Винено-кулинарна дестинация "Стари столици"

Опитай:

● Еленски бут
● Горнооряховски суджук
● Пестил от сини сливи – “габровски шоколад”
● Пълнени рати с булгур – червени чушки, които се пълнят с булгур, сирене и орехи
● Оризато – постен ориз на фурна
● Болярски сърми – правят се на бавен огън
● Мешаница – гювеч с месо, което се прави в Арбанаси

Дегустирай:

● Осмарски пелин – прочутото вино се прави в с. Осмар и има характерен горчив вкус, който се дължи на едноименната подправка. В региона се произвеждат също висококачествени вина Шардоне, Мерло, Пино ноар и др. Предлагат се също дегустационни турове и опознавателни беседи с участието на енолог.

Посети туристически забележителности:

• Историческите хълмове Царевец и Трапезица – Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е разположен на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново. През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в.  Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход – Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула – Балдуиновата кула. В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс – няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои. През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойни кули, сред които и Балдуиновата. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство. Днес архитектурно-музейният резерват „Царевец” е уникално място за среща с миналото на България.

Арбанаси e архитектурно-музеен резерват, включен е в Стоте национални туристически обекта. Намира се на високо плато на 4 км от град Велико Търново. Известно е, че селото е съществувало още по време на Втората българска държава (1185 г. – 1393 г.). Тогава болярите от столицата Търново го използвали за лятна резиденция. През XVII в. Арбанаси се издига като важно търговско селище. Арбанашките търговци били известни и търгували в цялата турска империя. Къщите на богатите търговци от този период приличат на малки крепости. Те имат строг и суров външен вид, без балкони и чардаци, с решетки на прозорците и здраво обковани външни врати. Вътре обаче са богати и разкошни. Най-интересните музеи в Арбанаси са Констанцалиевата къща, църквата „Свето Рождество Христово”, църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил”.

Хотнишка екопътека е дълга около 1.5км. Началото ѝ е вляво от Хотнишкия водопад по стръмни стълби. Следват пътечки, дървени мостчета и стълби, отвеждащи до върха на водопада и разкриващи поредица от малки водоскоци на горе по течението на реката. В случай, че не желаете да се връщате по същия път, продължете нагоре по скалите в край на пътеката. При достигане на платото на тях, тясна, не добре отъпкана пътечка, ще ви отведе до водопада долу. Преходът е около 1 час.

Еменска екопътека –  преминава по ръба на каньона, който следва течението на река Негованка. Общата дължина на пътеката е около 1,5 км., като разстоянието в двете посоки може да се измине за около 2 часа. Красотата на скалните феномени, които ще видите по пътя, живописните гледки към склоновете на каньона и река Негованка, както и усещането, че сте близо до природата, превръщат разходката по тази екопътека в уникално преживяване. Това е едно от малкото облагородени, но и съхранени места в България. Обявен за природна забележителност през 1980 г., днес Еменският каньон (или т.н. Каньон на река Негованка) е популярно място за излети сред природата. Тук е изградена една от първите екопътеки в България.

• Даскалоливницата в гр. Елена е първото модерно класно училище в България, отворено през 1844 г. То се помещавало в специално построена сграда – една от първите обществени постройки в Елена, която днес е паметник на културата. Част от комплекса са сградата на училището, църквата „Свети Никола” и Камбуровият хан. В двора на историческия комплекс е и храмът „Успение на Пресвета Богородица”. Инициативата за строежа на училището в Елена е на Иван Момчилов – възрожденец, получил образование в Атина и Русия, който въвел някои модерни методи в преподаването.  В построяването на сградата на училището средства и труд вложили всички жители на Елена. Поетът П. Р. Славейков, който бил един от възпитаниците на училището, му дал романтичното име „Даскалоливница” – място, където се „отливат” даскали, подобно на свещоливницата – дюкян, в който се отливат свещи.

Славейковото училище в гр. Търговище е построено през 1863 г. от загрижени за бъдещето на децата си жители на Търговище. По онова време градът се нарича Ески Джумая и в него се провежда най-важният пролетен панаир в североизточните български земи. Нужда от образовани млади хора има, а идеята за училище е на местните учители Спиридон Грамадов и Янко Деветаков. Освен ученици и преподаватели, в сградата си дават среща местните читалищни дейци и участниците в тайния революционен комитет в града през Възраждането.  Петко Р. Славейков, който за кратко е учител в града през 1863 г., участва във вътрешното оформяне на училището, заради което и училището става популярно като “Славейковото”.

Шуменска крепост – останките от крепостта се намират на 3 километра от центъра на днешния град. Крепостта е разположена на Шуменското плато. Тя е построена вероятно още от траките, като е достроявана и възстановявана от римляни, византийци и българи. Счита се, че първото укрепление на това място е построено преди 3200 години, което го прави едно от най-старите на територията на България. Превземана и разрушавана неколкократно, Шуменската крепост се е възраждала за нов живот и е просъществувала до 1444 г. Днес може би най-голям интерес за посетителите представлява възстановената кула от крепостта, от която се разкрива красива гледка към град Шумен и природния парк Шуменско плато.

• Националният историко-археологически резерват „Мадара” се намира на 17 км североизточно от град Шумен, на 2 км от с. Мадара.
Величествените скали, красивата природа и обилната вода са привлекли човека още в дълбока древност.  Най-значимият паметник в резервата „Мадара” е уникалният скален релеф, известен като Мадарския конник. Изваян върху величествената скала на 23 м височина, той е образец на ранносредновековното българско изкуство.
Релефът изобразява конник в естествен ръст с копие в ръка. В краката на коня се вижда повален лъв, а зад ездача е изобразено ловното му куче. През ХІV в. в Мадара бил изграден един от най-големите скални манастири в България. Повече от 150 били естествените пещери, намиращи се на различни нива по скалния венец, които се използвали като църкви, параклиси, монашески килии и гробници. Една от по-големите пещери била използвана като църква. Това е съществуващият и действащ днес скален параклис ,,Св. Пантелеймон”.

• Осмарски скални манастири – намират се на около 3 km. северно от село Осмар в живописния Осмарски боаз, през който протича Осмарската река. От изток долината е оградена от стръмните и скалисти склонове на Четика баир, а от запад се намират полегатите и гористи склонове на Кочовския дял на Шуменското плато. Манастирите се намират на стръмен скалист склон в дъното на боаза, който е наричан от местните жители Манастирска долина. Тези манастири са едни от най-известните и посещавани от туристи поради най-лесния достъп към тях. В боаза над Осмар има множество чешми и места за отдих и пикник.

• Ханкрумският скален манастир е разположен по югоизточната част на скалния венец на Шуменското плато, в близост до село Хан Крум. Част е от комплекса скални манастири, църкви и монашески килии, обитавани от монаси исихасти през XII – XIV век. Под него се намира Калугеровия боаз, който отделя източния склон върху, който се намира основната част от комплекса – „Калугерската пещера“. На западния склон на боаза се намира „Момина скала“, в която е вкопана скална обител известна като „Килията“. Двете образуват скалния комплекс.

• Плиска е столица на Първата българска държава в периода от 681 до 893 г.  Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селищата на обикновеното население. Към края на VІІІ в. и в началото на ІХ в. дървените постройки били заменени с каменни. Счита се, че най-напред е била изградена голямата каменна сграда – Крумовият дворец. През 811 г. византийският император Никифор опожарил столицата. Преустройството на дворцовия център било завършено през царуването на Омуртаг (814–831). Нова тронна зала била изградена на мястото на опожарения Крумов дворец, дворцовият център бил ограден с каменна стена, а жилищните и стопанските сгради – с висока тухлена стена. Приемането на християнството през 864 г. при княз Борис І (управлявал 852 – 889 г.) променя и столицата Плиска – езическите храмове са преустроени в християнски, строят се нови храмове, измежду които най-внушителна е Голямата базилика, от която могат да се видят останки и до днес.  Днес посетителите могат да видят Източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е Голямата базилика. Туристите могат да се разходят около Тронната палата – т.нар Омуртагов дворец, която е изпълнявала представителни функции на българските владетели през първата половина на ІХ в. В района са и останките от т.нар „Малък дворец”. Навсякъде личат зидовете от големи дялани блокове с декоративни фуги, бани, водопроводи и водохранилища.

• Велики Преслав е разположен на река Голяма Камчия, на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. След Преславския църковно-народен събор през 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава. Преслав е известен като средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите по време на управлението на цар Симеон I (управлявал 893 – 927 г.). В епохата на Българското средновековие, Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на културата на Плиска и Преслав. Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система.  Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс. Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори – в Археологическия музей във Велики Преслав.

• Никополис ад Иструм – руините на римския и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намират на около 20 км северно от Велико Търново. Градът е основан през ІІ век от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Именно затова е и наречен така – Никополис ад Иструм в превод означава Град на победата на Дунава. Разкопките тук са установили, че градът първоначално е нямал крепостни стени. Те били построени по-късно, в края на II в., след опустошително варварско нападение. Порта е имало на всяка една от крепостните стени, но главната порта била тази, разположена на запад – към столицата на империята Рим. Така се и наричала – Порта Романа. Предполага се, че древният град е унищожен в началото на VII век при нападение на аварите.

Можете да разгледате винено-кулинарна дестинация “Стари столици” в мобилното приложение iLoveBulgaria. Свалете го оттук.

Винено-кулинарна дестинация "Стари столици"


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria