Винено-кулинарна дестинация "Южно Черноморие"

Опитай:

Миди по бургаски – от миди, ориз и подправки
Риба плакия – прави се печено на фурна от дребна риба и зеленчуци, които предварително се задушават
Сладко от зелени смокини – прави се по традиционна рецепта от векове в Созопол
Пържена цаца
Черноморски калкан – Морска дънна риба. В миналото масов вид по българското крайбрежие, но в последните години запасите на вида намаляват драстичнo. Често се смята за най-вкусната храна, която Черно море може да предложи. Калканът, както споменахме, има ниска масленост, което означава, че прекалено високата температура на готвене би довела лесно до неговото изсушаване. Опитни кулинари съветват калканът за пържене да бъде предварително паниран, а ако ще се пече на скара най-добре е да се маринова преди това. Според мнозина най-добрият начин за приготвяне на калкан е задушаване и печене в сос.
Скумрия на керемида – специалитет в Несебър
Кавърма „Странджанска мозайка“

Дегустирай:

Шардоне от Поморие – Черноморското крайбрежие предлага най-добрите условия за отглеждане на бели винени сортове. Много от добрите български вина се раждат тук от сортовете Шардоне, Алиготе, Димят, Ризлинг, Траминер, Мускат Отонел, Тамянка, Юни Блан, Совиньон Блан. Тук произвеждат и фини отлежали брендита създадени по класическа конячна технология.

Посети туристически забележителности:

• Морската градина в Бургас – разположена е над централния плаж в централната част на Бургас. Площта на Морската градина е 600 декара. Старaта чaст на Морскaта грaдина е обявена за памeтник на парковoто изкуство. Строежът й започва през 1910 година. През 1936 година е открит първият Бургaски мoст, а през 1938 гoдина е построeно Мoрското кaзино. В миналото в Морската градина е имaло Грaдски цветaрник, остъклeн кaто оранжeрия с екзoтични трoпични растeния. В Морската градина има Летен театър, други по-интересни обекти, които са разположени на територията на Морскaта грaдина са: Морско казино; Пантeона на загинaлите във войните; скулптори и бюстове на извeстни писaтели, актьoри и други; паметника на моряка и др.
• Остров Св. Анастасия – В акваторията на бургаския залив се намира единственият обитаем остров по българското Черноморие – Света Анастасия. Островът се е появил след изригването на вулкан, а в резултат на бурите и морските вълни са се появили причудливи скални образувания – Гъбата, Дракона, Вкамененият пиратски кораб, Портата на слънцето. Манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е единствената островна обител в България, част от която е запазена до наши дни. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и нападан от пирати. Манастирската църква, носеща името “Успение Богородично”, е малка, но със стабилен каменен градеж, укрепен с дървени сантрачи. Тази най-стара част на църквата впоследствие е превърната в олтар. Църковната обител просъществува до 1923 година, когато манастирът е превърнат в затвор. Там са заточени 132-ма комунисти и земеделци. След атентата в софийската църква “Света Неделя“ през април 1925 година, островът отново е превърнат в затвор. На 29 юли 43-ма от арестантите успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина. В тяхна памет едно от крилата на манастира по-късно е превърнато в музей.
• Римски град Деултум – Село Дебелт се намира на 17 км в югозападна посока от Бургас. Името на съвременното село Дебелт представлява модификация на името на античния град Деултум и средновековния Девелт, чиито останки днес се намират в края на селото. Тук в началото на 70-те години на І век, при управлението на император Тит Флавий Веспасиан, е основана римската колония Деултум от ветераните на VІІІ Августов легион. Това е единствената колония на свободни римски граждани в днешната българска територия. До града е имало пристанище, което било разположено на днешното Мандренско езеро. През следващите три века градът се е разраснал и се е утвърдил като един от най- богатите в провинцията. По времето на император Марк Аврелий (ІІ в. н.е.) е бил защитен с големи крепостни стени. Градоустройството на града е по Хиподамовата система (правоъгълна улична мрежа, ориентирана по посоките на света), с много добро водоснабдяване и канализация. При археологически разкопки е разкрита голяма обществена баня с подово отопление, построена в края на І в. и преустройвана през следващите столетия до края на ІІІ в. Впечатляващи са както размерите на сградата, така и степента, в която е запазена.
• Старият Несебър – Днес старата и новата част на града са разделени от тесен провлак. Старият град е разположен на малък полуостров. През 1983 г. ЮНЕСКО вписва Стария Несебър в Списъка на паметниците на Световното културно наследство. Повече за историята и развитието на селището туристите могат да научат в Археологическия музей, който се намира в началото на полуострова. Там са изложени находки, открити при археологически разкопки. Следите от минали исторически епохи са навсякъде. На територията на Стария град личи част от крепостната стена, която е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. В стария град има запазени голям брой църкви, като две от тях – „Свети Спас” и „Свети Стефан”, са превърнати в музейни обекти. Голяма част от къщите в старата част са от епохата на Възраждането (XVIII-XIX в.)
• Антична гробница – Поморие – Античната куполна гробница на Поморие се намира западно от Град Поморие, близо до пътя Поморие – Бургас. Гробницата датира от ІІ – ІІІ в. сл. Хр. Смята се, че тя е служила за хероон (мавзолей) на богата анхиалска фамилия, в който са се извършвани религиозни езически ритуали. Гробницата се състои от коридор (дромос) с дължина 22 м и кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. Изградена е от камък и тухли. Гробницата е засводена с полуцилиндричен свод, в центъра на който има куха колона с диаметър 3,30 м, която се разширява нагоре и слива с външната стена. От вътрешната стена на кухата колона е имало вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка.
• Старият Созопол – Той обхваща над 180 възрожденски созополски къщи, строени между средата на XVIII и началото на XIX век, част от които са обявени за паметници на културата. В границите на резервата се намират още средновековната църква при манастира “Св. Апостоли”, Художествената галерия, Етнографската сбирка, църквата “Св. Богородица”, християнски средновековен комплекс, музеят при крепостната стена, църквата “Св. св. Кирил и Методий”. Архитектурата на созополската къща е специфична, като в нея има елементи и от странджанската, и от старопланинската възрожденска къща. В Стария Созопол днес могат да се видят и реставрираните останки на южната крепостна стена с правоъгълна кула. Древният град е бил разположен на скалистия полуостров и е бил опасан от крепостни стени, които го пазели по море и по суша. Стените са били издигнати в началото на VI в. н.е., като са престроявани и доизграждани многократно след това. Днес в комплекса може да се види също квадратен древен кладенец от IV – III в. пр.Хр., част от водопровода на древния град, датиран от V в. пр.Хр., ранновизантийско зърнохранилище, параклис от XIII-XIV в. и др. На близкия остров Св. Иван през 2010 г. бяха открити мощи на св. Йоан Кръстител. Ценната реликва днес се пази в храма „Св. св. Кирил и Методий” и привлича хиляди поклонници от цял свят.
• Беглик Таш – Тракийското светилище Беглик Таш се намира в най-високата част на нос Беглик Таш (128 м надм. височина) край Приморско. Входът на светилището е от югозапад. По скална пътека се стига до каменно „брачно ложе”. Два жертвени камъка ограждат ложето. В тях има издълбани дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, мляко, зехтин, дъждовна вода. Следва каменен трон, от който тръгват изсечени дълбоки улеи и кръстосващи се линии, събиращи се в голяма четириъгълна „шарапана”. Източната част на кръга се заема от три „менхири” (големи заоблени камъни). На върха на най-високия от тях е изсечена „божествена стъпка” с дължина 0,6 и ширина 0,34 м. Същата „божествена стъпка” откриваме в срещуположната южна точка, в подножието на скалната тераса. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в мистериите. Досега централната площадка на светилището е най-добре проучена. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг с диаметър 56 м скални елементи, които са служили за извършване на ритуали. Те са запазили естествения си характер, но са преместени и дооформени от човешка ръка с характерни сакрални символи и знаци.
• Резерват Ропотамо – намира се на около 50 км южно от Бургас, на територията на община Приморско и е разположен около двата бряга на р. Ропотамо, чието течение минава покрай големи пясъчни дюни до вливането си в Черно море. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти – лиманна част и заливната тераса на река Ропотамо с естествени лонгозни гори, естествени пясъчни дюни и плажна ивица, широколистни гори със средиземноморски елементи. В резервата е установено и находище на морски пелин (Artemisia maritima). В границите на резервата се намира и блатото Аркутино, където виреят водна лилия (Nymphaea alba), водна леща (Lemnaoideae), жълта водна роза (Nuphar lutea), тръстика, папур и камъш. Част от резервата са и скалните образувания „Лъвска глава”и „Веселата скала”, както и остров Свети Тома, известен повече като Змийския остров.
• Аркутино или Мечешкото блато е блато-лагуна в Бургаска област, община Приморско, на около 2,5 km северозападно от устието на река Ропотамо. Блатото е част от резервата Ропотамо. От морето е отделено с пясъчни дюни, като на плажната ивица вирее пясъчна лилия. Плажът срещу блатото също се нарича Аркутино. От залива се разкрива и прекрасна гледка към остров Свети Тома – едно от местата в България, където се срещат диворастящи кактуси от род Opuntia. Само една част от водната площ на Аркутино е открита, останалата е покрита с гъста водна и блатна растителност, представена от различни видове водна леща, блатно кокиче, ежова главица, ръждавец. Тук се намира едно от най-богатите находища на бяла и жълта водна роза. Крайбрежните райони са покрити от тръстика. Блатото обитава рядка риба-джудже гамбузия.
• Странджански села – Природен парк „Странджа“ е единственият в България, в който има населени места. Селата в този регион със сигурност заслужават вниманието на пътуващия човек. В село Граматиково има информационен център „Горска сбирка“, в който могат да се научат доста интересни факти за традициите, растенията, животните и тракийските светилища в района. Край село Сливарево има параклис, който се намира в пещера. Посветен е на Св. Марина, смятана за закрилница на бременните жени. В село Бръшлян могат да се видят къщи на над 300 години и църква от 18 век. Всяка година на 3 срещу 4 юни в село Българи се изпълнява нестинарският танц. Той е част от обредите, които в миналото нестинарите изпълнявали през цялата година, спрямо своя нестинарски календар. Само на това място можете да чуете автентичните нестинарски мелодии на гайдата и тъпана, както и да видите традиции, запазени от тракийски времена. Ритуалът започва сутринта и продължава до след залез, когато нестинарите преминават ритуално през жаравата.

Можете да разгледате винено-кулинарна дестинация “Южно Черноморие” в мобилното приложение iLoveBulgaria. Свалете го оттук.

Винено-кулинарна дестинация "Южно Черноморие"


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria