Винено-кулинарна дестинация "Долината на Места"

Опитай:

● Банска капама – оригиналната капама се готви в казан върху открит огън, но спокойно можете да го приготвите и в глинено гърне във фурната. Реди се на пластове, като свинското се поставя на дъното. Добавят се още кисело зеле, телешко, пилешко, кървавица, ориз и подправки. Пече се на бавен огън.
● Нафпавок – представлява сурово-изсушен месен деликатес, който има дълга традиция в българската кулинария и консервиране. Приготвял се е от преди повече от век във всички села от разложката. Интересното при приготвянето на този традиционен български деликатес е, че се суши много дълго време и се заравя в пепел. За него се използва само най-вкусното от свинското месо – бонфиле, контрафиле, бут, врат и малко сланина.
● Чомлек – е едно много богато и засищащо основно ястие от българската национална кухня. Приготвя се свински джолан и зеленчуци – картофи, моркови, чесън, лук и домати. Добавят се подправки, като червен и черен пипер, сол, дафинов лист. Пече се на бавен огън в глинен съд.
● Бански старец – прави се от свинско шкембе, свинско месо, сланина и подправки.
● Кавърма по бански
● Катино мезе – приготвя се от свинско, гъби, лук, лимонов сок и подправки.

Дегустирай:

● Рубин от Неврокопско – Долината на река Места е район с потенциал във винопроизводството. Дестинацията предлага възможности за винен туризъм в района на Гоце Делчев, където се отглеждат главно сортове, от които се прави червено вино – рубин, сира, каберне фран, каберне совиньон и мерло. Над всички изпъква Рубинът – български сорт – кръстоска между сирийската “Сира” и италианския “Небиоло”.

Посети туристически забележителности:

● Пиринските езера – те са 176 на брой и заемат дъната и терасовидните прагове на многобройните циркуси. Около 35 езера са временни и пресъхват през лятото. Всички езера са разположени в Северен Пирин и носят груповите имена на съответните циркуси – Синивръшки езера, Бъндеришки езера, Влахини езера и т.н. Има и единични езера – Сълзица (Даутово езеро), Дисилишко, Маненко и други. Около 65 % от езерата са разположени североизточно от Главното Пиринско Било, а останалите 35 % – югозападно от него. Общата площ на всички езера е 18 000 декара. Най-голямото и най-дълбокото езеро е Поповото – то има площ от 123.6 декара и дълбочина 29.5 метра, а най-високо разположено е Горното Полежанско езеро – на надморска височина 2710 метра. Пиринските езера придават специфичния чар на планината, който привлича туристи от цяла Европа и света.
● Байкушевата мура е важен екземпляр от вида черна мура (Pinus heldreichii). Наречена е на името на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 година открива и описва този екземпляр. Намира се в планината Пирин в България на 1930 метра надморска височина. Разположена е в близост до хижа Бъндерица до пътя от Банско за хижа Вихрен. Възрастта ѝ се оценява на повече от 1300 години, което я прави най-старото иглолистно дърво в държавата и едно от най-старите дървета в света. Приблизителните ѝ размери са: височина 26 метра, диаметър 2,48 метра и обиколка 7,80 метра.
● Парк за танцуващи мечки – Белица – разположен е в югозападния дял на Рила, в местността Андрианов чарк, на около 12 km от град Белица. В изграждането му участват експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. В него има гъсти гори и хълмове за разходка и уединение, поляни и специално изградени слънчеви места за почивка. Изградени са и различни по размер и форма езера за къпане и бърлоги за сън. В парка живеят всички 25 регистрирани танцуващи мечки в България, както и 3 от Сърбия.
● Църквата в с. Добърско –  „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е православна църква от 1614 година, в която има запазени изключително ценни стенописи. Архитектурата на храма е повлияна от църковната архитектура в Мелнишко и Егейска Македония. Църквата е с малки размери – 8,37 m дължина, 6,5 m широчина, 5,2 m височина. В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика. Входът е от запад. Апсидата на изток е полуцилиндрична и не излиза отвън. В нея има три малки прозореца – два на южната и един на северната страна. Три малки кръгли прозореца има и горе на източната стена. На запад откритият трем в XIX век е бил заменен от нов открит притвор с масивна стена на запад, който от своя страна в началото на XX век е заместен с преддверие от зидан камък. Градежът е от обработени камъни, като в горните части, особено на изток около кръглите прозорци има украса с тухли – двуредов тухлен корниз тип „вълчи зъби“ и обрамчване на кръглите прозорци. Покривът е двускатен, като покритието първоначално е било с каменни плочи, заменени по-късно с турски керемиди. Във вътрешността трите кораба са разделени от четири големи стъпала с аркада върху тях.
● Никополис ад Нестум – в превод „Град на победата при р. Места“ е римски град, разположен в землището на село Гърмен, на 7 километра източно от Гоце Делчев.
Никополис ад Нестум е основан през 106 г. на мястото на тракийското селище Александрополис от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „Град на победата, разположен при Нестос (р.Места)“. Градът е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главния военен път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода II–VI век. Градът е епископски център в периода IV–XI век. В края на VI век (577 г.) е разрушен от славяни и авари. Възстановен е при управлението на Юстиниан I. През IX–X век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до XIII век, когато загива при походите на кръстоносците. Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.
● Вековни чинари в Гърмен – намират се в Югозападните Родопи, в района на село Гърмен. Разположени са на 0,5 км от центъра на селото по пътя към Гоце Делчев. Дърветата са две, като възрастта им се изчислява на над 600 години. По-голямото е с обиколка на ствола от 10,50 м и с височина 24 м. Чинарът печели приза на онлайн гласуването за Дърво на годината в България, с което си осигурява място в класацията за европейско дърво на годината.
● Тракийско светилище – Долно Дряново – Градището е праисторическото светилище, разположено в едноименната местност, край село Долно Дряново, област Благоевград. Това е едно от най-древните мегалитни светилища на територията на Югоизточна Европа. Площта на скално-култовия комплекс е 500 декара и се състои предимно от скални масиви. Каменният ансамбъл от антропоморфни и зооморфни мегалитни фигури се намира на 5 km Долно Дряново по на пътя за село Сатовча. Светилището заема около 20 декара с високи до 88 m скали.
● Кози камък – Ковачевица е скален култов комплекс, разположен на 14 km североизточно от село Ковачевица, на надморска височина 1339 метра и заемащ площ от 300 квадратни метра. Скалното светилище Кози камък е разположено в югозападното подножие на връх Беслет (Западни Родопи). Високата около 30 m скала е сакрализирана, а достъпът до върха ѝ е осигурен от тясна и стръмна изсечена в скалата, виеща се към върха пътека. Предполага се, че централната част на култовото място се намира върху най-високата и заравнена площадка, където е изсечен огромен скален котел, преграждан от южната страна с изкуствена дървена стена. От „котела“, „изтича“ голям улей, който след изпускането на течността я отвеждал по южната стена на сакрализираната скала. От северната страна на скалната площадка са разположени множество групи кръгли скални вкопавания, които според някои археоастрономи са своеобразни звездни карти на съзвездията Касиопея и Цефей.

Можете да разгледате винено-кулинарна дестинация “Долината на Места” в мобилното приложение iLoveBulgaria. Свалете го оттук.


Изтеглете мобилното приложение iLoveBulgaria