съкровище – тракийски, античен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг, открито на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище от Павел, Михаил и Петко Дейкови. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел(и) на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е било използвано за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния. Състои се от 9 златни предмета – една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
● Архитектурно-исторически резерват – Копривщица е разположен в планината Същинска Средна гора. В периода от 1793 до 1810 г. Копривщица е опожарявана три пъти. След третия палеж селището е почти изцяло унищожено и тогава започва изграждането на днешна Копривщица. Новото селище постепенно нараства, местното население от търговци и занаятчии се замогва и благоустроява града. Архитектурата на Копривщица е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя е близка по характер на архитектурата в селища като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и др. Сред музеите и местните забележителности са Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо Дебелянов”, музей „Георги Бенковски”, музей „Любен Каравелов”. Интерес представлява и църквата „Свето Успение Богородично”, съградена през 1817 г. на мястото на стар храм. Забележителна е с дърворезбата по владишкия трон и амвона и с автентичните икони.
● Храмът на Ситалк – Старосел – През 2000 г. археологът д-р Георги Китов откри на Четиньова могила край с.Старосел, представителен тракийски храм от края на V и ІV век пр.Хр. Той се състои от монументална ограда с дължина 241 м. и запазена височина до 3 м., централно и две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада, правоъгълно и кръгло, с куполен покрив помещения. С диаметъра си от 5,3 м. то е най-голямото в България, а храмът с размерите си, планово и пространствено решение е най-величественият такъв обект, откриван до момента. Предполага се, че в него е погребан обожествен владетел, може би самият Ситалк. Внушителното съоръжение, за изграждането на което са били употребени повече от 4000 големи дялани блокове, е било по силите на мощен, богат, влиятелен цар. Храмът е бил използван като “хероон”.
● Екопътека Бяла река – тя се намира на територията на Национален парк Централен Балкан, северозападно от гр.Калофер. Започва от тъй-наречения бивак Бяла река. За да стигнете до него, просто трябва да хванете алфалтирания път отдясно на Калоферския манастир. Екопътеката има по-дълъг и по-къс маршрут. Дългият вариант включва преход около 1 час. Буйната река се пресича на няколко места чрез дървени мостчета. Постарали са се да прекарат пътеката и мостчетата през най-красивите и диви места. Когато застанете на едно от тези мостчета, точно над реката, ще разберете защо тя е наречена „Бяла река“. Навсякъде са направени табла с информация за растенията и животните срещащи се в Джендема. Има и беседки за отдих. Връщането може да стане по същи път или от края на екопътеката може да се поеме по пътечка в дясно, която за около 20 минути ще Ви изведе до началната отправна точка. Екопътеката предлага и по-кратък маршрут. Той не може да се сравнява с предния, но сравнително бързо ви извежда в началната точка. Т
• Долината на тракийските царе – включва храмовете и гробниците, открити в могилите Голяма Косматка, Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Светица , Оструша и Казанлъшката гробница. Част от долината е гробницата на тракийския цар Севт III. Тя е строена през втората половина на V в. пр. Хр. В нея са открити златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем, апликации за конска амуниция и др., които са представени в Историческия музей в град Казанлък. Забележителна е ритуално погребаната пред фасадата бронзова глава от статуята на Севт III, която е доста детайлна. Тя е важно свидетелство за тракийските орфически ритуали. Тя се намира в могилата Голямата Косматка, на 1 км южно от гр. Шипка и на 12 км северно от гр. Казанлък. Открита е през 2004 г.
● Казанлъшката гробница – в парк „Тюлбето” в Казанлък се намира оригиналът на тракийска гробница от ІV-ІІІ в. пр. Хр., известна като Казанлъшката гробница. Тя е открита случайно през 1944 г. в североизточния край на Казанлък и е забележителен паметник на тракийското изкуство от ранноелинистичната епоха. По своя архитектурен план тя принадлежи към куполните гробници, характерни за гробната архитектура на Тракия от края на V до началото на III в. пр. н. е. Разположена е в южната част на надгробна могила и се състои от три помещения: правоъгълно преддверие, тесен тухлен коридор (дромос) и тухлена гробна камера с кръгъл план и камбановиден купол. Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Гробницата има специален режим на съхранение. До нея е направено копие в мащаб 1:1, което показва архитектурата, археологическите материали и стенописите на Казанлъшката гробница, която е един от най-значителните паметници на тракийската култура в българските земи, включен в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Можете да разгледате винено-кулинарна дестинация „Розовата долина“ в мобилното приложение iLoveBulgaria. Свалете го оттук.