Винено-кулинарна дестинация "Долината на Струма"

Опитай:

• Кюстендилски череши – Кюстендил е известен като овощната градина на България. Често така наричат града известен в цялата страна със свойте череши, ябълки и сливи. Плодовете се отличават с отлични вкусови качества и екологично чист произход. В два дни от месец юли се посвещат на “Празника на черешата”, които се свързват със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България.
• Кюстендилски зелник – това е задушена баница, с една кора се завиват всички останали и има плънката в средата. Маята се подмесва с малко хладка вода и по лъжичка- олио, захар и брашно, и се чака да шупне. Отсява се 1 кг брашно, прави се кладенче в средата и в него се слагат 1- 2 яйца и щипка сол, добавя се маята. Замесва се тестото, дели се на 7 топчета. Оставят се да почиват около 10 минути и започва точенето им. Корите се сушат и вече седмата кора се слага в тепсията, като тя трябва да стърчи по една педя от всякъде. За “зелето”- запържват се коприва, праз лук, сирене и 3 яйца. Всяка кора се ръси с масло и олио / смесени и стопени /, и богато се поръсва със сирене. Свива се на хармоника и се реди от вън на вътре в тепсията.
• Сарми в листа от Широка мелнишка лоза – представляват топки от плънка, увити в лозови листа или листа от кисело зеле.
• Качамак – традиционно балканско ястие, важна част от българската национална кухня. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно. Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната гъстота. Процесът на варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин., в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата. Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчета и да се сервира по различни начини – сладък или солен. В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер свинска мас, сирене, каймак или свински пръжки.
• Оризник – бял ориз, запечен във фурна, със заливка от яйца.
• Бисмемка
• Лангиди за лауци – наподобяват малки палачинки. Приготвят се от брашно, яйца, прясно мляко и масло.
• Ложена баница

Дегустирай:

• „Мелник 55“ – български винен сорт, кръстоска между „Широка мелнишка лоза“ и френския сорт „Валдигие“. Климатичните особености на района се доближават до тези по Средиземноморието. Това е най-топлата и слънчева част на България.
Виното от този край се характеризира с топли южни тонове в аромата и плътен вкус.

Посети туристически забележителности:

• Рилският манастир –  един от символите на България и предпочитана туристическа дестинация. Манастирът е разположен в дебрите на Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на 1147 м надморска височина. Манастирът се намира на около 120 км от София и на 41 км от Благоевград. Рилската света обител е основана през първата половина на Х век. Историята й е пряко свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района и се отдал на пост и молитва. Първоначалното място на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал за своя обител. След смъртта му през 946 г., св. Йоан Рилски бил погребан до пещерата, в която е намирал усамотение. Цар Петър (управлявал 927 – 969 г.) пренесъл мощите на Рилския чудотворец в Средец (София) и тогава вероятно той бил канонизиран за светец. Мощите били върнати в Рилската света обител през 1469 г. През вековете Рилският манастир бил духовният, просветен и културен център България. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир открил около 50 метоха в най-големите български селища, в които едни от най-образованите рилски монаси свещенодействали, откривали училища, довеждали поклонници в манастира.
• Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите природни обекти в България. Намират се недалеч от с. Стоб, в югозападния дял на Рила планина (Капатишкия). Дебелината на пирамидите е 30-40 м, средната им височина е 6-10 м, а на места достигат до 12 м. Някои от пирамидите са остри и игловидни, други са пирамидални или конусовидни и завършват с „каменна” шапка, достигаща размери 120/80 см, наподобявайки огромни гъби. Основите им са широки и често са слети помежду си.
Най-много пирамиди има по южния склон. Те са обагрени от светложълто до тъмнокафяво и червено. Живописните им композиции носят различни имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята, Сватовете и др. По северния склон на рида пирамидите са по-малко на брой, но са обособени в една група.
Най-красиви са при залез слънце или на лунна светлина. Стобските пирамиди не са толкова известни като Мелнишките, но ги превъзхождат по живописност и разнообразие на формите.
• Попинолъшки водопад – намира се в Северен Пирин. Водопадът е разположен на 18 километра от град Сандански, в местността Попина лъка. Попинолъшкият водопад се намира на 1230 метра надморска височина. Водопадът е разположен по течението на река Башлийца на стотина метра над сливането ѝ с река Сърчалийца, които заедно дават началото на река Санданска Бистрица. Висок е 15 метра (според други сведения – 12), като през цялата година се отличава с пълноводие. На 11 октомври 1965 година е обявен за природна забележителност „Водопада на река Санданска Бистрица“. Най-близкото до водопада населено място е село Лиляново, а до хижа Яне Сандански се стига за 5 – 6 мин.
• Мелнишки пирамиди – намират се близо до най-малкия град в България – Мелник. Представляват скални образувания, които са разположени на площ от 50 кв. км. Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 година. Условно се делят на три дяла – Мелнишки, Кърлановски и Роженски пирамиди.
Представляват уникално природно образувание, което привлича туристи от цял свят. Смята се, че този си вид пирамидите са придобили при ерозия на глинената почва. Мелнишките пирамиди са в процес на оформление и външният им вид и форма се променят с течение на времето.
• Храмът на Ванга в м. Рупите – намира се в местността Рупите, на 10 км североизточно от град Петрич. Църквата е построена в непосредствена близост до къщата, в която е живяла пророчицата Ванга (1911 – 1996 г.). Храмът е открит на храмовия си празник на 14 октомври 1994 г. и е издигнат със средства, предоставени от Ванга.
Стенописите и иконите са дело на големия български художник Светлин Русев, който е бил близък с баба Ванга, дърворезбите – на Григор Паунов. Църквата е част от голям комплекс, разположен върху 200 дка. Храмът предизвиква голям интерес заради местоположението си, архитектурата си и необичайната художествена украса, при която не са следвани стриктно каноните на иконописта. Не на последно място тя е посещавана и заради връзката й с баба Ванга. Въпреки че храмът не е построен според правилата на православната църква, той привлича хиляди поклонници и туристи.
• Водопадите в Беласица
• Роженският манастир e най-големият в Пиринска Македония. Манастирът е разположен в югозападните склонове на Пирин, на няколко километра североизточно от Мелник. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на XVII век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Според Венцислав Каравълчев основател на манастира е Калист Ангеликуд. През XVI век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на века са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на следващия XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 г. е украсена със стенописи и новопостроената манастирска костница „Свети Йоан Кръстител“. След пожар през втората половина на XVII век манастирът изпада в тежко положение.
Манастирът е възстановен в началото на XVIII век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г. В началото на XIX век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите.

Можете да разгледате винено-кулинарна дестинация “Долината на Струма” в мобилното приложение iLoveBulgaria. Свалете го оттук.


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria