Национален историко-археологически резерват Велики Преслав



Град Велики Преслав е разположен на река Голяма Камчия, на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска, на 20 км от областния център Шумен и на 25 от град Търговище. Градът е основан преди повече от 1100 години като град крепост по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.). След Преславския църковно-народен събор през 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава.Преслав е известен като средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите по време на управлението на цар Симеон I (управлявал 893 – 927 г.). В епохата на Българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на културата на Плиска и Преслав. През 970 г. е завладян от киевския княз Светослав I, който преместил тук столицата на Киевска Русия. През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски, превземат и ограбват града. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Преслав остава под византийско владичество през ХІ и ХІІ век. След възобновяването на българската държава след въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийското владичество, Преслав отново се превръща в българска крепост.Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените. Дворците са строени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради – Голям дворец и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала три отделения. На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена „Златната църква”, издигната през царуването на Симеон І (893 – 927 г.), блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще. Владетелският храм във Велики Преслав е открит при разкопки и е липсващата досега част от дворцовия архитектурен ансамбъл във Велики Преслав. Разположен е на централно място във вътрешния град и е свързан с двореца на царя с права улица, дълга 35 метра. Храмът има внушителни размери – 21 на 40 метра. Датира от X век и е свързан пряко със строителната дейност на един от двамата царе – Симеон I или Петър (управлявал 927 – 969 г.). Тук са разположени храм-паметникът „Св. св. Кирил и Методий”, построен по повод 1000 г. от смъртта на св. Методий и цар Симеон, и сградата на Археологическата база към Българската академия на науките. Храмът се намира в едно от най-спокойните кътчета на комплекс Велики Преслав. Стара борова гора крие в сърцето си светата обител. В близост е разположена беседка, където туристите могат да си отдъхнат. Наблизо се намира паркингът за посетителите. Всички разкопани и неразкопани църкви около Преслав са обявени за народни старини в бр. 69 на Държавен вестник от 1927 г., дворецът на цар Симеон и крепостите му – в бр. 221 от 1927 г., външната крепостна стена, вътрешната крепостна стена, кръглата църква и др. – в бр. 46 от 1970 г.Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори – рисувана керамика, накити, оръжия, всички значими паметници от времето на средновековния Преслав, сред които накитите от Преславското златно съкровище, керамичният иконостас от дворцовия манастир, копие на монументалната икона на св. Теодор и други ценни изделия, множество старинни надписи, уникална колекция от оловни печати и др. – в Археологическия музей във Велики Преслав. Показани са и стотици артефакти, свидетелстващи за ежедневието и стопанството на старите преславски жители.

Къде да отседна близо до Национален историко-археологически резерват Велики Преслав

Допълнителна информация

Ноември – Март:
Понеделник – Петък 9:00 – 17:00 часа
Април – Октомври:
Понеделник – Петък 9:00 – 18:00 часа
Събота и Неделя 10:00 – 18:00 часа
Възрастни – 6 лв.
Ученици и студенти – 2 лв.
Семеен билет – 12 лв.
Беседа екскурзовод:
Археологически музей – 10 лв/група
Археологически резерват – по заявка – 10 лв/група
Прожектиране на филм – 8 лв.
Археологическият музей разполага и с електронни екскурзоводи с превод на английски, немски, френски, руски, румънски и български език.