Винено-кулинарна дестинация "Източна Тракия"

Опитай:

Праскови – от района на Сливен
Хинап – вид фурма, която вирее в Стара Загора
Праз с кестени – прави се в Старозагорско
Пълнени чушки със зарзават
Кошмер – каша със сирене, която се приготвя традиционно в района на Сливен

Дегустирай:

● „Памид“ – Тракийската низина е един от най-добрите винарски райони в България. Тук се намират някои от най-добрите български изби, които предлагат превъзходно вино и възможности за винен туризъм. Опитайте местни вина от сорта Памид. В миналото това е бил най-разпространеният винен сорт в България.

Посети туристически забележителности:

Неолитни жилища – Стара Загора – Музей „Неолитни жилища“ е създаден през 1979 г. В него може да се видят 2 жилища от новокаменната епоха на територията на Стара Загора. Те представляват къща на два етажа с комин и три отделни помещения с дължина 10 m, широчина 5,60 m и височина минимум 7 m. Изградени са от дървени колове, преплети с по-тънки пръти, измазани със смес от глина и слама и покрив от слама и шума. Всяко от помещенията е разполагало със собствено огнище и спалня. В сградата на музея са представени останките на двете жилища заедно с техния пълен инвентар – пещи за изпичане на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, керамични съдове и др. В музея е изложена постоянна експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско“. Според специалисти от Регионален исторически музей-Стара Загора жилищата са от VI хилядолетие пр.н.е. и са най-добре запазените и с най-богат инвентар в Европа.
● Карановска могила – Карановската селищна могила e разположена в подножието на последните разклонения на Сърнена гора, в северозападния край на село Караново, на около 10 км от град Нова Загора.  Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, които изобилстват в България. Тя е една от най-големите в България. Висока е 13 м, дълга 250 м и широка 150 м. Могилата, макар и да е разкопана само частично (около 1700 кв. м), представя голяма част от своето археологическо богатство. Благодарение на проучването на 12,40-метровите културни наслоявания е изучен стратиграфският профил на праисторическото селище (последователността в образуването на пластовете), периодизирана е културата на отделните слоеве и e създадена Карановската хронологична система. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Всички експонати, намерени в нея, са изложени в музеите в София и Нова Загора. Могилата е била населявана в продължение на около 3000 г.
● Природен Парк Сините камъни – Сините камъни е име, станало емблематично за град Сливен. Така се нарича скалният масив, издигащ се в непосредствена близост до града. Син цвят камъните и скалите в масива всъщност нямат. Едно от обясненията е, че скалите синеят при специфични атмосферни условия – най-често вечер. По-прозаичното обяснение за цвета на скалите е в техния геоложки състав – това е едно от най-големите находища на кварцпорфир в Европа. С това име е наречен обявеният през 1980 година природен парк. Днес природен парк „Сините камъни” обхваща площ от 11380.8 хектара и е част от мрежата защитени територии в страната. Част от територията на парка – местностите Гребенец-Стидово – попадат в широкия миграционен фронт на птиците Via Pontica. В природен парк „Сините камъни” има 6 природни забележителности – Халката е една от най-известните – представлява скален феномен и поради близостта си до града е любимо място за туристите. В границите на природен парк „Сините камъни” попада и резерватът „Кутелка” – обявен е през 1986 година с площ от 708 хектара, с цел запазване на съобществата от мизийски бук (Fagus silvatica ssp. moesiaca) и на скалните местообитания на много грабливи птици.
● Скален феномен Халката – Кварцовото скално образувание Халката е типичен представител на интересните и красиви скални форми в природен парк “Сините камъни”. Резултат е от рушителното действие на атмосферните фактори – слънцето, вятърът, водата. Височината на Халката е повече от 8 метра. Халката е един от символите на град Сливен, привличащ с неповторимостта на дъгообразния венец над светлеещия се отвор, с преданията за магическата й сила, влияеща върху най-съкровеното нещо – Любовта; за разплисканото море, борбата на мореплавателите с морската стихия и тя, Халката спасителният пристан; за приемането на нов образ.
● Жеравна – селото се намира в Стара планина и районът му е обитаван още от древността. През XVII в. Жеравна се превръща в голям занаятчийски и културен център с няколко хиляди души население, главна улица и много дюкяни. Главният поминък на местното население бил овчарството, наред с различните занаяти. Днес Жеравна е архитектурен и музеен резерват с добре запазени и възстановени възрожденски къщи, изографисани и с изящна дърворезба, тесни калдъръмени улички и многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са отведени в чучурите на чешми. 172 от къщите в селото са обявени за паметници на културата. В селото са реставрирани и възродени 150 обекта, сред които е и църквата „Св. Николай”, построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар. Интерес за туристите представляват също къща музей “Йордан Йовков”, къща музей “Сава Филаретов” – Експозиция “История на Жеравна”, къща музей “Руси чорбаджи” – Експозиция “Бит и култура на Жеравна през Възраждането (XVIII – XIX в.)”. В парк Добромирица, близо до селото, всяка година през втората половина на август се провежда Национален фестивал на фолклорната носия.
● Котел – град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история.  Котел и днес стои при важния балкански проход между Шумен и Сливен и е основан вероятно около 1545 г. от бежанци из околностите. Котел придобива голямо значение за българското възраждане. Дълъг е списъкът на просветителите и будителите, възвисили книжовното и образователното дело. В града се намират Пантеон на Георги Стойков Раковски, Музей на котленските възрожденци и Природонаучен музей, които са част от Стоте национални туристически обекта.
● Водопад Скока – Медвен – намира се на Медвенска река в близост до с. Медвен. За да стигнете до водопада, първо трябва да минете през селото, което се намира сгушено в южните склонове на Стара планина сред вековни и непокътнати красиви гори.
● Крепост Маркели – е името на средновековна византийска крепост, която днес се намира на територията на община Карнобат в България, на около 7,5 километра от град Карнобат. През 756 година българският владетел Винех губи сражение при пограничната тогава крепост Маркели срещу войските на византийския император Константин V Копроним, за което пише патриарх Никифор. В 792 година според Теофан Изповедник император Константин VI е разбит при Маркели от войските на българския владетел Кардам. В 811 година император Никифор Геник използва Маркели за изходна точка за злополучния си поход в България, при който е разбит от войските на Крум и губи живота си. Византийската писателка Ана Комнина пише, че в 1089 година баща ѝ император Алексий I Комнин използва Маркели за база при операциите си срещу печенезите и куманите. Вероятно Маркели е разрушена при куманското нападение над Византийската империя през 1090 година.

Можете да разгледате винено-кулинарна дестинация “Източна Тракия” в мобилното приложение iLoveBulgaria. Свалете го оттук.

Винено-кулинарна дестинация "Източна Тракия"


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria