Винено-кулинарна дестинация "Златия"

Опитай:
  • Ягоди от Берковица под връх Ком се отглеждат над 20 сорта ягоди. Те са много търсени заради вкусовите им качества, силния аромат и екологичното производство
  • Бел муж (бял мъж) традиционно ястие за района на Белоградчик и на торлаците, живеещи в Западна Стара планина
  • Керкелек – приготвя се във Врачанско от царевично брашно, прясно мляко, масло и сол.
Дегустирай:
  • Гъмза в района се отглеждат повече червени сортове – Каберне совиньон, Мерло, Пино ноар, Памид. Най-разпространеният сорт е Гъмза, известен още като Кадарка. Това е къснозреещ винен сорт, който се бере през втората половина на септември. Вирее на проветриви хълмове, каквито има много около Дунава.
Посети туристически забележителности:
  • Пещера Леденика –  разположена е на 16 км от град Враца, на територията на природен парк „Врачански Балкан”. Името си Леденика носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него. Туристическата обиколка на пещерата трае час, а маршрутът обхваща 350 м от пещерните галерии. Разходката започва със залата „Преддверие” – това е и най-ниската част на пещерата, в която се образуват ледените скулптури, откъдето идва името й. От „Предверието” посетителите преминават през ниския проход “Плъзнята” и стигат до малка кръгла зала. След нея следва още едно стеснение, за да се достигне до „Голямата концертна зала”. В тази зала посетителите могат да видят интересни образувания като „Дядо Коледа”, „Главата на Великана”, „Къщичката на Баба Яга” и др. След „Концертната” маршрутът преминава през железни мостове, през малката и голяма пропаст и коридора „Завеските”, за да се достигне до „Бялата зала”.
  • Божият мост e естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца. Висок е около 20 метра, широк – около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепост от римско време. Преди около 120 млн. г. водите на днешна Лилячка река са били подземен поток. С течение на времето, ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се много карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушаване и на техните сводове от ерозията, откритата вече пещера се превръща в речна долина. Остават запазени част от свода и стените. Сегашният облик на природния феномен започва да се образува преди десетки хиляди години.
  • Черепишки манастир „Успение Богородично” е разположен на 29 км югоизточно от Враца, на самия бряг на река Искър. Манастирът е изграден по време на управлението цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.). Съществува легенда, според която името на манастира идва от костите на загиналите войници след битката в края на XIV в. между цар Иван Шишман и османските нашественици. В края на ХVІ в. свети Пимен Зографски (български зограф, книжовник и храмостроител) възстановява манастира и го превръща в книжовно и духовно средище. В манастира през 1612 г. е изработено и прочутото „Черепишко Четвероевангелие” с позлатен обков. Активната книжовна дейност в светата обител продължава и през ХVІІІ в. През 1784 г. в скалите над манастира била изградена костница на два етажа, чийто параклис е посветен на „Св. Йоан Кръстител”.  Кърджалийските набези накарали монасите да изоставят манастира за известно време в края на ХVІІІ в., но от 1802 г. той отново започнал да функционира. Жилищните сгради, които посетителите на манастира могат да видят днес, са построени през 1836 г. от игумена Йосиф.
  • Врачанска екопътека – Врачанската екопътека започва от село Згориград (на около 6 км от Враца) и стига до х. Пършевица. Преходът трае около 2 часа, не е много труден, изключвайки няколкото по-стръмни участъка. Пътеката следва маршрута на река Лева. По протежението има поредица от дървени мостове и стълби, висящи платформи и каменни стъпала. Пътеката е построена изцяло от екологични материали, затова няма маркировка с боя. Препоръчва се туристите да се движат по нея с водач. Забележителност по трасето е водопад Боров камък, с височина 63 метра.
  • Белоградчишките скали са с дължина около 30 км и ширина 6-7 км. Комплексът се простира от запад на изток от връх Ведерник (1124 м) около град Белоградчик до селата Боровица и Белотинци. Белоградчишките скали са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Червеникавият им оттенък се дължи на съдържанието на железен окис. Те са разнообразни по форма и големина скални творби, издигащи се на повече от 100 м височина. Първата група скали е разположена около град Белоградчик. Имената на по-известните от тях са Конника, Мадоната, Дервиша, Адам и Ева, Гъбите, Лъва, Монасите, Мечката, Замъка, Овчарчето. Друга група скали е разположена западно от града. Най-известните от тях са Збеговете, Еркюприя и Борич. До тези скали се достига по добре очертан път, подходящ за превозни средства. Наред с огромните насечени скали, тук могат да бъдат видени и дълбоки пропасти. Тук е и най-интересната каменна композиция – Близнаците, Малък и Голям Збег, където е имало крепостни твърдини. Скалите са били използвани като естествена защита от византийци, българи и османци през различни епохи.
  • Пещера Магурата се намира на 17 км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м. Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото. Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско.
  • Пещера Венеца се  намира  до с. Орешец. Дължината по главната й ос е около 200м. Изключително красива и богата на образувания, удобна за посещение. Посещението в нея продължава около час и половина. Днес пещерняците определят пещерата “Венец” като най-красивата от всичките 121 пещери. В нея могат да се видят всички видове вторични калцитни образувания, които природата може да създаде със своята неповторима фантазия. Пещерата има много на брой и разнообразни образувания. Могат да се видят ледени кристали, сталактити, сталагмити, арагонитни кристали, гроздовиден сталактит (среща се рядко в българските пещери), калцитни образувания и др. По целия под са разпръснати различни на цвят кристали, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали. Има образувание, оприличено на Дева Мария.
  • Кастра Мартис – Останките на късноантичната крепост „Кастра Мартис” се намират в самия център на град Кула. Крепостта е обявена за архитектурно-строителен паметник с Държавен вестник от 1965 г. Възникването й е свързано с историята на българските земи през римската и ранновизантийската епоха (I- VI век). Останките от крепостта са разположени в историческия парк „Кастра Мартис”, недалеч от тях се намира и музейната сбирка с откритията, направени при проучванията на крепостта. Крепостта охранявала важния римски път от Бонония (Видин) за Сингидунум (Белград). Крепостта се състои от две части – малко квадратно укрепление – квадрибургий, и кастел, разположен южно на него. Двете части са строени в различни периоди. Крепостта претърпяла разрушение при готските нашествия в края на IV в., но най-много пострадала от хунските набези през първата половина на V в.
  • Крепост Баба Вида е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ – ХІV век) се извършва и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1324 г. – 1397 г.) е живял в крепостта. Съществува легенда, според която Вида е била най-голямата дъщеря на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, Вида отхвърляла всички предложения за женитба, изградила замъка и останала в него през целия си живот. По време на османското владичество в крепостта са обособени складови помещения за храна и боеприпаси и караулни помещения. Крепостта е заобиколена от ров, който някога се е пълнел с вода от река Дунав, а мостът е бил подвижен. „Баба Вида” имала девет ъглови и междинни кули, а стените и кулите завършвали с бойници. „Баба Вида” е сред най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България и не случайно често е декор за заснемане на филми.

Можете да разгледате винено-кулинарна дестинация “Златия” в мобилното приложение iLoveBulgaria. Свалете го оттук.

Винено-кулинарна дестинация "Златия"


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria