Троянски манастир „Успение Богородично“

Tроянският манастир като манастирски комплекс е трети по големина в България, забележителен паметник на културата от национално значение.
Според историческите документи манастирът е бил първоначално основан през 1600 година и възобновен в периода 1830 г.– 1865 г. в сегашния си вид. Като архитектурен стил на сградите се причислява към възрожденската школа.
Най-забележителен архитектурен и културен паметник е главната църква „Успение Пресвета Богородица”, която е построена в периода 1835-1837. Стенописите в църквата са една богата галерия на изкуството на Захари Зограф (1810 г. – 1853 г.), връх в неговото творчество. Наред с отразените библейски сцени, той оставя един великолепен автопортрет, портрети на дарители, образите на св. св. Кирил и Методий, образи на български патриарси и царе, светци и за първи път са изобразени български светици. Стените на храма са разделени на 360 полета, в които са изписани сцени и отделни образи. Българското изобразително изкуство не познава такова богатство и разнообразие на теми и сюжети от Възрожденската епоха (XVIII – XIX в.).