Винено-кулинарна дестинация "Сакар"

Опитай:

• Сусамов тахан и тахан-халва от Харманли и Ивайловград
• Катък – Катък или крукмач (крукмач, куртмач, катмач) е млечен продукт със солено-кисел вкус. Думата е от турски произход, означава „добавка“.
Названието всъщност се използва за няколко продукта с подобен вкус, но получени по различен начин. Традиционно катък се прави от най-гъстото овче мляко през август.
• Сач с различни видове месо – В механи и ресторанти с традиционна българска кухня една от най-вкусните и изкусителни секции в менюто е тази със специалитети на сач.
• Кавърма в глинен съд – Кавърмата е ястие, печено на фурна в гювечета. Думата е от турски произход, означава „запържен“. Най-често то съдържа месо (свинско и / или пилешко), лук, чубрица, чушки, пипер, сол. За приготвянето, първо се запържват кубчета месо. След това се задушават лукът и чушките в малко домати и бульон. Всичко се смесва в гювеч или друг подходящ съд, овкусява се и се пече.
• Домашна луканка от три вида месо – телешко, свинско и конско
• Скара – кебапчетата, кюфтетата, карначетата и хубавата печена наденичка, са едни от най предпочитаните аламинути в България.

Дегустирай:

• Мерло от Сакар – дълги години районът е бил гранична зона и достъпът е бил ограничен. Днес в Сакар са изградени дузина винарни, които произвеждат първокласни вина. Районът е благословен в климатично отношение и е първенец по новозасадени лозя. Местните винарни залагат на червените сортове, като първенец е Мерлото.

Посети туристически забележителности:

• Долмени край с. Хлябово – В местността Бялата трева в близост до село Хлябово, област Хасково, се намира един от най-интригуващите паметници от древността – долмените. Разпространени са основно на територията на област Хасково в планините Странджа, Сакар и Източни Родопи. Те са предшественици на по-късно създадените уникални тракийски гробници, каквато е и тази при село Александрово. В тях древните траки са полагали телата на мъртвите. Подобен вид гробнични съоръжения са се използвали по тези земи в периода между ХII и VI в. пр.н.е. По своята същност, долмените представляват продълговати едно- или двукамерни помещения, чиито стени са оформени от естествени или грубо обработени каменни блокове, покрити отгоре с друг голям каменен блок. След погребението върху долмена била насипвана малка могила от пръст и дребни камъчета.
Долменът при село Хлябово е най-големият в цяла България. Древният паметник е датиран към ранножелязната епоха (приблизително 1050 – 500 г. пр.Хр).
• Вила Армира – Ивайловград – Един от най-интересните паметници от епохата на Римската империя – вила „Армира”, се намира в Южна България, на 4 км югозападно от Ивайловград. През 1964 г., при строеж на язовир строителите случайно попадат на следи от антична сграда. При последвалите археологически разкопки са разкрити останки от крайградска вила от периода на римското владичество по наши земи. Вилата е луксозна, със забележителна планова схема, пищна мраморна украса и оригинални подови мозайки. Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени до момента в България, и най-богатият частен дворец от този период, разкрит в днешните български земи. Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана. Те покривали стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн, около който е имало стенна колонада и красива ограда. При разкопките са намерени почти 3000 фрагмента от мрамор в много добро състояние. По обем, разнообразие и качество на мраморната украса вила „Армира” остава единственият подобен паметник не само в днешните български земи, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите.
• Крепост Лютица – намира се на 5 км югозападно от Ивайловград и недалеч от римската вила „Армира”. Тя е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Предполага се, че това са останките на споменавания в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.), изиграл важна роля в българската история, особено при царуването на цар Калоян (1197 г. – 1207 г.). Основният градеж се датира още от IV – VI в. Твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение. Крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град (1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни). До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (от X в. и XV – XVI в.), некропол с 15 гроба, кладенец и останки от древна канализационна система.
• Мостът на Мустафа паша – Свиленград е пътен мост, пресичащ река Марица при Свиленград, България. Той има зидана каменна конструкция, съставена от 20 свода с най-голям отвор 18 м. Мостът има ширина 6 м и обща дължина 300 м. Той е построен през 1529 година от известния османски архитект Мимар Синан и е част от вакъфскикомплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Финансиран е от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно около комплекса възниква град Мустафа паша, днес Свиленград.
• Крепост Неутзикон – с. Мезек– В околностите на село Мезек (община Свиленград), на възвишението Калето се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Построяването на твърдината се отнася към времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117 г.). Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м и са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 м. Пет от кулите са разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена. Крепостта е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в. Крепостта при с. Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Част от нея е разрушена около 1900 г., когато оттам са вземани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград.
• Крепост Букелон – Крепостта Букелон (среща се още като „Вукелон“) се намира край село Маточина, община Свиленград. Разположена е на висок хълм в северния край на селото и е опасвала цялото било със своите 150 метра дължина и 60 метра широчина. Със своите 18 метра височина, крепостта е внушителна и величествена гледка сред околния пейзаж. Самата крепост е с формата на кръст, като по-къса му част е ориентирана към изток, а по-дългата – на Запад. През вековете крепостта е била многократно реконструирана, в зависимост от нуждите на своите собственици. Oт крепостта Букелон днес най-добре запазени са защитната кула при входа и част от двойния крепостен зид до портала. Кулата и крепостните стените са били изградени от ломени камъни и тухли, споени с бял хоросан. Крепостта е има три големи етажа, като последният етаж (с полуцилиндрична форма) е служил като параклис. Бойниците са разположени от всички страни, а до тях се е стигало посредством дървени стълби. През 387г. тук се е провела голяма битка между войските на император Валент и готите, която приключва с пълен разгром на римската армия и смъртта на императора.
През 1205 г., недалеч от крепостта, войските на цар Калоян разгромяват армията на рицарите-кръстоносци.
• Скалните църкви в Маточина и Михалич – Скалната църква при с. Маточина е датирана от Х век – времената на Цар Симеон Велики, когато има силно възраждане на монашеството и аскетизма в християнството във връзка с подема му в България и византийската епоха на иконоборски вълнения. Подобно на съседния при с. Михалич скален храм, на изохронният им старобългарски манастир в Мурфаглар и пр., като тях и тя е изсечена в скалисто възвишение. Отстои на 2 km югозападно от село Маточина.
Скалната църква при село Михалич е паметник на културата от национално значение, издълбана във варовикова скала в близост до село Михалич, община Свиленград. Тя е единствената в България с уникална триконхална форма. Датирана е от 10 век и мероятно е използвана от монаси и отшелници последователи на различни ереси. Цялата църква е издълбана във варовикова скала. Представлява същинска засводена триконхална църква, сякаш е градена от обикновен строителен материал. Вътрешното и пространство се възприема като кръстовидно-куполно.